Имуществена отговорност по Закона за защита на търговската тайна

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Резюме:

Статията има за цел да представи основните положения в Закона за закрила на търговската тайна, които се отнасят до защитата на притежателя на търговска тайна. Анализът има за цел да даде информация за това какви са принципните постановки в закона, на които трябва да се подчини гражданският процес, в който се търси санкция спрямо нарушителя на търговската тайна.

 

Ключови думи: търговска тайна, съдебна защита, адвокат, хоу-хау, търговско право, обезщетение за претърпени вреди.

 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Право на иск на притежателя на търговска тайна

В Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) се определя, че притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:

  1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
  2. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
  3. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели;
  4. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;
  5. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Исковете по този закон се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Едновременно с горепосочените искове притежателят на търговска тайна може да поиска от съда и налагане по отношение на стоките или услугите – предмет на нарушение, на една или повече от мерките по чл. 20, ал. 3 ЗЗТТ. Това са:

  1. изтегляне на стоките от пазара или по искане на притежателя на търговска тайна – предаване на стоките на юридически лица с нестопанска цел за дейности в обществена полза;
  2. премахване на тези характеристики на стоките или услугите, във връзка с които е установено нарушение;
  3. унищожаване на стоките или, когато е целесъобразно, тяхното изтегляне от пазара, при условие че изтеглянето не засяга защитата на търговската тайна.

 

Получаване на информация относно нарушението на търговска тайна

При предявяване на иска на притежателя на търговска тайна за него може да съществува неяснота относно това по какъв точно начин ответникът, нарушител на търговска тайна, е извършвал твърдените нарушения. За да се реши този проблем и съдът да има възможност да разкрие обективната действителност, притежателят на търговска тайна може да се обърне за съдействие към съда, като поиска изрично съдът да задължи ответника, нарушител на търговска тайна, или трето лице с разпореждане да предостави информация от значение за решаване на делото като:

  1. име, адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на производителите, разпространителите, доставчиците и на други лица, които са били държатели на стоките – предмет на нарушението, както и на търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени;
  2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от стоките – предмет на нарушението, съответно данни за предлагането или предоставянето на услугите и приходите от тях;
  3. документи или части от тях, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна;
  4. лицето, от което са получили търговската тайна;
  5. лицата, пред които са разкрили търговската тайна.

В разпореждането на съда се посочва срок, в който страната трябва да изпълни задължението си за предоставяне на пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация.

Според мен това искане до съда може да се извърши не само с исковата молба, но и по реда на обезпечаване на доказателствата по ГПК. В този случай, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. В този случай молбата на притежателя на търговска тайна трябва да се подаде предварително, преди да е образувано исковото производство, за да може търговецът първо да се снабди с всички необходими доказателства за установяване на нарушение на търговската тайна. Едва след това, когато търговецът се е снабдил с тези доказателства, той трябва да предяви своята искова молба пред компетентния съд.

 

Давностен срок

В ЗЗТТ са определени срокове, в които притежателят на търговска тайна, нарушителят на търговска тайна или трето лице трябва да предявят своите искове пред компетентния съд.

Правото на иск на притежателя на търговска тайна срещу нарушителя на търговска тайна се погасява с изтичането на 5 години от извършване на нарушението.

Правото на иск на нарушителя на търговска тайна (ответник по делото) и на всяко трето засегнато лице се погасява с изтичането на едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, от който е породен правният интерес. Това са следните хипотези:

  1. Когато обезпечителните мерки бъдат отменени или престанат да действат поради действие или пропуск от страна на ищеца, както и когато се установи липса на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна или риск за такова действие, съдът може по искане на ответника или на трето засегнато лице да осъди ищеца да заплати подходящо обезщетение за претърпените вреди – чл. 15 ЗЗТТ;
  2. Когато с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че иск по този закон е неоснователен, както и че ищецът е поискал образуване на съдебното производство недобросъвестно или с цел злоупотреба, по искане на ответника съдът може едновременно или поотделно да присъди: обезщетение за претърпените от ответника вреди; разпространяване на информацията относно решението при условията по чл. 24 ЗЗТТ – чл. 20, ал. 4 ЗЗТТ.

За спирането и прекъсването на давността се прилагат чл. 115 и 116 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Струва ми се, че приложение трябва да намери и чл. 116а ЗЗД (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г.).

 

Мерки за поверителност в съдебното производство

Във всяко положение на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели, може да поискат от съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съдържа търговска тайна или предполагаема търговска тайна. Искането на съответното лице трябва да бъде надлежно обосновано.

В случаите, когато съдът определи дадена информация за поверителна, съдът със същото определение може да наложи следните специални мерки за запазване на поверителния ѝ характер, като:

  1. ограничи напълно или частично достъпа до представен по делото документ, който съдържа търговска тайна или за който се твърди, че съдържа търговска тайна, като предостави достъп до документа само на определени лица;
  2. ограничи достъпа до съдебните заседания, както и до съответните записи или протоколи, като постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата;
  3. изготви вариант на съдебен акт за лицата, които са лишени от достъп до търговската тайна, със заличена търговска тайна.

Броят на лицата, на които се предоставя достъп до поверителната информация относно търговска тайна, не трябва да надвишава необходимия за осигуряване правото на защита на страните в процеса. Не може да се ограничава достъпът до информация на лицата, които са страни по делото, и на техните процесуални представители.

При определяне на съответната мярка съдът взема предвид необходимостта от осигуряване правото на справедлив процес и ефективност на мярката, зачитане на законните интереси на страните и когато е целесъобразно – на третите лица, както и вероятността да им бъдат причинени вреди от налаганата мярка.

Определението на съда по налагане на тези специални мерки се обжалва по реда на чл. 274-278 ГПК.

Страните, техните адвокати или други процесуални представители, съдебните служители, свидетелите, вещите лица и всички други лица, които участват в съдебни производства по този закон или имат достъп до документи, които са част от такива производства, са задължени да пазят информацията, определена като поверителна, която им е станала известна в резултат на това участие или достъп. Тези лица носят отговорност по ЗЗТТ за използването или разгласяването на информация, която съдържа търговска тайна или предполагаема търговска тайна, определена за поверителна от съда.

Използването или разкриването на информация, която представлява търговска тайна или предполагаема търговска тайна, е забранено и след приключването на съдебното производство, освен когато:

  1. съдът установи с влязъл в сила акт, че информацията, за която се твърди, че съдържа търговска тайна, не отговаря на определените в ЗЗТТ изисквания за търговска тайна;
  2. информацията, защитена като търговска тайна, стане общоизвестна и достъпна за лицата от средите, които обичайно използват този вид информация.

 

ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА

Обезпечителни мерки

Допускането, налагането и отмяната на обезпечителните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 ГПК, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо ГПК, доколкото ЗЗТТ не предвижда друго.

Преди предявяването на иска, както и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, по искане на притежателя на търговска тайна съдът може да наложи следните временни обезпечителни мерки:

  1. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна като временна мярка;
  2. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа на тези стоки, както и тяхното съхранение с тези цели;
  3. задържане чрез изземване и предаване на стоките – предмет на предполагаемото нарушение, включително когато са били внесени от трети страни, така че да се предотврати тяхното пускане или движение на пазара; изземването и предаването се извършва по отношение на лицето, в което се намират, със запор;
  4. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Съдът може да определи внасяне на гаранция от ответника вместо прилагане на временните обезпечителни мерки. Размерът на гаранцията се определя съобразно размера на преките и непосредствени вреди, които ищецът би претърпял, ако ответникът продължи да ползва търговската тайна. Не се допуска разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция. Размерът на гаранцията не може да е по-голям от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна.

 

Допускане и налагане на обезпечението

Обезпечение се допуска, когато ищецът е представил убедителни доказателства, че:

  1. е налице търговска тайна;
  2. е притежател на търговската тайна;
  3. търговската тайна е придобита, използва се или е разкрита неправомерно, или има непосредствена опасност от неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

При налагане на обезпечение съдът взема предвид следните обстоятелства:

  1. стойността и други специфични характеристики на търговската тайна;
  2. предприетите мерки за защита на търговската тайна;
  3. поведението на ответника при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;
  4. последиците от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;
  5. законните интереси на страните и действието на обезпечението спрямо тях;
  6. законните интереси на трети лица;
  7. обществения интерес;
  8. защитата на основните права.

При налагане на обезпечение съдът може (ако прецени, че е необходимо) да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция, която да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако налагането на обезпечението е неоснователно, а когато е необходимо – и вредите, претърпени от трети лица, засегнати от обезпечението.

Когато обезпечителните мерки бъдат отменени или престанат да действат поради действие или пропуск от страна на ищеца, както и когато се установи липса на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна или риск за такова действие, съдът може по искане на ответника или на трето засегнато лице да осъди ищеца да заплати подходящо обезщетение за претърпените вреди. Обезщетението не може да е в размер, по-малък от необходимото за покриване на разходите и вредата, причинени на ответника от неоснователното искане.

 

Отмяна на обезпечението

Обезпечението може да бъде отменено по искане на:

  1. ответника или служебно от съда, ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иска по чл. 10 в едномесечен срок от налагане на обезпечителните мерки;
  2. ответника, когато информацията, по повод на която са наложени обезпечителни мерки, престане да отговаря на определените в този закон изисквания за търговска тайна поради причини, които не се дължат на ответника.


ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕДИ

Обезщетение за вреди

Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

Служителите и работниците носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено.

 

Определяне на обезщетението

При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, като:

  1. вреди, включително пропуснатите ползи, които са настъпили за притежателя на търговска тайна;
  2. приходите, получени от нарушителя в резултат от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна;
  3. неимуществените вреди, претърпени от притежателя на търговска тайна, когато е приложимо.

Когато искът е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът присъжда обезщетение, което е не по-малко от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна, както и разходите, направени от притежателя на търговската тайна, включително разходите за идентификация и проучване.


СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

Решение по делото

С решението по делото съдът установява неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна и съобразно искането на ищеца и конкретните обстоятелства може да наложи по отношение на нарушителя следните мерки:

  1. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
  2. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на стоките с тези цели;
  3. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;
  4. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Съдът може да наложи горепосочените мерки за определен срок, достатъчен за отстраняване на всички търговски или икономически предимства, които нарушителят е получил от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.

По искане на ищеца съдът може да наложи и една или повече от следните мерки по отношение на стоките или услугите – предмет на нарушението:

  1. изтегляне на стоките от пазара или по искане на притежателя на търговска тайна – предаване на стоките на юридически лица с нестопанска цел за дейности в обществена полза;
  2. премахване на тези характеристики на стоките или услугите, във връзка с които е установено нарушение;
  3. унищожаване на стоките или, когато е целесъобразно, тяхното изтегляне от пазара, при условие че изтеглянето не засяга защитата на търговската тайна.

Когато с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че иск по този закон е неоснователен, както и че ищецът е поискал образуване на съдебното производство недобросъвестно или с цел злоупотреба, по искане на ответника съдът може едновременно или поотделно да присъди:

  1. обезщетение за претърпените от ответника вреди;
  2. разпространяване на информацията относно решението при условията по чл. 24.

Искането на ответника се разглежда в същото или в отделно производство.

При определяне вида на мерките по отношение на нарушителя и на стоките или услугите – предмет на нарушение, и тяхната пропорционалност съдът, спрямо конкретния случай, взема предвид следните обстоятелства:

  1. стойността или други специфични характеристики на търговската тайна;
  2. предприетите мерки за защита на търговската тайна;
  3. поведението на нарушителя при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;
  4. последиците от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;
  5. законните интереси на страните и последиците на мерките по отношение на страните;
  6. законните интереси на трети лица;
  7. обществения интерес;
  8. защитата на основни права.

Разходите за изпълнението на мерките по чл. 20, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ЗЗТТ са за сметка на нарушителя, освен ако съдът прецени, че не са налице конкретни основания за това. Разходите се заплащат от нарушителя независимо от обезщетението за вреди. Основанията са налице, когато поемането на разходите от нарушителя надхвърлят необходимото за постигане на целта. В този случай разходите по изпълнението на мерките се заплащат от ищеца.

Действието на мерките по чл. 20, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗЗТТ се отменя от съда по искане на ответника, когато информацията престане да отговаря на определените в този закон изисквания за търговска тайна по причини, които не се дължат пряко или непряко на ответника.

 

Заплащане на обезщетение без налагане на мерки

След установяване на неправомерното използване или разкриване на търговска тайна, по искане на ответника съдът може да го осъди да заплати парично обезщетение, без да налага мерките по чл. 20, ал. 1 ЗЗТТ, ако са налице едновременно следните условия:

  1. към момента на използването или разкриването на търговската тайна ответникът не е знаел, нито е следвало да знае, че търговската тайна е получена от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно, и след узнаването на това обстоятелство е продължило да я използва;
  2. налагането на мерки би довело до несъразмерни вреди за ответника;
  3. паричното обезщетение за вредите, претърпени от притежателя на търговска тайна, е справедливо.

Размерът на обезщетението, наложено вместо мерките по чл. 20, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗЗТТ, не може да надвишава размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение за използване на търговската тайна за период, за който използването на търговската тайна е могло да бъде забранено.

 

Публикуване на съдебното решение

По искане на ищеца съдът може да осъди ответника да разгласи за своя сметка и по подходящ начин информация за решението по делото, както и неговото публикуване частично или в цялост със заличена търговска информация. Съдът се произнася по искането, като взема предвид:

  1. стойността на търговската тайна;
  2. поведението на нарушителя при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;
  3. правните последици от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;
  4. вероятността нарушителят да продължи неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;
  5. възможното разкриване на самоличността на нарушителя – физическо лице, и вредите, които могат да бъдат причинени на личния му живот и доброто му име.

При постановяване на решението съдът взема предвид също дали информацията относно нарушителя позволява да се идентифицира физическо лице и ако това е така, дали публикуването на тази информация би било оправдано, с оглед на евентуалната вреда, която тази мярка може да причини на личния живот и репутацията на нарушителя.

Решението на съда се изпълнява в съответствие с чл. 26 ЗЗТТ и при спазване на поверителния характер на търговската тайна, определен по реда на чл. 12 ЗЗТТ.

 


ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ МЕРКИ

Изпълнение, глоби и имуществени санкции

Изпълнението на наложените със съдебно решение мерки става по реда на ГПК.

За виновно неизпълнение на разпорежданията по чл. 10, ал. 3 ЗЗТТ и на задължението по чл. 12, ал. 7 ЗЗТТ съдът налага на задълженото лице глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв. седмично, до преустановяване на неизпълнението.

При неизпълнение на определените в съдебното решение мерки по чл. 14, ал. 1 ЗЗТТ и чл. 20, ал. 1 и 3 ЗЗТТ, когато не може да се приложи редът по чл. 526 ГПК, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши дължимото действие, като му налага глоба или имуществена санкция до 500 лв. Ако и след това ответникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер за всяка седмица на неизпълнението.

При налагането на глоба или на имуществена санкция съдът, съответно съдебният изпълнител, взема предвид следните обстоятелства:

  1. стойността на търговската тайна;
  2. поведението на виновното лице;
  3. правните последици от неизпълнение на задължението.

Когато стойността на търговската тайна не е определена в съдебния акт, тя се определя след изслушване на страните, а при необходимост – и след разпит на свидетели и вещо лице.

Общата стойност на наложените глоби, съответно на имуществените санкции, на едно лице не може да надхвърля стойността на претендираното по предявения иск, съответно стойността на присъденото обезщетение за неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

 

Защита на личните данни

Обработването на личните данни се извършва при спазване изискванията за защита на личните данни. Те са определени в Закона за защита на личните данни.