Лично имущество на единия съпруг ли е имотът, придобит по време на брака с лични средства по банков влог?

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

Ключови думи: съпруг, имот, брак, лично имущество, влог, съпружеска имуществена общност, трансформация на лично имущество, съвместен принос, чл. 21 СК, чл. 22 СК, чл. 23 СК, адвокат от Пловдив, имотни дела.  

 

ЗАКОНОВА УРЕДБА

Семеен кодекс

Съпружеска имуществена общност

Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.

Лично имущество

Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Преобразуване на лично имущество

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

ВЪПРОС

Когато недвижими имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита за оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?

 

ОТГОВОР

В Решение № 86 от 14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г. на ІІ г.о., Решение № 168 от 30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017г. по гр.д. № 2060/2016г. на ІV г.о. се приема, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в придобиването; когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г./отм./, по който съгласно чл.19, ал.1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер. По сега действащия Семеен кодекс от 2009г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност / не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга – титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009г., то презумпцията на чл.21, ал.3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.

Според ВКС в Решение № 126 от 31.01.2020 г. обаче така създадената практика не съответства на волята на законодателя, вложена при уреждане на режима на съпружеската имуществена общност. Затова горепосочената практика следва да бъде променена. ВКС приема следното:

Режимът на съпружеска имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения между съпрузите, защото съгласно чл. 18, ал.2 СК се прилага, ако не е избран друг режим. При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните отношения /чл.2/ и от социалните функции на брака и семейството /чл.17. В този смисъл са указанията в т.1 на ППВС № 5/1972г.
При сравнителноправен анализ на уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса – от 1968г., от 1985г. и сега действащия от 2009г. е видно, че в тях са заложени едни и същи, непроменени принципи на семейните отношения – принципите на равенство на мъжа и жената, зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа между на членовете на семейството / чл. 1 СК от 1968г., чл. 3 СК от 1985г. и чл. 2 СК от 2009г./. Досежно уредбата на имуществените отношения – и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с възможностите, имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата – / чл. 12 СК от 1968г., чл.15 СК от 1985г. и чл. 19 от СК от 2009г./. Именно на тези принципи е основана идеята за съпружеската имуществена общност /СИО/, уредена за първи път в кодекса от 1968г. Според чл.13 от този кодекс общността обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака; следващият кодекс от 1985г. разширява обхвата на СИО и включва в нея не само вещите, но и паричните влогове – чл. 19, като поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за съществуването на който е създадена законова презумпция. Сега действащият кодекс, вероятно отчитайки несъвършеството на предходната уредба, доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху вземания и пари, прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на брака, като отново урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването – чл.21, ал.3 СК. Следователно, настоящата уредба съответства на тази от първия Семеен кодекс. От съществено значение е, че и при двата предходни режима трансформация на имущество, заплатено с паричен влог, натрупан по време на брака, не е била признавана. А след като принципите на правната уредба до днес са непроменени, то очевидно и волята на законодателя остава непроменена, макар да е несъвършено изразена.
Въз основа на изложеното се налага извод, че при действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл.21 СК. Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК – придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК от 1968г., изразена в ППВС№ 5/1972г., ППВС № 8/1980г. и др. – паричните влогове набрани по време на брака са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност. Твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право по време на брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска имуществена общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на законодателя относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено. Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.

Вж. Р. № 126 от 31.01.2020 г. на ВКС