ВКС отговори на въпроса кой е ответник при иск за вреди от законодателната дейност на Народното събрание

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

На 30.01.2020 г. ВКС постанови Определение № 59 по ч. гр. д. № 4135/2019 г. на III г.о. на ВКС. В него ВКС отговори на следния въпрос:

За пасивната процесуална легитимация по иск за вреди от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от тази норма.

Въпросът е допуснат до касация поради липсата на еднопосочна и трайна съдебна практика, както и поради нуждата от тълкуване на нормата на чл. 49 ЗЗД  за надлежния ответник при спор на това основание в хипотезата на обезщетяване на вреди, произтекли от законодателна дейност на Народното събрание.

ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, изложено в исковата молба, стига приложимият по правоотношението материален закон да не сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения.

– Когато ищецът изтъква обстоятелства, според които претендираните за обезщетяване вреди са причинени от дейност, изразяваща се в осъществяване на законодателната власт в България; и

– В процеса на упражняване на която държавата не се явява възложител; и

– Липсват основания за приложение на специалния закон – ЗОДОВ, за ангажиране на нейната отговорност, чрез съответния й процесуален субституент;

при наличието на тези три предпоставки, които трябва да са налице кумулативно,

Исковата претенция е подчинена на общия материален закон (ЗЗД – чл. 49) и надлежен ответник по нея е самият законодателен (колективен) орган, съставен от народните представители, които при упражняване на своите пълномощия са приели противоконституционната норма, респ. са бездействали при изпълнение на задължението си за уреждане на правните последици от нея.