Получаване на част от дружествения дял респ. акциите от съпруг на съдружник или акционер в търговско дружество при развод

Автор:

адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА –

редовен докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП при БАН

 

ключови думи: адвокат, дружествен дял, акция, лично имущество, развод, принос

 

Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК на ВКС (по някои въпроси на СК от 1985г.), т. 3 отговаря на въпроса „Допустим ли е иск по чл. 29 СК (отм.) от съпруга на съдружник в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно или събирателно дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски дружества?“

  1. Правна уредба.

Чл. 29 СК (отм.) е идентичен със сега действащия чл. 30, ал. 1 СК (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), поради което тълкувателното решение не е загубило своето значение и в тази си част и следва да намери приложение.

Съгласно чл. 30, ал. 1 СК (чл. 29 СК отм.) при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.

2. Съпружеска имуществена общност ли е дружественият дял респ. акцията?

Според тълкувателно решение № 2, постановено по тълк. дело № 2/2001г. на ОСГК на ВКС дяловото участие на съдружник с неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни, без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им. Този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Допустим е иск по чл. 29 СК (отм.) само за част от стойността на дялово участие, като делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му, а стойността на дяловото участие – към момента на определянето й.

Като аргумент в подкрепа на приетото в тълкувателното решение следва да се изтъкне, че дружествените дялове в ООД, СД и КД инкорпорират имуществени права на съдружниците, които не са вещни. Чл. 21, ал. 1 СК предвижда, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. По аргумент за противното от чл. 21, ал. 1 СК дружественият дял е личен на съпруга, който го е придобил, и не влиза в обхвата на съпружеската общност, тъй като не е вещно право[1].

Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея. Той може да претендира част от нейната стойност. Делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията – към момента на определянето й.

3. Процедура.

Искът по чл. 30 СК за получаване на част от личното имущество може да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност.

Предпоставки за да бъде уважен иска по чл. 30 СК са:

1./ да е съществувал брак.  Този брак да е прекратен поради развод, а не поради смъртта на някой от съпрузите;

2./ по време на брака единият съпруг да е придобил имущество. Това имущество да служи за упражняване на професията му, включително имуществото може да е дялове или акции в търговски дружества;

3./ придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност;

4./ претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството.

Искът по чл. 30 СК, когато се претендира дял от стойността на придобити вещи не е вещен иск, а облигационен осъдителен иск, почиващ на принципа на неоснователното обогатяване . Това иск е за дял от стойността на конкретно имущество /вещи, вещни права, вземания, акции, дялове в търговско дружество/. Претенцията е  за парично вземане, съставляващо стойностния /паричен/ еквивалент на дела на претендиращия съпруг- несобственик, от личното имущество на съпруга ответник по иска, служещо за упражняване на професията му. При уважаване на иска се присъжда определена парична сума[2].

 

[1] Така също Цанкова, Ц., Марков, М. Станева, А., Тодорова, В. Петров, В., Белевска, Ем., Дечева, Б., Мичева, В. Семеен Кодекс – приложен коментар, ИК Труд и право, С., стр. 83

[2] Така Решение № 249 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 268/2009 г. на ВКС, г. о.