Преобразуване на лично имущество след прекратяване на брака със споразумение (чл. 23 СК и чл. 49 СК) – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Ключови думи: съпрузи, прекратяване на брак, споразумение, преобразуване, лично имущество, имот, искова защита, адвокат от Пловдив.

 

НОРМИ

Семеен кодекс

Преобразуване на лично имущество

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Развод поради разстройство на брака

Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

 

ВЪПРОС

Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /1985 г.– отм./, респективно чл. 23, ал.2 СК?

 

ОТГОВОР

Възможността за позоваване на пълна трансформация на лични средства в придобития по време на брака имот е дерогирана от признатата съсобственост в споразумението между страните по чл. 49, ал. 5 СК в бракоразводния процес. Този извод произтича от разбирането за договорния характер на споразумението, което обвързва страните по него /бившите съпрузи/ по въпросите за наличието на съсобственост върху посоченото в него имущество и за дяловете в нея, когато те са посочени като размер. Това договорно съгласие на страните изключва възможността в следващ исков процес да се установява пълна трансформация на лично имущество или различни квоти, т.е. частична трансформация на лично имущество при други квоти. Когато в одобреното от бракоразводния съд споразумение бившите съпрузи са постигнали съгласие само за наличие на съсобственост върху определено имущество, без да са визирали конкретни квоти или са посочили, че имуществото остава в обикновена или идеална съсобственост, не може да се установява пълна трансформация по чл. 23, ал. 1 СК. В последната хипотеза остава само възможността да се установява по исков ред частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, т.е. различните /неравни/ дялове в съсобствеността. Това е разрешението произтичащо от задължителните постановки на ТР № 3/29.11.2018г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГК на ВКС, възприето и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 205 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 215/2012 г., ІІ ГО; решение № 74/29. 05. 2019г. по гр. д. № 5842/2015г., І ГО на ВКС и др.

Така Р. № 67 от 01.07.2019 г. на ВКС