Хипотези на заличаване на възбрана

 

Автор: адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Възбраните подлежат на заличаване, когато правна норма допуска извършването на това – арг. от чл. 2 ПВ. В този случай на вписване подлежи акт (искането на молителя), с който се оповестява на всички трети лица, че обезпечителната нужда на кредитора вече не е налице в съответното съдебно производство. Този акт се вписва в специалната книга за вписване по чл. 33, б. „п“ ПВ, която се образува от молби за заличаване на ипотеки и възбрани и за констативни протоколи.

Искане за заличаване до съдията по вписванията могат да направят съдът и съответният орган по принудително изпълнение, поискал вписване на възбраната – арг. от чл. 31, ал. 1 ПВ. В съдебната практика се посочва, че в искането на молителя трябва да е ясно посочен органът по принудително изпълнение, който иска заличаването, както и с кой акт е наложена възбраната – вж. Определение № 425 от 18.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1516/2008 г., V г. о. на ВКС. В искането трябва да е посочен номерът на делото, да са идентифицирани кредиторът, в чиято полза е наложена възбраната, и длъжникът по изпълнителното дело или ответникът в съдебния процес, както и да е извършено описание на имота съобразно изискванията по ПВ. От съдържанието на искането трябва да става ясно дали се извършва пълно или частично заличаване на възбраната.

Това положение ще се запази и при въвеждане на имотен регистър в съответен съдебен район – арг. от чл. 31 и сл. Наредба № 2/2005 г. На вписване ще подлежи молбата на длъжностното лице, на което със закон е възложено да обезпечава вземания чрез налагане на възбрана – чл. 33, т. 3 Наредба № 2/2005 г. Заличаването ще се вписва по част „Д“ от имотната партида, в която трябва да се посочи още основанието и датата на вписване – чл. 23, ал. 1, т. 5 Наредба № 2/2005 г.

При искане за заличаване на възбрана се дължи държавна такса в размер на 7,50 лв. – чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Тя трябва да е преведена по специалната сметка на Агенция по вписванията. Към искането на молителя трябва да е приложен платежен документ, доказващ внасяне на държавната такса. Ако такъв документ липсва, съдията по вписванията трябва да постанови отказ от вписване. Не се дължи заплащане на държавна такса в хипотезите на чл. 84 ГПК и чл. 5 ЗДТ.

Хипотези на заличаване на възбрана са налице, когато съответният съдебен орган или орган по принудително изпълнение констатира наличието на основание, което е несъвместимо с нуждата на кредитора от наложената обезпечителна мярка. По-често срещаните хипотези в тази насока са няколко.

Първо, заличаване на възбрана поради изтичане на преклузивния срок по чл. 390, ал. 3 ГПК за предявяване на иска или отмяна на обезпечението поради отпадане на предпоставките за неговото допускане. Актът, с който законодателят е предвидил да се извършва отмяната на наложеното обезпечение е влязло в сила определение – чл. 402, ал. 1 и 3 ГПК. Въз основа на това определение съдията по вписванията извършва заличаване на наложената възбрана – така Определение № 516 от 22.10.2012 г. по ч. гр. д. № 526/2012 г., I г. о. на ВКС; Определение № 182 от 03.05.2011 г. по ч. гр. д. № 496/2010 г., I г. о. на ВКС. Това означава, че в посочената хипотеза към молбата на молителя трябва да е приложено и определението на съда, с което се отменя наложената възбрана.

Този ред за отмяна на възбраната се прилага и в случаите, при които изпълнителното производство е прекратено или приключено на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 и 2 ГПК и по него са налице обезпечителни възбрани. В тези случаи съдебният изпълнител няма правомощие служебно да поиска заличаване на възбраните на основание чл. 433, ал. 3 ГПК. Възбраните ще останат незаличени, докато компетентният съд не издаде определение по чл. 402, ал. 3 ГПК и молителят не поиска въз основа на него заличаване – вж. Решение № 295 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 1626/2018 г., IV г. о. на ВКС

Второ, замяна на възбраната с друга обезпечителна мярка по реда на чл. 398 ГПК. Възбраната може да бъде заменена от съда, който има правомощие по искане на една от страните в съдебния процес, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг. Законът допуска още една възможност за замяна на възбраната с друго обезпечение. Предвидено е, че при обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Това обаче не се отнася до обезпечение на искове за собственост.

Трето, доброволен отказ на кредитора от наложената възбрана. Такъв отказ най-често се извършва в изпълнителното производство по ГПК или ДОПК, в което кредиторът иска от съдебния изпълнител да вдигне наложените възбрани върху имотите на длъжника. В този случай съдебният изпълнител трябва да се подчини на искането на кредитора, стига той да е заплатил авансово дължимите такси във връзка със заличаване на наложените възбрани, и да поиска от съдията по вписванията да вдигане възбраните на основание чл. 31, ал. 1 ПВ.

Четвърто, заличаване на възбраните поради несъразмерност с размера на задължението – чл. 442а, ал. 2 ГПК. Тази несъразмерност трябва да бъде отчетена от съдебния изпълнител вследствие на изрично възражение от длъжника и анализ на няколко фактора: всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

Пето, заличаване на възбраните при прекратяване или приключване на принудителното изпълнение по чл. 433 ГПК или чл. 225 ДОПК. В тези случаи трябва да се приложат правните последици на чл. 433, ал. 3 ГПК и чл. 225, ал. 2 ДОПК. Наложените възбрани трябва да бъдат вдигнати „служебно“ от съдебния изпълнител. Служебното вдигане на наложените възбрани означава, че съдебният изпълнител трябва да констатира влизане в сила на постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване на изпълнителното дело и по своя инициатива да отправи искане за заличаване на възбраните. Тук обаче е налице едно практическо усложнение, което възниква от противоречивото тълкуване в съдебната практика на термина „служебно“ вдигане на наложените възбрани в разпоредбите на чл. 433, ал. 3 ГПК и чл. 225, ал. 2 ДОПК.

Според някои съдебни решения това означава, че съдебният изпълнител не трябва да заплаща държавна такса в полза на Агенция по вписванията при искане за заличаване на възбрана – вж. напр. Определение № 84 от 14.01.2019 г. по ч. гр. д. № 2829/2018 г., VIII гр. с-в на ОС-Пловдив. В съдебния акт е изтъкнато и обстоятелството, че молителят в производството е държавен съдебен изпълнител и като такъв той попада в обхвата на дефиницията за „държавни учреждения“ по смисъла на чл. 84, т. 1 ГПК, поради което е прието, че той всякога е освободен от заплащане на държавна такса. В конкретния казус обаче не е отчетено, че кредитор по изпълнителното дело е търговско дружество, събира се частно вземане и процесуалният ред за принудително изпълнение е този по ГПК, макар и органът по принудително изпълнение да е държавен съдебен изпълнител.

Според други съдебни актове изразът „служебно“ вдигане на възбраните не дава основание да се мисли в насока, че съдебният изпълнител не трябва да заплаща държавна такса при заличаване на възбраната – вж. Определение № 34 от 07.01.2019 г. по ч. гр. д. № 2748/2018 г. на ОС-Пловдив.

Според мен по-правилно е второто становище в съдебната практика. В разпоредбите на чл. 433 ГПК и чл. 225 ДОПК не е налице текст, който изрично да освобождава молителя (съдебния изпълнител) в производството по вписване от заплащане на държавна такса. Такъв текст не е налице и в чл. 84 ГПК, чл. 5 ЗДТ, ПВ или ЗКИР. Поради това като че ли е по-правилно да се приеме, че приложение трябва да намери разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Според нея дължимата държавна такса за заличаване е в размер на половината държавна такса, която се събира за вписване на възбрана. Тоест, за заличаване се дължи държавна такса в размер на 7,50 лв.

Тук трябва да се допълни още, че тази държавна такса не остава в тежест на съдебния изпълнител. Преди да прекрати или приключи изпълнителното дело той трябва да съобрази разпоредбите на чл. 79 ГПК. Според тях разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника. Важно е обаче да бъдат отчетени изключенията от принципа, които са относими към разглежданото усложнение. Ако производството се прекрати на някое от основанията по чл. 433 ГПК, разноските са за сметка на кредитора, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Разноските са за сметка на кредитора и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Струва ми се, че тези разпоредби ясно посочват, че разноските за вдигане на възбраната ще се дължат или от кредитора, или от длъжника. Това е въпрос, който трябва да се преценява съобразно конкретната правна обстановка по изпълнителното дело.

Шесто, заличаване на общите възбрани след приключване на производството по несъстоятелност по чл. 735 ТЗ във вр. с чл. 738 ТЗ. Тук трябва да се има предвид, че в съдебната практика на ВКС се приема, че прекратяването на действието на общата възбрана, наложена в производството по несъстоятелност, е последица от прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 735, ал. 2 ТЗ с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност по ал. 1, съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. Именно по тези въпроси съдът по несъстоятелност е задължен да се произнесе с решението си по чл. 735 ТЗ, но не и относно прекратяване действието на наложената обща възбрана, което прекратяване настъпва по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 738, ал. 1 ТЗ. Поради това, че прекратяването на действието на общата възбрана настъпва по силата на закона, дали съдът по несъстоятелност ще го посочи или не в решението си като последица от прекратяването на производството по несъстоятелност, е без правно значение за настъпването на тази последица. Съгласно чл. 738, ал. 2 ТЗ общата възбрана се заличава служебно от момента на вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. Служебното заличаване следва да се разбира, че е относимо до съдията по вписванията за техническото му оформяне, като не се налага изричен акт съгласно чл. 31, ал. 2 ПВ – вж. Определение № 607 от 04.08.2014 г. по ч. гр. д. № 3745/2014 г., III г. о. на ВКС; Определение № 386 от 30.05.2013 г. по възз. ч. гр. д. №  374/2013 г. на ОС-Добрич.

Седмо, заличаване на индивидуална възбрана след продажба на имот в производството по несъстоятелност. В този случай трябва да се вземе предвид, че синдикът е страна по договора за продажба на имущество от масата по несъстоятелност, когато е извършена с разрешение на съда по реда на чл. 718 ТЗ и следователно може да иска от съдията по вписванията извършване на съответното действие – вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон – чл. 569, т. 5 ГПК. Ако има постановен отказ за заличаване на възбрани от съдията по вписванията, то определението за отказ се връчва на страните в нотариалното производство като заинтересовани лица – чл. 32а, ал. 4 ПВ, от което следва, че синдикът може да обжалва това действие като иска отмяната му – така Определение № 681 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 4365/2015 г., IV г. о. на ВКС.

Осмо, заличаване на възбрана по искане на заинтересовано лице, което има правен интерес от извършване на заличаването. Такава хипотеза е налице, когато гаранцията или обезпечението не са послужили. В този случай към молбата с искане за заличаване трябва да е приложено и удостоверение от органа, наложил възбраната, с разрешение за извършване на заличаването – чл. 31, ал. 2 ПВ. Такава хипотеза на заличаване на възбраната по искане на заинтересовано лице е предвидена само при действието на персоналната система на вписване по ПВ. При реалната система на вписване по ЗКИР обаче не е налице такава законова възможност. Това е особеност, която трябва да бъде съобразена при въвеждането на имотен регистър в съответния съдебен район.