За срока за предявяване на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и значението на обявяването на завещанието от нотариуса и вписването му – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

Ключови думи: вписване, завещание, действие на вписването, имотен регистър, противопоставимост спрямо трети лица, чл. 113 ЗС, запазена част от наследство, наследство, наследник, наследник по закон, приемане на наследството, отказ на съдията по вписванията, чл. 32а ПВ, вещно право, адвокат, Пловдив, Ивайло Василев.

 

ВЪПРОС

От кой момент започва да тече срокът за предявяване на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН и какво е значението на обявяването на завещанието от нотариуса, както и на вписването му в службата по вписванията?

 

ОТГОВОР

Правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН да се иска намаляване на едно завещание до размера, необходим за допълване на запазената част от наследството, се погасява на общо основание с петгодишна давност. Съдебната практика е била изправена пред въпроса от кой момент започва да тече тази давност. В т. 3, б. „г“ на ППВС № 7/1973 г. е прието най-общо, че това е моментът, в който заветникът упражни правата си по завещанието. В последвалата практика на ВС и ВКС е уточнено, че упражняването на правата по завещанието е фактически въпрос и може да се изрази в правни и фактически действия – в този смисъл решение № 679/25.11.96 г. по гр. д. № 848/96 г. на ВС, І ГО. В редица съдебни решения се приема, че обявяването на едно саморъчно завещание от заветника може да се приеме като действие по упражняване на правата по него – решение № 580/10.08.92 г. по гр. д. № 384/92 г. на ВС, І ГО, решение № 868/20.07.11 г. по гр. д. № 1685/09 г. на ВКС, І ГО, решение № 860/23.11.09 г. по гр. д. № 2161/08 г. на ВКС, ІV ГО и др. Същевременно действието по обявяване на завещанието не бива да се абсолютизира, тъй като е напълно възможно един наследник да обяви завещание, без да знае неговото съдържание и следователно – без обявяването да означава непременно, че той упражнява правата по него. От друга страна наследниците, на които се противопоставя това завещание, могат изобщо да не знаят за неговото съществуване и при това положение за тях не би следвало да започне да тече погасителната давност за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Затова съдът следва да държи сметка и за двата факта – налице ли са действия по упражняване на правата по завещанието и дали тези действия са могли да бъдат узнати от наследниците, на които се противопоставя това завещание.

При отговора на поставения правен въпрос следва да се отчете и новата разпоредба на чл. 112, б.“и“ от ЗС /ДВ бр. 34/2000 г./. С нея е предвидено вписване на обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Вписването се извършва в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот – чл. 7 от Правилника за вписванията. При тази правна уредба наследниците винаги могат да извършат проверка в съответната служба по вписванията за налични саморъчни завещания и своевременно да узнаят за тях. Предхождащите действия по обявяване на тези завещания може и да не бъдат узнати, тъй като те могат да бъдат извършени от всеки нотариус, без оглед на връзката между района на неговото действие и недвижимите имоти, предмет на завещанията – арг. от чл. 570, ал. 2 от ГПК /стар чл. 466/2 ГПК/. Ето защо вписването на едно саморъчно завещание създава по-голяма гаранция за узнаването му от наследниците, на които то се противопоставя, особено когато в него изрично са изброени завещаните недвижими имоти и не се създава проблем за определяне на местно компетентната служба по вписванията.

Както обявяването на саморъчното завещание, така и вписването му представляват действия по упражняване на правата по него по смисъла на т. 3, б. „г“ на ППВС № 7/1973 г. Във всеки конкретен спор, който се съсредоточава върху това от кой момент тече погасителната давност за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН – от обявяването на завещанието или от вписването му, съдът следва да държи сметка за това кога наследниците, на които се противопоставя това завещание, са могли да узнаят за него. Когато няма данни обявяването на завещанието да е узнато от тези лица, следва да се приеме, че давностният срок тече от по-късния момент на вписването.

Вж. Р. № 208 от 07.05.2012 г. на ВКС