Субективни предели на изпълнителния лист (чл. 429, ал. 1 ГПК) – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Ключови думи: субективни предели, изпълнителен лист, съдебен изпълнител, наследник, суброгация, частен правоприемник, чл. 429 ГПК, изпълнително дело, адв. д-р Ивайло Василев, Пловдив.

 

НОРМИ

Граждански процесуален кодекс
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

 

ВЪПРОСИ

Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?

Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?

Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?

 

ОТГОВОРИ

Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?

Чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист. Персоналният (личен) обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Когато обаче частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл. 74 ЗЗД (със законна суброгация), само поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание, са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите права.
Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. Чл. 429 ГПК е именуван „субективни предели на изпълнителния процес“, но урежда изключенията от това правило. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. В ал. 1 на чл. 429 ГПК са изключенията за взискателя; в ал. 2 – за длъжника; в ал. 3 – за третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят е насочил изпълнението върху вещта (т. 2 от ТР № 4/ 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/ 2017 г. ОСГТК на ВКС). Чл. 429 ГПК въвежда изключения от правило, а разширителното му тълкуване е недопустимо. Това е изходната тълкувателна позиция за отговора на първия въпрос.
Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника се установява с писмени доказателства.
Текстът на закона не налага различно третиране на кредиторите по изпълнителния лист-физически лица от кредиторите по изпълнителния лист-юридически лица. Чл. 429, ал. 1 ГПК предвижда наследникът (по закон или по завещание) да се възползва от изпълнителния лист на наследодателя. Наследственото правоприемство е универсално. Следователно чл. 429, ал. 1 ГПК допуска и универсалните правоприемници на юридическото лице да се възползват от изпълнителния лист. Изводът не противоречи на изходната тълкувателна позиция. Нормите, които въвеждат изключения от правило, не се тълкуват разширително, но се прилагат по аналогия, когато са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2 ЗНА.
Чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК предвижда и частните правоприемници да се възползват от изпълнителния лист на кредитора, но противопоставя (разграничава) поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, от всички останали случаи на частно правоприемство – аргумент от използвания съюз „както и“. При провеждане на граматическо тълкуване, съюзът предполага някаква особеност, в случая – за поръчителя и за солидарния длъжник. В съдебната практика и в правната теория категорично се приема, че: 1) поръчителят и солидарният длъжник имат правен интерес да платят дълга, а когато притежават регресно право срещу длъжника, се суброгират в правата на удовлетворения кредитор (чл. 74, вр. чл. 146 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД) и 2) третото лице, което се е суброгирало в правата на кредитора, е негов частен правоприемник. От друга страна, законната суброгация настъпва ex lege, а издаденият изпълнителен лист е без значение за осъществяването на материалните й предпоставки. Тогава какви са причините законодателят да разграничи поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, от всички останали трети лица, които се суброгират в правата на кредитора по изпълнителния лист. 
Правоприемството по чл. 429, ал. 1, а и по ал. 2 ГПК винаги следва издаването на изпълнителния лист. Следователно съдебният изпълнител е органът, оправомощен да го установи. Законът овластява съдебният изпълнител да проведе държавната принуда по неудовлетвореното гражданско притезание (на дълга по изпълнителния лист), но изключва неговата компетентност да проверява материално-правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес (съществуването на дълга/ на изпълняемото право). Проверката за съществуването на дълга законът възлага на съда, а той я осъществява в производството по снабдяване с изпълнително основание (изпълнителен титул), в производството по издаване на изпълнителен лист и в производството по исковете, предвидени в ГПК, чийто предмет е материалната (не)законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изпълнително дело (исковете по чл. 439, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и 3, чл. 242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК). От фактите, които имат значение за съществуване на дълга обаче, съдебният изпълнител е оправомощен да констатира плащането (изпълнението), доколкото следва съдебното дирене в производството по създаденото изпълнително основание, респ. изтичането на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение. Плащането длъжникът доказва с писмени доказателствени средства (чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато е по специалната сметка на съдебния изпълнител, той се осъществява пред него и му е служебно известен. 
Чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК ограничава проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респ. – до плащането на дълга. Както бе обяснено, съдебният изпълнител по правило е компетентен да установява плащането. Следователно функцията, която чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК му възлага, е типична за него. От друга страна, поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, се суброгират в правата на удовлетворения кредитор, само ако притежават и регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист. Регресното право е също материално-правна предпоставки на законната суброгация (то обосновава правният интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД извън изключението по чл. 56 ЗЗД), а чл. 429, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ГПК освобождава съдебният изпълнител от правомощието да извърши проверка и по нея. Законодателят отчита, че подобна дейност е нетипична за изпълнителния орган. Следователно в хипотезите на законна суброгация правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК принадлежи единствено на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. Само за тези случаи законодателят (изрично) включва и правото на принудително изпълнение сред онези права, които суброгиралото се трето лице придобива от кредитора, в случая – от кредитора по изпълнителния лист. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице (различно от поръчителя и от солидарния длъжник), което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да иницира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание – да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение. В производството по снабдяване с изпълнително основание третото лице (различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга) следва да заяви своето регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната суброгация, на които се позовава. В това производство съдът ще е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила осъдително решение, респ. на влязлата в сила заповед за изпълнение – относно съществуването на дълга по изпълнителния лист към релевантния момент – приключването на съдебното дирене, респ. изтеклия срок по чл. 414 ГПК. А. е от чл. 298, ал. 2 и от чл. 414, вр. чл. 424 ГПК, доколкото третото лице е частен правоприемник на удовлетворения кредитор. От създаденото изпълнително основание обаче това трето лице не може да се възползва. Следователно чл. 429, ал. 1, in fine ГПК изяснява и пределите на настъпилата законова суброгация по чл. 74 ЗЗД. Върху суброгиралото се трето лице преминават всички прехвърлими права на кредитора, които могат да му послужат за събиране на вземането към момента на плащането (изпълнението), но с правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист разполага само поръчителят или солидарният длъжник. 
От друга страна, чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК не предвижда съдебният изпълнител да установява фактите, които са породили поръчителството, респ. пасивната солидарност. Тези факти всякога предхождат правоприемството, т.е. са без пряко отношение към него, а стоят и извън плащането на дълга. За да приложи чл. 429, ал. 1 ГПК обаче, съдебният изпълнител следва да е убеден, че платецът има качеството на поръчител, респ. на солидарен длъжник. Както бе обяснено, правоприемството в правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист законът признава само за поръчителя и за солидарния длъжник, платили дълга, а не за всяко суброгирало се трето лице. Изложеното налага още едно ограничително тълкуване на чл. 429, ал. 1 ГПК. Третото лице, което е платило дълга следва да фигурира в изпълнителното основание като поръчител, респ. като солидарен длъжник (така и ТР № 59/ 03.06.1974 г. по гр.д. № 16/ 1974 ОСГК на ВС). И поради това чл. 428, ал. 2, изр. 2 ГПК изисква изпълнителното основание да се представи към молбата за образуване на изпълнително дело. 
Извършеното тълкуване на чл. 429, ал. 1 ГПК има и логично обяснение. Поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, обичайно фигурират в изпълнителното основание. Правоприемството в изпълнителния лист на удовлетворения кредитор законодателят признава само за тях, защото отчита максималния обем на тяхната отговорност. Поръчителят е лично задължен заради длъжника по изпълнителния лист, а за изпълнението той отговаря с цялото си имущество (чл. 138 ЗЗД). Солидарният длъжник е задължен за дълга, заедно с длъжника по изпълнителния лист, а за изпълнението и той отговаря с цялото си имущество (чл. 122 ЗЗД). Извършеното ограничително тълкуване зачита и правата на длъжника по изпълнителния лист. Поръчителят има право на законните лихви върху дълга от деня на плащането (чл. 143, изр. 2 ЗЗД), а настъпилото правоприемство в изпълнителния лист обхваща и тях (без необходимост от изпълнително основание). Следователно в интерес на длъжника е поръчителят да встъпи в правото на кредитора по изпълнителния лист, без да изисква поръчителят да установява своите права в производство по снабдяване с изпълнително основание. Проведеното ограничително тълкуване осуетява и възможността за злоупотреба с правото на приемство в правата на кредитора по изпълнителния лист. Мерките в обезпечение на изпълняемото право (запор и възбрана) съдебният изпълнител взема към образуване на изпълнителното дело, респ. правоприемникът на кредитора по изпълнителния лист се възползва и от тях. Ограничителното им въздействие спрямо длъжника продължава в съдебното производство, в което по надлежния ред длъжникът се е позовал на процесуална или материална незаконосъобразност на изпълнителния процес. Обезпечителните мерки обаче запазват своето действие, включително когато съдът е спрял изпълнението (по чл. 438 ГПК или по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК). Следователно в интерес на длъжника е чл. 429, ал. 1 ГПК да се прилага само за онези лица, които отговарят лично за или заради длъжника по изпълнителния лист (с цялото свое имущество).

Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?

Чл. 429, ал. 1 ГПК легитимира субектите, включени в персоналния му обхват, да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, но и да поискат заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. Те разполагат и с право на жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да зачете правоприемството в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист. Съдът разглежда жалбата по реда на раздел I от глава X. ГПК. Материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение след зачетеното правоприемство по чл. 429, ал. 1 ГПК обаче се установя по исков ред. В зависимост от изпълнителното основание, длъжникът разполага с иска по чл. 439, по чл. 240, ал. 2 и 3 или по чл. 424 ГПК. Влязлото в сила постановление на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното дело или за заместване на първоначалния взискател и влязлото в сила решение по жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да зачете правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК нямат задължително действие за съда по иска за несъществуване на изпълняемото право.
Както бе обяснено, чл. 429, ал. 1 ГПК предвижда правоприемство в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист. То следва изпълнителния лист и настъпва по силата на закона (на основание чл. 429, ал. 1 ГПК). Съдебният изпълнител е органът, който е длъжен да го установи. Следователно същите лица разполагат и с жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да го зачете (чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК). Съдът разглежда жалбата по реда и при условията на раздел I, глава X. ГПК. Чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК го задължава да зачете и квотите в правата, придобити от кредитора по изпълнителния лист, стига да са определени от закона. Съдебният изпълнител е длъжен да приеме, че платилият дълга поръчител изцяло замества кредитора по изпълнителния лист (чл. 146 ЗЗД), освен ако искането на поръчителя за образуване на изпълнително дело, респ. за заместване на взискателя е за по-малкък размер (арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК). Съдебният изпълнител е длъжен да приеме, че платилият солидарен длъжник е заместил кредитора в половината от дълга по изпълнителния лист. В чл. 127, ал. 1 ЗЗД е презумпцията за равенство в дяловете на солидарните длъжници, различни от поръчителя. Съдебният изпълнител е длъжен да я приложи, доколкото презумпцията е доказателствено правило, а законът не го оправомощава с компетентност да установява вътрешните отношения между съдлъжниците. Чл. 6, ал. 2 ГПК допуска също искането на солидарния длъжник да е за по-малка част от половината от дълга по изпълнителния лист. Презумпциите на закона не се оборват в изпълнителното производство. Оборването им, както и всеки факт от значение за материалната законосъобразност на изпълнителния процес е установима пред съда по исков ред. За това длъжникът разполага с отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 439, ал. 1, респ. в чл. 240, ал. 2 и 3 или в чл. 424 ГПК, в зависимост от изпълнителното основание. Влязлото в сила постановление на съдебния изпълнител по чл. 429, ал. 1 ГПК, респ. влязлото в сила решение на съда, постановено по реда на раздел I от глава X. ГПК, нямат задължително действие за съда по отрицателния установителен иск (аналогия от чл. 358 ГПК). 

Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)? 
Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е основателен срещу взискателя, когато съдът констатира, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело или е заместил първоначалния взискател по искане на лице, което не фигурира в изпълнителния лист, а пред съдебния изпълнител е обосновало своята легитимация като лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, с твърдения, различни от качеството на поръчител или на солидарен длъжник. Третото лице, за което съдебният изпълнител е приел, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, е надлежният ответник по иска по чл. 439 ГПК, но не и кредиторът. Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да изследва материалните предпоставки на законната суброгация, единствено когато в изпълнителния процес правото по чл. 429, ал. 1 ГПК е било признато в полза на поръчителя или на солидарния длъжник, които са платили дълга.
Отговорът на третия въпрос не се нуждае от подробни мотиви, доколкото се извежда от вече развитите. Както бе обяснено, чл. 429, ал. 1 ГПК допуска правоприемство в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист само в полза на поръчителя, респ. на солидарният длъжник, които са платили дълга. Следователно когато съдът по иска по чл. 439 ГПК установи, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело или е заместил взискателя по искане на лице, което е платило дълга и се е позовало на законна суброгация, но не е поръчител или солидарен длъжник, искът е основателен. Плащането от третото лице е погасило правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист (чл. 73 ЗЗД), но правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК не е настъпило. За доказването на регресното право пред съда по отрицателния установителен иск ограниченията по чл. 439, ал. 2 ГПК се неприложими. Вътрешните отношения между длъжника по изпълнителния лист и поръчителя, респ. между длъжника по изпълнителния лист и солидарния длъжник разкриват основанието на регресното право. Регресното право е границата на законната суброгация, т.е. то определя и размера (обема) на частното правоприемство в дълга, което съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да установи. 

Вж. Р. № 71 от 24.07.2019 г.