За правото на изкупуване и симулативните договори за дарение – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

В практиката се поставя въпросът за действителността на извършеното дарение на идеални части от имот на трето лице, което се явява външно за съсобствеността. В този случай възниква въпросът дали това дарение не е всъщност прикрит договор за продажба и дали целта на продавача и купувача по този договор всъщност не е да се ощетят другите съсобственици, които при наличието на дарение нямат възможност да предявят иска по чл. 33 от Закона за собствеността и да упражнят правото си на изкупуване на прехвърлените идеални части от имота. Насоки за разрешаването на този проблем се дават в практиката на ВКС, която съм представил по-долу в изложението.

 

За предпоставките за прогласяване на нищожност на договор на дарение поради привидност и разкриването на относителна симулация и тяхното доказване

В съдебната практика на Върховния касационен съд в решение № 988/13.09.2010 г. по гр.д. № 473/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е изяснено, че, за да се приеме, че дарението е относително симулативно и прикрива продажба, е необходимо да се проведе пълно доказване на прикритата сделка въз основа на непълния обратен документ и останалите допустими доказателствени средства по чл.134, ал.2 ГПК(отм.) При отсъствие на уговорена цена и твърдения на отчуждителя по договора за тази цена, не може да се разкрие съдържанието на прикритата сделка. В същия смисъл са решение от 17.07.2012 г. по гр.д. № 824/ 2011 г. на ВКС, ІV г.о, решение от 26.01.2012 г. по т.д. № 638/ 2010 г. на ВКС, І т.о. и решение от 12.01.2016 г. по гр.д. № 1870 /2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., с които се приема, че документът, съставляващ начало на писмено доказателство следва да изхожда от насрещната страна (или да удостоверява изявленията й пред държавен орган) и да създава убеждение за вероятност на твърдението за привидност на материализираното в документ изявление, като при начало на писмено доказателство, свидетелски показания са допустими за установяване привидността на съдържащите се в документа изявления, ако са поискани. Посочва се, че при относителната симулация волеизявлението на страните съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката, при спазване на предписаната форма, която сделка става достояние на третите лица, от друга страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните последици на обективираната пред третите лица сделка, а действителната им воля е различна от външно изявената. Приема се също така, че вторият елемент на волеизявлението, разкриващ действителната воля на страните, ако е изразен в писмен документ, представлява обратно писмо и, ако е истински, разкрива пълно симулацията, като е основание за прогласяване на нищожността на сделката по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.
В съдебната практика на ВКС се приема също, че между страните по явната сделка обратният документ е признание, че сделката не отразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. Обратният документ, който разкрива съдържанието на един прикрит договор трябва да съдържа всички елементи от съдържанието на договора и тогава той служи за пълно разкриване на симулацията. Когато документът е едностранен и разкрива само волеизявлението на една от страните по сделката, той ще служи само като начало на писмено доказателство по см. на чл. 165, ал. 2 ГПК/чл. 134, ал. 2 ГПК/отм.// и в този случай е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите със свидетели. В това се състои разликата между обратния документ, който установява напълно прикритото съглашение и документът, който прави само вероятно твърдението за симулация.

 

Спрямо чия воля следва да се преценяват евентуалните пороци в намерението при сделка за дарение, сключена чрез пълномощник, действащ въз основа на общо пълномощно за всякакви разпоредителни действия – спрямо волята на дарителя – упълномощител или този на пълномощника

В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема безпротиворечиво, че съдът не е обвързан от квалификацията на порока на сделката, посочен от страната, а го извежда от обстоятелствата, на които е основан иска за нищожност на договора /решение № 181/20.07.2012 г. по гр.д. № 1321/2011 г. на ІІІ г.о./. В решение № 97/08.02.2013 г. по гр.д. № 196/2011 г. на ВКС, І г.о. се приема, че съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока – от най-тежкия (противоречие със закона) и ако отхвърли този иск да премине към следващите по-леки пороци (липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и пр.), а когато уважи иска на едно от основанията, разгледани според естеството на порока не дължи произнасяне по останалите, предявени при условията на евентуалност искове. Следователно, порок на волята на страна по сделката, сключена чрез пълномощник, може да се поддържа, както във връзка с учредената представителната власт от дарителя, така и ако представителят е действал извън рамките на пълномощното или във вреда на представлявания.

 

Вж. Определение № 446 от 20.05.2019 г. по гр. дело № 1060/2019 г., IV г. о. на ВКС.