Разпределение на съсобственото жилище за реално ползване между всички съсобственици (чл. 32, ал. 2 ЗС) – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

При съсобствеността две или повече лица притежават правото на собственост върху една вещ. Възможно е тази вещ да е жилищен имот, относно който между съсобствениците възниква спор кой точно да ползва имота. В този случай, ако съсобствениците не могат да постигнат съгласие, спорът се отнася до съответния компетентен съд, който предоставя решение на спорния въпрос.

В контекста на горното, в съдебната практика се поставя следният въпрос:

Когато съсобственият имот е жилище и е зает изцяло от един от съсобствениците, могат ли останалите съсобственици да водят иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на съсобственото жилище за реално ползуване между всички съсобственици, които имат жилищни нужди?

На този въпрос се дава следният отговор:

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи със съсобствената вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. А съгласно ал. 2 на чл. 31 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

С оглед на посочените разпоредби на чл. 31 ЗС следва, че когато съсобственият имот е жилищен, правата на всеки от съсобствениците се изразяват в това да ползува съсобствения имот за задоволяване на жилищните му нужди дотолкова, доколкото няма да пречи на другите съсобственици да използуват съсобствения имот според правата им. Не всякога обаче е възможно жилищният имот да може да се ползува реално от всички съсобственици.

В някои случаи с оглед броя на жилищните и сервизните помещения жилищният имот не би могъл да се ползува реално от повече съсобственици независимо от това, какъв е броят на членовете на семейството и жилищните нужди на съсобственика, който го е завзел. Така например, когато съсобственият имот е едностайно жилище и е заето от семейството на единия от съсобствениците, не би могло да се приеме, че останалите съсобственици биха могли да искат разпределение на ползуването на това едностайно жилище. Не така обаче стои въпросът, когато жилището може да се разпредели за реално ползуване между съсобствениците.

Тогава, когато имотът е жилищен и жилището се състои от повече жилищни помещения, които биха могли да бъдат ползувани едновременно и самостоятелно от повече съсобственици, то следва да се приеме, че всеки съсобственик може да иска да му бъде предоставено реално ползуване на съсобствения имот съобразно правата му. Това се разбира, от изричната разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗС. Обстоятелството, че един от съсобствениците има многочленно семейство и съобразно нормите на чл. 8 ЗН (отменен) би могъл да ползува всички жилищни помещения от съсобствения имот, не може на това основание той да лиши останалите съсобственици, имащи жилищна нужда, от правото да искат реално разпределение на жилищните помещения съобразно правата им на собственост. Правата на отделните съсобственици върху съсобствения имот следва да се уредят не от правата им по отменения Закон за наемите, а по начало от правата им на собственост върху съсобствения имот. Затова, когато един от съсобствениците е заел изцяло съсобствения имот, който би могъл реално да се разпредели за ползуване и от останалите съсобственици, последните биха могли да искат да осъществят правата си по съдебен ред съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС. В случаите, когато се касае до съсобствено жилище, което се ползува само от един от съсобствениците, при разрешаването на въпроса за допускане и друг от съсобствениците на общото жилище е необходимо да се извърши преценка доколко съсобственото жилище може да бъде използувано за задоволяване на жилищни нужди и на другия съсобственик. Тази възможност следва да се преценява с оглед фактическото положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка доколко жилището може да се ползува и от другите съсобственици съобразно правата им на съсобственост.

Ако обаче се констатира, че с оглед размерите на жилището и членовете на семейството на досегашния обитател същото жилище не може да бъде използувано за задоволяване жилищните нужди и на други обитатели, следва да се счете, че е невъзможно ползуване, и искът да бъде отхвърлен, като правото на неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение.

Като извод от гореизложеното е посочено следното:

Когато съсобственият имот с жилище и е зает изцяло от единия от съсобствениците, останалите съсобственици имат право да водят иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на съсобственото жилище за реално ползуване между всички съсобственици, които имат жилищна нужда, ако реалното ползване е възможно.

Чл. 32, ал. 2 ЗС

 

Вж. ТР № 67 от 25.11.1969 г. по гр. д. № 67/1969 г., ОСГК на ВС