ПРАВО НА ЧАСТ ОТ ПЕЧАЛБАТА (ДИВИДЕНТ) В ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

Автор:

 

адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА –

 

редовен докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП при БАН

 

Ключови думи: адвокат, Пловдив, дивидент, печалба, търговско дружество, ООД, АД, СД, КД, КДА

 

  1. Лица, на които принадлежи правото на част от печалбата в търговско дружество

Правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружник или акционер в търговско дружество да получи част от реализираната печалба. В ООД, АД и КДА дивидентът е съразмерен на участието на съдружника/акционера в капитала съгласно чл.133, ал.1 ТЗ, съответно чл. 181 ТЗ и чл. 253, ал. 2 ТЗ, освен ако не е уговорено друго в дружествения договор или устав на дружеството.  При СД и КД съдружниците също имат право на част от реализираната печалба, което следва от нормите на чл. 78, т. 4 ТЗ и чл. 102, т. 7 ТЗ. Начинът на разпределение на печалбата при СД и КД следва да се уреди в дружествения договор.

  1. Предпоставки

За да може правото на вземане за част от печалбата да се трансформира в конкретно право на дивидент – облигационно и ликвидно вземане към дружеството, следва да се реализира фактическият състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това вземане.

Първата предпоставка е изтичането на финансовата година, като според § 1, т. 14 ДР на Закона за счетоводството (ЗСч) отчетен период по смисъла на закона се разбира една календарна година – 1 януари – 31 декември.

Втората предпоставка е приемането на годишен счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител.

Третата предпоставка е да бъде реализирана печалба от дружеството, която се определя при спазване на изискванията на ЗСч.

Последната предпоставка е да бъде прието решение на общото събрание на съдружниците респ. акционерите за разпределение на реализираната печалба, което се взима със съответното предвидено в ТЗ или дружествения договор респ. устав мнозинство.

Със завършването на този фактически състав абстрактното право за получаване на дивидент се превръща в ликвидно вземане в полза на съдружника или акционера към дружеството. В този смисъл е налице е установена съдебна практика – Решение № 14 от 10.09.2012 г. по търг. д. № 667/2010 г. на ВКС, II т. о., Определение № 443 от 19.06.2012 г. по търг. д. № 107/2012 г. на ВКС, II т. о. и други.

Правото на дивидент като част от дяловете респ. акциите съгласно чл.133, ал.1, съответно чл. 181, ал. 1 ТЗ е различно от облигационното вземане за разпределен дивидент, което се погасява с изтичането на общия петгодишен давностен срок. Като съставна част на членственото правоотношение, приобретателят на дружествен дял респ. акция придобива абстрактното право за получаване на бъдещи, но не и на разпределени преди отчуждаването му дивиденти. В договора за прехвърляне на дружествени дялове респ. при прехвърляне на акции обаче може да се уговори, че дивидентът за изминал период също е предмет на прехвърлителната сделка. Така Решение № 14 от 10.09.2012 г. по т. д. № 667 / 2010 г. на ВКС, II т. о.

  1. Забава и съдебна защита на правото на дивидент

Дружеството изпада в забава по отношение на задължението си за заплащане на разпределената печалба след като бъде поканено от съдружника или акционера.

Ако дивидентът не бъде заплатен доброволно от дружеството при наличие на горепосочените предпоставки, съдружникът може да търси правата си по съдебен ред чрез предявяване на иск срещу дружеството.

Материалноправно легитимирана страна по иск за дивидент е съдружник, който е имал това качество към годината на реализиране на печалбата и на вземане на решението за разпределянето й като дивидент.