Искът на собственика за прекратяване на вещно право на ползване и задължението на ползвателя да застрахова имота (чл. 61 ЗС и чл. 57, ал. 4 ЗС) – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

Ключови думи: право на ползване, собственик, ползвател, прекратяване, искова молба по чл. 61 ЗС, отговор на искова молба, застраховка, чл. 57, ал. 4 ЗС, предупреждение, застрашаване, разрушаване, повреждане, имот, съществени задължения, промяна във вещта, вещно право, адвокат, Пловдив, Ивайло Василев.

 

НОРМИ

Закон за собствеността

Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.

Чл. 57. Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.
При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.
Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.
Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.

 

ВЪПРОС

По въпроса за приложението на чл. 57, ал. 4 ЗС в производство по чл. 61 ЗС.

 

ОТГОВОР

С разпоредбата на чл. 61 ЗС е уредена възможността собственикът на един недвижим имот да поиска от съда прекратяване на доброволно учредено вещно право на ползване на имота му, ако ползвателят въпреки отправено му предупреждение продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване или със значително увреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.

За да се прекрати доброволно учреденото вещно право на ползване, законодателят изисква установяването на действия или бездействия от страна на ползвателя на недвижим имот, с които се застрашава физическата цялост на вещта, предмет на вещното право на ползване или нарушава своите съществени задължения на ползвател.

Съществените задължения на ползвателя са уредени в чл. 57 ЗС и са свързани 1/. със заплащане на разноските, свързани с ползването- в т. ч. данъци, такси ; 2/. с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е получена от собственика т. е. без промяна на субстанцията и касаещи преустройства или преработка, които биха се отразили на самата собственост / арг. чл. 97 ЗС /, поемане на разноските по съхранението и поддържането на годното за ползване състояние на вещта/ аварийни или текущи ремонти/. Наред с тези задължения, законодателят в чл. 57, ал. 4 ЗС е установил задължението имотът да бъде застрахован в полза на собственика, да заплаща застрахователната премия, доколкото не е установено или договорено друго.

Евентуално неизпълнение единствено на задължението да бъде застрахован ползвания имот, установено в чл. 57, ал. 4 ЗС, не обуславя безусловно извод за застрашеност на имота или умишлено увреждане на обекта на правото на ползване, поради което ако не е отправено предупреждение към ползвателя и ако е налице изпълнението на останалите задължения от страна на ползвателя, не може да се направи извод за прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на недвижим имот. 3аконодателят е установил комплекс от задължения в тежест на ползвателя, гарантиращи запазване на собствеността, покриване на разходите по поддръжката и в състояние годно за ползване. Установеното задължение за сключване на имуществена застраховка в полза на собственика цели имуществена компенсация при евентуалното настъпване на конкретно застрахователно събитие, но само ако сключеният застрахователен договор покрива същия риск. В разпоредбата на чл. 57, ал. 4 ЗС не е посочено кой рискове следва да покрива застрахователната полица/ пожар, земетресение, наводнение или друг такъв /. Предмет на застрахователния договор безспорно може да бъде правото на суперфициарна собственост на обекти като жилища, ателиета, гаражи, складове и др., както и/или терена, на който са изградени. Когато се застрахова чуждо имущество- по арг. на чл. 201, ал. 2 от Кодекс за застраховането /КЗ/, за действителността на договора се изисква съгласието на собственика / макар и това съгласие да може да се даде постфактум при настъпило застрахователното събитие/. Разпоредба на чл. 57, ал. 4 ЗС, като основание за прекратяване на доброволно учредено право на ползване на недвижим имот, следва да се тълкува в контекста на действащата правна уредба за застраховането – а именно Глава 19 на КЗ, Приложение 1 – т. 8 и т. 9. .За да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57, ал. 4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл на рисковете, който желае да бъдат покрити от същата и периода на действие.

Вж. Р. № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС