Отмяна на дарение поради отказ да се даде издръжка на дарителя – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

Ключови думи: отмяна, дарение, имот, издръжка, дарител, чл. 227 ЗЗД, искова молба, отговор на искова молба, адвокат от Пловдив, имотни дела.  

 

ПРАВНА УРЕДБА

Закон за задълженията и договорите
Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

 

ВЪПРОС

Налице ли е непризнателност, ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото изчерпване.

 

ОТГОВОР

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/.

Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД /умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; при набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, както и при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае/, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност – в различни форми и с различен интензитет.

Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са -трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението. Не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки/най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка по закон. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне до нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо по-тежките форми на непризнателност, уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ ЗЗД.

В разглеждания случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й.

Следователно, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. В този аспект не би било морално оправдано поведението на дарения, ако той е имал висок жизнен стандарт към момента на дарението, осигурявал е и на своите близки също такъв начин на живот, а впоследствие при възникнала за дарителя нужда от издръжка да използва оправданието, че ако я даде, то това ще намали този му стандарт на живот. Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той дължи издръжка по закон. Това е така, тъй като самото дарение се извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи имуществото му. Ако възможностите на дарения да отделя издръжка от доходите си са без значение, тъй като той притежава подареното, това би влязло в противоречие със самата същност на договора за дарение като безвъзмезден акт, по силата на който дарителят веднага и неотменимо предоставя в собственост на дарения подареното. В тази връзка отмяната на дарението от една страна е възможност за дарителя да получи средства, от които той се нуждае, но от друга страна е санкция за непризнателността на дарения и като такава тя следва да се прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение.

Затова обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността. При подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на непризнателност.

В дълбоката си същност поставеният правен въпрос е свързан с разграничението между морала и правото по отношение на категорията „непризнателност“ в отношенията дарител-дарен. И тук не става въпрос за спора дали задължението за издръжка е правно или морално. В случая моралният въпрос се повдига, за да се защити дарителят, който е в трайна нужда и следва да му се осигури издръжка. Но сходен морален въпрос стои и с оглед интереса на дарения. Приеме ли се, че е налице непризнателност от страна на дарения, който не дава издръжка на дарителя поради лошото си финансово състояние, ще бъде скъсана нравствената нишка, с която договорът за дарение винаги се е свързвал с потребностите на обществото. Този извод произтича и от общия принцип за равнопоставеност на страните като морално-етичните норми на живот биха важали с еднаква сила и за двете страни по договора и преценката би се свеждала не само до това дали дарителят няма да бъде поставен в положение на рисково оцеляване, поради нужда от средства за издръжка, но и дали при задължаването на дарения с даване на издръжка не би се стигнало до поставяне на последния и неговите близки в същото положение. Резултатите, които ще се получат, ще са винаги под заплахата да бъдат несправедливи. И с договора за дарение проявата на щедрост ще отстъпи на пресметливостта, с която дарителят ще се застрахова срещу бъдещо обедняване и възможност във всички случаи да промени първоначално заявеното си намерение. Освен това ако дарителят е имал опасения, че ще бъде свръх затруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва друг вид договор – да прехвърли имуществото срещу задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение.

Действително, възможно е неочаквано да възникне остра нужда на дарителя от издръжка с траен характер. Тогава обаче следва да се преценяват и възможностите на дарения. Противното би създало възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в дарствения акт и на практика дарението да се трансформира впоследствие в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното.

С оглед на изложеното, право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя.

В заключение, основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД поради непризнателност е налице само тогава, когато дареният необосновано откаже да даде на дарителя поисканата издръжка, от която последният трайно се нуждае, но предвид характера на обсъжданата материя, свързана с множество морални елементи, следва да се подчертае, че съдебното разглеждане се състои в цялостна и конкретна преценка на всички обстоятелства във всеки отделен случай.

 

При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Вж. ТР 1/2013г. на ОСГК на ВКС