Осъдените кредитополучатели по извлечения от счетоводните книги на банка трябва да съдят държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС

Автор: адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Настоящата статия има за цел да представи на вниманието на всички кредитополучатели със сключени потребителски договори за кредит и солидарни длъжници (напр. поръчители, ипотекарни длъжници, залогодатели) Определение на Съда на Европейския съюз от 28.11.2018 г. по дело С-632/17. В него съдът прави заключение, че е недопустимо длъжник да бъде осъден от банка в рамките на заповедно производство само на основание единствено представени извлечения от своите счетоводни книги, тъй като това не съответства на изискванията от правото на ЕС, според което съдът всякога трябва да проверява служебно дали клаузите в потребителските договори са неравноправни. Макар в конкретния казус съдът да разглежда съответствието на полското право с правото на ЕС, то в представения по-долу съдебен акт ясно могат да бъдат отчетени множество аналогични допирни точки с действащата норма в България на чл. 417, т. 2 ГПК. Поради това ми се струва, че направените по-долу изводи на Съда на Европейския съюз трябва да бъдат приети и по повод на сега действащата норма на чл. 417, т. 2 ГПК. Възприемането на този извод би довел до няколко последици, от които всеки кредитополучател, спрямо който е започнало принудително изпълнение от банка пред ЧСИ въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, би могъл да се възползва. Те са следните:

Първо, заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК ще са издадени в нарушение на правото на ЕС;

Второ, държавата ще носи отговорност за нарушаване на правото на ЕС;

Трето, всички събрани суми в изпълнителния процес от кредитополучателя или солидарните длъжници (напр. поръчители, ипотекарни длъжници, залогодатели) ще имат възможност да бъдат търсени по съдебен ред при реализация на отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Отговорността е за причинени вреди, възникнали вследствие на реализираното заповедно производство. В това съдебно производство те ще могат да искат осъждане на държавата за всички парични суми, които ЧСИ е събрал по принудителен ред от тях.

Разбира се, тук трябва да се подчертае, че дали съществува възможност за ангажиране на отговорността на държавата е въпрос на преценка, която трябва да се направи за всеки отделен случай. Мисля, че Определение на Съда на Европейския съюз от 28.11.2018 г. по дело С-632/17 не трябва да се абсолютизира. То трябва да се адаптира към фактическата и правна обстановка по всяко едно дело. Изводите му обаче дават стабилни и логични аргументи за приемане на становището, че търсенето на такава отговорност е възможно и осъдените от банки кредитополучатели и солидарни длъжници могат да черпят права пряко от правото на ЕС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

28 ноември 2018 година

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 2008/48/ЕО — Заповедно производство по извлечение от банкови счетоводни книги — Невъзможност на съда в отсъствието на възражение на потребителя да прецени евентуалния неравноправен характер на договорните клаузи“

По дело C‑632/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich (Районен съд Шемяновице Шльонске, Полша) с акт от 4 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 9 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело

Powszechna Kasa Oszczędności (PKO) Bank Polski S.A.

срещу

Jacek Michalski,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: A. Prechal, председател на трети състав, изпълняваща функцията на председател на седми състав, C. Toader (докладчик) и A. Rosas, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Powszechna Kasa Oszczędności (PKO) Bank Polski S.A., от W. Sadowski, adwokat, и E. Buczkowska, radca prawny,

–        за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от K. Herbout-Borczak и N. Ruiz García, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови следното

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273 и поправка в ОВ L 293, 2014 г., стр. 59), както и на член 10 и на член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66 и поправки в OB L 207, 2009 г., стр. 14, OB L 199, 2010 г., стр. 40 и ОВ L 234, 2011 г., стр. 46).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Powszechna Kasa Oszczędności (PKO) Bank Polski S.A. (наричано по-нататък „PKO“), банкова институция, установена във Варшава (Полша), и г‑н Jacek Michalski по повод на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводните книги на PKO, издадена поради невъзстановяване от г‑н Michalski на сумите, заети с помощта на издадена от PKO кредитна карта.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директива 93/13

3        Двадесет и четвърто съображение на Директива 93/13 уточнява, „че съдилищата и административните органи на държавите членки трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителски договори“.

4        Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

5        Съгласно член 7, параграф 1 от тази директива:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

 Директива 2008/48

6        Съображение 31 от Директива 2008/48 уточнява:

„За да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин“.

7        Член 10 от тази директива изброява по-специално сведенията, които трябва да бъде посочени по ясен и кратък начин в договорите за кредит.

8        Член 22, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки могат да не запазят или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива“.

 Полското право

9        Kodeks postępowania cywilnego (Граждански процесуален кодекс) в редакцията, приложима към спора, предмет главното производство (наричан по-нататък „kpc“), урежда заповедното производство.

10      Член 484, параграфи 2 и 3 от kpc предвижда:

„2.      Съдът се произнася по реда на заповедното производство по писмено искане на заявителя, оформено съгласно изискванията за искова молба.

3.      Делото се разглежда в закрито заседание“.

11      Съгласно член 485, параграфи 1 и 3 от kpc:

„1.      Съдът издава заповед за изпълнение, ако заявителят предявява право на парично вземане […], и обстоятелствата, на които се основава искането, са доказани с приложени към него [писмени доказателства] […].

[…]

3.      Съдът може да издаде заповед за изпълнение, ако банка твърди, че има право на вземане на основание на извлечение от нейните счетоводни книги, подписано от лице, оправомощено да я представлява, задължаващи нейното имущество, върху което е положен печатът на банката, и представи доказателство за връчване на писмена покана за изпълнение на длъжника“.

12      Член 486, параграф 1 от kpc гласи:

„При липса на основания за издаване на заповед за изпълнение председателят насрочва открито заседание, освен ако делото може да се разгледа в закрито заседание“.

13      Член 491, параграф 1 от kpc предвижда:

„С издаването на заповедта за изпълнение съдът посочва, че длъжникът има на разположение две седмици от връчването ѝ за доброволно изпълнение на цялото задължение за плащане заедно с разноските или за представянето на възражение“.

14      Член 492, параграф 1 от kpc гласи:

„От момента на издаване заповедта за изпълнение представлява обезпечително основание, подлежащо на изпълнение без издаване на изпълнителен лист. […]“.

15      Съгласно член 493, параграф 1 от kpc:

„Писменото възражение се внася в съда, издал заповедта за изпълнение. Длъжникът задължително посочва във възражението дали оспорва заповедта изцяло или частично и представя възраженията си преди разглеждането на спора по същество, тъй като впоследствие губи възможността да се позовава на тях, както и фактическите обстоятелства и доказателствата, на които се позовава. Съдът не разглежда просрочени твърдения и доказателства, освен ако страната докаже, че не по своя вина не е представила същите с възражението, че разглеждането им няма да забави производството или че са налице други изключителни обстоятелства […]“.

16      Съгласно член 494, параграф 1 от kpc:

„Съдът отхвърля възражения, подадени след крайния срок, за които не е внесена такса или са недопустими на друго основание, както и възражения, чиито недостатъци длъжникът не е отстранил в срок“.

17      Съгласно член 19, параграф 4 от Ustawa o kosztach sądowych w sprawach cywilnych (Закон за съдебните разноски по граждански дела) от 28 юли 2005 г. (Dz. U., 2005 г., № 167, позиция 1398, наричан по-нататък „Закон за съдебните разноски“):

„При възражение срещу заповед за изпълнение, издадена по реда на заповедното производство, длъжникът трябва да понесе три четвърти от съдебните разноски“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

18      На 21 декември 2015 г. PKO сключва с г‑н Michalski договор за издаването и използването на кредитна карта.

19      На 29 март 2017 г. PKO изпраща на г‑н Michalski покана за плащане на сумите, които счита, че му се дължат. Тъй като той не изплаща посочените суми, на 26 май 2017 г., в съответствие с член 485, параграф 3 от kpc, PKO отправя искане за издаване на заповед за изпълнение до Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich (Районен съд Шемяновице Шльонске, Полша) за сумата от 6 788,21 PLN (полски злоти) (около 1 580 EUR) ведно с договорните лихви. Искането се придружава от извлечение от счетоводните книги на PKO, подписано от лице, оправомощено да представлява банката, върху което е положен нейният печат и към което е приложено доказателство за връчване на писмена покана за изпълнение на г‑н Michalski.

20      Запитващата юрисдикция уточнява, че заповедното производство по такова извлечение се използва често от полските банки за събиране на техни вземания. Практиката се изразява в прилагане към искането на извлечение от счетоводните книги в съответствие с член 485, параграф 3 от kpc, без да се представят други писмени доказателства за съществуването на договор за потребителски кредит и условията по него.

21      Запитващата юрисдикция напомня също, че съгласно полската правна уредба заповедното производство включва две фази. В рамките на първата и при наличие на банково вземане, за да издаде заповед за изпълнение, съдът разглежда служебно само въпроса за формалната редовност на представеното извлечение, тъй като най-вече тя е основание за издаването на такава заповед. Критериите, които могат да доведат до отказ да се издаде такава заповед, произтичат само от текста на член 485, параграф 3 от kpc. Следователно кредиторът не е задължен да доказва конкретно основанията за предявеното вземане, като по-специално представи договора за потребителски кредит.

22      Втората фаза на производството е евентуална по характер. Тя започва с възражение срещу заповедта за изпълнение, подадено от длъжника на банката, който на този етап може да сочи евентуални възражения, произтичащи от обвързващия го с банката договор. Съгласно член 493, параграф 1 от kpc във връзка с член 491, параграф 1 от kpc потребителят, който възразява срещу такава заповед, трябва да спази двуседмичен срок за представянето на възражение и изискваната за целта форма. Освен това съгласно член 19, параграф 4 от Закона за съдебните разноски такъв потребител трябва да понесе три четвърти от съдебните разноски.

23      Запитващата юрисдикция уточнява също, че окончателната заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо и съгласно член 492, параграф 1 от kpc от момента на издаване тя представлява обезпечително основание, подлежащо на изпълнение без издаване на изпълнителен лист.

24      Според тази юрисдикция производството, по което е сезирана, се отличава от делата, приключили с решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349), и от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC (C‑49/14, EU:C:2016:98), по които националните юрисдикции разполагат с писмените договори, установяващи правата и задълженията на съдоговорителите, поради което могат да не приложат неравноправните клаузи, съдържащи се в тези документи.

25      Позовавайки се на решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová (C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 50), запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали заповедното производство на основание на извлечение от банкови счетоводни книги не прави прекомерно трудно и дори невъзможно упражняването от потребителя на правата, които му предоставя режимът за защита на потребителите по силата по-специално на директиви 93/13 и 2008/48, поради, от една страна, непредставянето пред съда на доказателства относно правната връзка между потребителя и банката, и от друга страна, поради прехвърлянето върху потребителя на цялата тежест на доказване.

26      При това положение Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich (Районен съд Шемяновице Шльонске, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли разпоредбите на Директива [93/13], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, както и разпоредбите на Директива [2008/48], и по-специално член 10 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат в рамките на заповедно производство по член 485, параграф 3 и сл. от kpc предявяване на вземане от банка (кредитодател) срещу потребител (кредитополучател) на основание на извлечение от банковите счетоводни книги, подписано от лице, оправомощено да прави волеизявления, задължаващи имуществото на банката, върху което е положен нейният печат, и на доказателство за връчване на писмена покана за изпълнение на длъжника […]?“.

 По преюдициалния въпрос

27      Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, по-специално когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на такъв въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

28      В това отношение следва да се констатира, че в решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska (C‑176/17, EU:C:2018:711), Съдът отговаря на аналогични въпроси, поставени от същата запитваща юрисдикция. Тълкуването на правото на Съюза, направено в това решение, е релевантно и за отговора, който следва да се даде на поставения въпрос.

29      Действително, макар делото, предмет на главното производство, да се различава от това, във връзка с което е постановено решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska (C‑176/17, EU:C:2018:711), доколкото заповедта за изпълнение, разглеждана в главното производство, е издадена по извлечение от счетоводните книги на банка в съответствие с член 485, параграф 3 от kpc, а не по запис на заповед съгласно член 485, параграф 2 от kpc, тези две дела се отнасят до едни и същи процесуални правила в рамките на заповедното производство.

30      При това положение по настоящото дело следва да се приложи член 99 от Процедурния правилник.

31      Тъй като с Директива 2008/48 не се извършва хармонизация във връзка с извлеченията от банкови счетоводни книги като доказателство, позволяващо събирането на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, член 22, параграф 1 от нея е неприложим при обстоятелства като разглежданите в главното производство (вж. по аналогия решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 36).

32      Поради това на поставения въпрос ще бъде отговорено само с оглед на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и на член 10 от Директива 2008/48.

33      С поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банка като доказателство за съществуването на вземане, възникнало от договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор и да се увери, че в него е налице информацията по член 10 от тази директива.

34      Преди всичко трябва да се напомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 държавите членки определят изискването включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право.

35      Предвид естеството и значението на обществения интерес, на който се основава защитата на потребителите, които са в положение на по-слаба страна спрямо продавачите или доставчиците, Директива 93/13 задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни мерки „за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“, както следва от член 7, параграф 1 във връзка с двадесет и четвърто съображение от тази директива (решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 40 и цитираната съдебна практика).

36      В този смисъл следва да се подчертае, че макар съгласно постоянната съдебна практика националният съд да е длъжен служебно да преценява неравноправността на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, и така да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика, условие за това е той да е запознат с необходимите за целта правни и фактически положения (решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 42 и цитираната съдебна практика).

37      В случая запитващата юрисдикция уточнява, че в рамките на първата фаза от заповедното производството упражняваният от нея контрол се свежда до проверка на формалната редовност на извлечението от счетоводните книги на банката. Затова тази юрисдикция отбелязва, че не е запозната с всички фактически и правни положения, произтичащи от съответния договор за кредит.

38      От това следва, че при обстоятелства като тези по главното производство националната юрисдикция не е в състояние да провери евентуално неравноправния характер на договорна клауза, докато не бъде запозната с всички фактически и правни положения с оглед на тази цел (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 47).

39      Освен това, макар от член 486, параграф 1 от kpc да следва, както подчертава полското правителство в становището си пред Съда, че председателят на сезирания състав би могъл да насрочи открито заседание, освен ако делото все пак може да бъде разгледано в закрито заседание, което би позволило да се разгледа съответният договор за потребителски кредит, това правомощие на председателя на сезирания състав зависи от липсата на достатъчно доказателства, на които да се основе заповедта за изпълнение. Видно обаче от посоченото от запитващата юрисдикция, това условие не е изпълнено в главното производство (вж. по аналогия решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 48—50).

40      При всички положения, макар по силата на член 267 ДФЕС Съдът да е компетентен да изведе от член 7 от Директива 93/13 критериите, определящи рамката, позволяваща служебно да се прецени изпълнението на задълженията, произтичащи от тази директива, запитващата юрисдикция трябва да провери дали разпоредба като член 486, параграф 1 от kpc може евентуално да ѝ предложи такава рамка (решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 52).

41      Запитващата юрисдикция отбелязва също, че изследването на правоотношението, произтичащо от договора за потребителски кредит, се извършва само ако потребителят подаде възражение срещу заповедта за изпълнение.

42      В това отношение следва да се приеме, че макар производството пред запитващата юрисдикция да протича само в рамките на първата фаза, то все пак трябва да се разгледа в неговата цялост, като се вземат предвид както първата фаза, предхождаща подаването на възражение, така и следващата я, втора фаза (решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 54).

43      В отсъствието на хармонизация в правото на Съюза на производствата, по реда на които се преценяват твърденията за неравноправност на договорна клауза, тези производства се уреждат от вътрешния правен ред на държавите членки, при условие обаче да се зачитат принципът на равностойност и правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 57).

44      Що се отнася до принципа на еквивалентност, следва да се констатира, че Съдът не разполага с данни, които да пораждат съмнения относно съответствието на разглежданата в главното производство правна уредба с този принцип (решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 58).

45      По отношение на правото на ефективни правни средства за защита следва да се отбележи, че задължението, произтичащо от член 7, параграф 1 от Директива 93/13, да се предвидят процесуални правила, позволяващи да се осигури защитата на правата, които правните субекти черпят от Директива 93/13, в случай на използване на неравноправни клаузи, включва изискването за наличие на право на ефективни правни средства за защита, закрепено и в член 47 от Хартата на основните права. Правото на ефективни правни средства за защита трябва да важи както при определянето на юрисдикциите, компетентни да разглеждат искове, основани на правото на Съюза, така и при определянето на процесуалните правила, приложими за подобни искове. Така, за да се определи дали производство като главното е в нарушение на изискванията, свързани с правото на ефективни правни средства за защита, запитващата юрисдикция трябва да определи дали правилата на производството по възражение, предвидени в националното право, не пораждат немалък риск съответният потребител да не подаде изискваното възражение (решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 59 и 61).

46      В случая от член 491, параграф 1 от kpc се установява, че срокът за подаване на възражение е две седмици. Освен това съгласно член 493, параграф 1 от този кодекс във възражението длъжникът трябва да посочи дали оспорва заповедта за изпълнение изцяло или частично и тъй като в противен случай същото би било недопустимо, да изложи възраженията си, както и фактическите обстоятелства и доказателствата. Подобни процесуални правила, които трябва да бъдат спазени в рамките на толкова кратък срок, водят до немалък риск потребителят да не подаде възражение или същото да бъде недопустимо (решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 65 и 66).

47      Освен това от член 19, параграф 4 от Закона за съдебните разноски следва, че длъжникът трябва да понесе три четвърти от съдебните разноски по възражението срещу заповедта за изпълнение, при което продавачът или доставчикът ще трябва да покрие само една четвърт от тези разноски. Сами по себе си тези разноски могат да възпрат потребителя да подаде възражение. Последният се оказва в още по-неблагоприятно положение, тъй като във всички случаи ще трябва да заплати три пъти по-високи съдебни разноски, отколкото насрещната страна (решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 67 и 68).

48      При това положение процесуални правила като разглежданите в главното производство пораждат немалък риск съответният потребител да не подаде необходимото възражение, тъй като, от една страна, изискват от потребителя в двуседмичен срок, считано от връчването на заповедта за изпълнение, да представи фактическите обстоятелства и доказателствата, позволяващи на съда да направи преценка, и от друга страна, го поставят в неблагоприятно положение с оглед на определянето на съдебните разноски (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 69 и 70).

49      С оглед на изложените съображения член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска производство, което позволява издаването на заповед за изпълнение, когато съдът, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение, не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите на съответния договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, които потребителят черпи от тази директива (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C‑176/17, EU:C:2018:711, т. 71).

50      Във връзка с член 10 от Директива 2008/48 следва да се напомни, че в него се изброяват сведенията, които следва да бъдат посочени в договора за кредит, за да може потребителят да вземе информирано решение.

51      В тази връзка Съдът е постановил, че служебната проверка на националния съд дали са изпълнени изискванията по Директива 2008/48, е средство, с което може да бъде постигнат определеният в член 10 от тази директива резултат и което може да допринесе за осъществяването на целите, посочени в съображение 31 от последната (вж. в този смисъл решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 68, и по аналогия, определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C‑76/10, EU:C:2010:685, т. 41 и цитираната съдебна практика). Съгласно практиката на Съда това задължение на националния съд да провери служебно дали са спазени изискванията по Директива 2008/48, изисква той да разполага с необходимите за тази цел данни от фактическа и правна страна (вж. в този смисъл решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 70, и по аналогия, решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350, т. 32).

52      След като по време на първия етап от производството националната юрисдикция не разполага с данните, които биха ѝ позволили да се увери, че задълженията за информиране на потребителя по смисъла на член 10 от Директива 2008/48 са били изпълнени, тъй като заповедта за изпълнение се издава само въз основа на проверка на формалната редовност на извлечението от счетоводните книги на банката, и след като правилата за упражняване на правото за подаване на възражение срещу такава заповед не позволяват, поради същите причини, каквито бяха изложени в точки 46—48 от настоящото определение, да се осигури спазването на правата, които потребителят черпи от тази директива, член 10 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство.

53      С оглед на изложените съображения в тяхната цялост на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банка като доказателство за съществуването на вземане, възникнало от договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор и да се увери, че в него е налице информацията по член 10 от тази директива, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, които потребителят черпи от посочените директиви.

 По съдебните разноски

54      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и член 10 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банка като доказателство за съществуването на вземане, възникнало от договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор и да се увери, че в него е налице информацията по член 10 от тази директива, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, които потребителят черпи от посочените директиви.

 

Определение на Съда на Европейския съюз от 28.11.2018 г. по дело С-632/17