Проучване на търговска марка – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право и

специалист в областта на търговските марки

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

Ключови думи: проучване, анализ, търговска марка, регистрация на търговска марка, aбсолютни основания за отказ на регистрация, oтносителни основания за отказ на регистрация, опозиция на търговска марка,  Патентно ведомство, адвокат, Закон за марките и географските означения от 2019 г., ЗМГО от 2019 г., адвокат от Пловдив.  

 

Предоставяна услуга от Адвокатска кантора „Балабанова и Василев“ относно проучване на търговска марка: консултация на клиента и анализ на търговската марка за съответствие с предлаганите стоки и услуги, консултация с професионален дизайнер на търговски марки и графична обработка на търговската марка за регистрация, проучване за наличието на основание за отказ на регистрация на търговска марка по ЗМГО от 2019 г., сравнителен анализ в специализираните регистри за сходство и/или идентичност на търговската марка с вече регистрирани марки.

 

Информация за процедурата по проучване на търговска марка:

Търговската марка носи съществен актив за търговеца. Тя може да направи неговите стоки и услуги отличителни, разпознаваеми, привлекателни за потребителите, да повиши тяхната стойност. Поради това търговската марка трябва да се приема за ценен инструмент, който може съществено да увеличи имуществото на търговеца и така да донесе повече дивиденти на съдружниците или акционерите в търговското дружество.

При прибързано и необмислени регистриране на търговска марка обаче, то тя може и да е пасив за търговеца. Възможно е да се постанови отказ от регистрация поради неизпълнение на специфични законови изисквания по ЗМГО от 2019 г. Може да се регистрира търговска марка, която страда от съществени пороци, които да бъдат открити по-късно и от това да настъпят вреди за търговеца. Например, да се регистрира търговска марка, която е сходна или идентична с друга вече регистрирана търговска марка. От това може да възникне спор между търговците, при който може да бъде ангажирана имуществената, административно-наказателната и наказателната отговорност на лицето, което е регистрирало по-късно своята търговска марка.

Предвид горното, към регистрацията на търговска марка трябва да се подходи внимателно и при наличието на задълбочен юридически анализ. Този анализ следва да се извърши преди всичко на базата на извършване на юридическа преценка дали са налице абсолютните основания за отказ от регистрация на търговска марка. Според ЗМГО от 2019 г. не се регистрира:

  1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО от 2019 г.;
  2. марка, която няма отличителен характер;
  3. марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;
  4. марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
  5. знак, който се състои изключително от:

а) формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока;

б) формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат;

в) формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката;

  1. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
  2. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите;
  3. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации, на държави – членки на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г. с нейните изменения и допълнения, съгласно Решение на Министерския съвет за присъединяване на Народна република България към Лисабонската редакция на Конвенцията (ратифицирана с Указ № 663 на Президиума на Народното събрание – ДВ, бр. 75 от 1965 г.), наричана по-нататък „Парижката конвенция“, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации, обявени по чл. 6, трето от Парижката конвенция;
  4. марка, която се състои от или включва знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6, трето от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;
  5. марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;
  6. марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;
  7. марка, чиято регистрация е в нарушение на българското законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Република България или Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на географските означения;
  8. марка, чиято регистрация е в нарушение на законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на храни с традиционно специфичен характер;
  9. марка, чиято регистрация е в нарушение на законодателството на Европейския съюз или на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на традиционни наименования за вина;
  10. марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни актове, по които Република България и Европейският съюз са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.

Анализът трябва да съдържа и отговор на въпроса дали са налице относителни основания за отказ на регистрация на търговска марка. Според ЗМГО от 2019 г., когато е подадена опозиция на търговската марка, не се регистрира марка:

  1. която е идентична на по-ранна марка и стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;
  2. когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

По-ранна марка по смисъла на ЗМГО от 2019 г. е:

  1. марка с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на ЗМГО от 2019 г.;
  2. заявена марка с по-ранна дата на подаване или с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана по реда на ЗМГО от 2019 г.;
  3. международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение и с признато действие на територията на Република България;
  4. международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение, ако действието й бъде признато на територията на Република България;
  5. международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение и с признато действие на територията на Европейския съюз;
  6. международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение, ако действието й бъде признато на територията на Европейския съюз;
  7. марка на Европейския съюз с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или със старшинство за територията на Република България по отношение на марки по т. 1 и 3, което е признато и уредено съгласно правилата на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (ОВ, L 154/1 от 16 юни 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1001“;
  8. заявена марка на Европейския съюз с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или със старшинство за територията на Република България по отношение на марки по т. 1 и 3, което е признато и уредено съгласно правилата на Регламент (ЕС) 2017/1001, ако бъде регистрирана по реда на този регламент;
  9. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.

Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки или услуги, независимо дали са идентични, сходни или не на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България, или в случаите на марка на Европейския съюз – на територията на Европейския съюз, и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на по-ранната марка или би ги увредило.