Същност и предпоставки на допълнителната ликвидация по чл. 273, ал. 2 от Търговския закон

Автор: адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА,

докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП на БАН

Ключови думи: адвокат, търговски дружества, ликвидация, допълнителна ликвидация, заличаване, новооткрито имущество

  1. Проблем

Търговските дружества по българското право са персонифицирани. Търговският закон изрично предвижда, че те са юридически лица, които възникват като правни субекти от деня на вписването им в търговския регистър. Като правни субекти търговските дружества развиват търговска дейност, носители са на права и задължения, имат самостоятелно имущество, различно от това на техните съдружници респективно акционери. Поради това при тяхното прекратяване е необходимо имуществото им да бъде разпределено, защото то не може да остане в правния мир, без да принадлежи на определен правен субект. Необходимо е също така поетите задължения да бъдат изпълнени и наличните права да бъдат реализирани, което става посредством производството по ликвидация. Ликвидацията завършва със заличаване от търговския регистър на търговското дружество, с което то престава да съществува като правен субект. Нормата на чл. 273 ал. 2 Търговския закон (ТЗ) предвижда възможност, ако по-късно след приключила ликвидация на търговско дружество, се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията да назначи по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори. В настоящата разработка съм изследвала какво точно предвижда цитираната норма от ТЗ – дали допуска възобновяване на един вече заличен субект, какви са предпоставките, при които се прилага, какво е нейното действие.

  1. Същност на ликвидацията

С изключение на случаите на преобрaзуване по глава 16 ТЗ и на обявяване на търговските дружества в несъстоятелност по правилата на част 4 ТЗ, всяко юридическото лице се заличава след извършване на ликвидация. В тази връзка ликвидацията е извънсъдебно и по правило доброволно производство, което започва в момента на прекратяване на търговското дружество. То има за цел да се ликвидират всички активи и да се погасят всички пасиви като това е условие за неговото заличаване като правен субект в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ)[1]. Във времето ликвидационното производство може да бъде ограничено между два момента – на прекратяване и на заличаване в ТРРЮЛНЦ. В този отрязък от време се извършва ликвидационното производство. Извършването на ликвидация е обектвно необходимо, защото в хода на своята активна дейност търговското дружество е създало свои имуществени права и задължения към кредиторите си. Законът позволява един правен субект да няма активи, но няма безсубектно имущество. Именно това налага обективно между прекратяването на търговското дружество и ликвидирането на юридическото лице да се изпълнят задълженията и да се премахнат активите.

Главните действащи лица в производството по ликвидация са ликвидаторите на дружеството. Ликвидaторите трябва да обявят прекратяване на дружеството и да поканят кредиторите да предявят вземанията си. До известните кредитори се изпраща писмена и лична покана. Поканата се обявява и в ТРРЮЛНЦ, за да достигне до знанието и на неизвестните кредитори. Правното значение на обявлението и на поканата в ТРРЮЛНЦ е това, че от датата на обявлението започва да тече шест-месечен срок в защита на кредиторите, като до изтичането на този срок законът забранява на ликвидаторите да разпределят имуществото на дружеството между съдружниците. Защитата на кредиторите се изразява именно в това, че от имуществото в търговското дружество трябва най-напред да се удовлетворят вземанията им. Шест-месечният срок е създаден в полза на неизвестните кредитори, защото ако известен кредитор не предяви вземанията си, то това няма да е в негов ущърб. Това е така защото ликвидаторът е длъжен, ако кредиторът не предяви вземането си да вложи сумата в сметка на негово име. Аргумент от чл. 272 ал. 2 ТЗ. Ако кредиторите са неизвестни за него, той няма как да направи това. За да бъдат удовлетворени последните, трябва да предявят вземанията си пред ликвидатора преди изтичане на шест-месечния срок. Ако вземанията не бъдат предявени до изтичане този срок, забраната за разпределение между съдружниците отпада и ликвидаторите имат право да разпределят останалото имущество на дружеството.

Ликвидаторите трябва да приключат започнатата до прекратяването на дружеството дейност, включително да приключат всички сключени сделки, като съберат вземанията на дружеството по тях и погасят неговите задължения. Те трябва да осребрят непаричните активи на дружеството.

Ако след удовлетворяване на всички кредитори остане чисто имущество, то трябва да се разпредели като ликвидационни дялове. Когато са уредени всички задължения и остатъкът е разпределен, ликвидаторите искат заличаването на дружеството. В момента на заличаването ликвидацията приключва успешно, постигнала е своята крайна цел и дружеството ще прекрати съществуването си като правен субект от момента на вписване на заличаването в ТРРЮЛНЦ. След този момент дружеството престава да съществува. То не е правен субект и поради тази причина вече не може да бъде носител на права и задължения.

  1. Същност на нормата чл. 273 ал. 2 ТЗ

Чл. 273 ал. 2 ТЗ предвижда обаче възможността, ако се установи, че са необходими по-нататъшни действия за извършване на ликвидацията, то по искане на заинтересованите, длъжностното лице към Агенцията по вписванията да назначи досегашния или други ликвидатори. И тук се поставя въпросът какво точно допуска тази норма. Дали това означава, че се възстановява едно вече заличено търговско дружество и ако е така няма ли това да създаде несигурност в правния мир? Към настоящия момент липсва по-подробна законова уредба и теоретични трудове по въпроса. Съдебната практика обаче е имала възможност да даде някои отговори.

По-старата съдебна практика приема, че юридическата личност на търговското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Според Определение № 228 от 14.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 508/2005г., 5-членен състав[2], непредявените и неудовлетворените вземания не се погасяват с приключване на ликвидацията за разлика от производството по несъстоятелност. За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане. Достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след неговото заличаване. Цитираното определение признава така наречената „поддържана правосубектност“ на заличеното търговско дружество, поради самия факт на наличие на висящ процес относно спорно имущество. Дори е стигнато още по-далеч, като ВКС е приел, че в такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273 ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор. Прието е, че самият факт на висящ съдебен спор, образуван по предявен преди заличаването иск срещу дружеството, поддържа неговата правосубектност до приключване на делото.

По-новата съдебна практика е изоставила споделеното виждането като приема становището, че със заличаването на търговското дружество от ТРРЮЛНЦ, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна – ищец или ответник, в едно същинско исково производство.[3] Това разбиране следва да бъде споделено, защото внася сигурност в правния мир. Не може след като дружеството е заличено, то да бъде страна в процес. Ако допуснем това, то вписването в ТРРЮЛНЦ ще изгуби своето оповестително и защитно действие. Това действие се проявява спрямо третите добросъвестни лица, които се информират за подлежащите на вписване факти само чрез търговския регистър. За тях вписаното обстоятелство е такова, каквото е вписано, дори обстоятелство да не съществува в действителност. И обратно – невписаните обстоятелства се смятат за третите добросъвестни лица несъществуващи[4].

  1. Предпоставки

Нормата на чл. 273 ал. 2 ТЗ или така наречената допълнителна ликвидация е допустима при следните предпоставки: молителят да има качеството на заинтересовано съществуващо лице, да не са уредени всички задължения на дружеството и да бъде открито имущество, което не е разпределено или не е било известно на кредиторите[5] или респективно при освобождаване на суми, заделени за спорни, условни вземания по реда на чл. 272 ал. 3 ТЗ.[6] Има се предвид хипотеза, при която в един по-късен момент след заличаването се открие неразпределено имущество, което налага възобновяване на производството по ликвидацията и назначаване на ликвидатори, които да извършат необходимите действия за доосъществяване на ликвидационните цели.[7]

В неразпределеното имущество се включват новооткрито имущество, т. е. имуществото, което не е било известно на ликвидатора по време на производството по ликвидация, поради което не е било включено в разпределението; пропуснато имущество, т. е. имуществото, което макар и да е било известно на ликвидатора, не е било разпределено и е извършено заличаване на търговското дружество; освободено имуществопри евентуалното освобождаване на имущество, заделено по чл. 272 ал. 3 ТЗ като обезпечение на спорни задължения на търговското дружество.

В доктрината се среща и терминът „новопридобито“ имущество. Има се предвид такова, което е било предмет на съдебен спор по предявен от името на търговското дружество конститутивен иск, чието уважаване е свързано с придобиване или възстановяване на определено вещно право в полза на ищеца. Такива са например: искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД – за обявяване на окончателен договор, по който търговското дружество се явява преобретател; искът по чл. 33 ал. 3 ЗС – за изкупуване на продадена идеална част от недвижим имот, в съсобствеността върху който участва търговското дружество; искът по чл. 32 ЗЗД – за унищожаване на вещнопрехвърлителен договор, по който търговското дружество е участвало като праводател и други. Също така под новопридобито имущество се разбира такова чието придобиване от търговското дружество е поставено в зависимост от настъпването на отлагателно условие или начален срок, настъпили след заличаването. В тези хипотези обаче придобиването няма как да възникне, тъй като правоотношението, по което е било уговорено, няма да съществува, поради заличаване на едната страна по правоотношението. Изход от това някои автори виждат в запазване на правосубектността на търговското дружество, като предлагат законодателят изрично да предвиди, че при наличието на висящ спор относно имущество, производството по ликвидация се спира, а заличаването от ТРРЮЛНЦ се извършва едва след приключване на съдебния спор и евентуалното разпределене на новопридобитото имущество[8]. Според мен такава изрична норма не е необходима. Едно от основните задължения на ликвидатора, предвидени в чл. 268 ТЗ, е да събере вземанията на дружеството. Това включва и задължението му да довърши започналите съдебни производства, по които е страна търговското дружество. Затова едва след приключване на съдебните производства, относно спорно имущество и след разпределението на това имущество, ликвидаторът подава заявление за заличаване на търговското дружество.

Активно легитимиран да подаде молба е всеки заинтересуван. Това са най-вече кредиторите на заличеното дружество, които имат интерес за събиране на установеното свое вземане към дружеството, както и бившите съдружници респективно акционери, които имат интерес да получат ликвидационен дял от новооткритото имущество. Молбата се подава до Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, която е оправомощена да постановява и отказва вписвания по постъпилите след 01.01.2008 г. заявления, включително такива относно обстоятелства по чл. 273 ал. 2 ТЗ. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 273 ал. 2 ТЗ в действащата след изменението от ДВ бр.38/2006 г. нейна редакция, в която изразът „съдът“ е заменен с „длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията“. Приложимост на съществувалия до 01.01.2008 г. съдебен ред за вписване в търговския регистър, респ. компетентност на съда да се произнесе по вписването на заявени обстоятелства, е предвидена в § 6 от ПЗР на Закона за търговския регистър (ЗТР) единствено за регистърните производства, започнали преди 01.01.2008 г. и неприключени към датата на влизане на ЗТР в сила.[9]

Процедурата по чл. 273 ал. 2 ТЗ по естеството си съставлява назначение ad hoc на временен ликвидатор, който да извърши необходими действия, обслужващи само ликвидацията. Възобновяването на това основание и по този ред не означава възобновяване дейността на дружеството (то си остава заличено), още по-малко на органите му. Ще следва да се отбележи, че възобновяване на дейността, дори в рамките на същинското ликвидационно производство преди заличаването е възможно само в хипотезата на чл. 274 ТЗ – ако не е започнало разпределение на имуществото. В този случай, органите на дружеството разполагат с ограничената компетентност да вземат решение за възобновяване на дейността му. Както е имал случай да се произнесе ВКС, с прекратяване на дружество се прекратява и дейността на органите му. Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена само към обслужване на ликвидационното производство – чл. 267 – 273 ал. 1 ТЗ. Само в хипотезата на чл. 274 ТЗ органът общо събрание би могъл да възобнови дейността си и то само за вземане на решение за възобновяване на дружеството.

Т.е. по отношение на възможността за възобновяване, законодателят е поставил ограничителен срок – до започване на разпределението на имуществото в рамките на същинското ликвидационно производство – преди неговото заличаване. Възобновяване на дейността след заличаването от ТРРЮЛНЦ е невъзможно и ако такова решение бъде взето – то не поражда правно действие, доколкото липсва правен субект, чиято дейност да бъде възобновена. Прекратени са и същинските членствени правоотношения. Законодателят изрично е предвидил, че на съдружниците респ. акционерите принадлежи само правото да получат при разпределението съответстваща на дружественото им участие част от имуществото, ако такова е останало след удовлетворяване на кредиторите.[10]  Следователно след заличаването на едно търговско дружество от ТРРЮЛНЦ то престава да съществува като правен субект и не извършва търговска дейност. Тази негова дейност не може да бъде възстановена, както и неговата правосубектност. Дружеството не може да бъде надлежна страна в съдебен процес. Единствената възможност, която законът допуска, е длъжностното лице към Агенцията по вписванията да назначи ликвидатор, който да извърши по-нататъшни действи по ликвидацията – чл. 267-273 ТЗ.

Законодателят не е предвидил в какъв период от време след приключване на ликвидацията може да се направи искането по чл. 273 ал. 2 ТЗ. Затова то може да се направи безсрочно. Струва ми се, че този срок е неоправдано дълъг и внася несигурност в правната действителност. Необходимо е в ТЗ изрично да се предвиди в какъв срок може да се упражни това право. Според чл. 744 ал. 1 ТЗ възобновяване на производството по несъстоятелност е възможно в едногодишен срок от прекратяването му. Намирам, че е удачно поради сходството между институтите и с оглед принципите на бързина и сигурност в търговския оборот, срокът до който може да се направи искане за допълнителна ликвидация, да е една година от заличаването на дружеството в търговския регистър.

Не е законово уредено кои кредитори на търговското дружество ще могат да подават молба за назначаване на ликвидатор по реда на чл. 273 ал. 2 ТЗ. Търговците при сключване на техните сделки и изпълняване на техните задължения са обвързани от една по-голяма грижа – грижата на добрия търговец. Тази по-висока степен на дължимата грижа предполага професионализъм, включващ своевременно следене на състоянието на своите длъжници и предявяване на вземанията в шест-месечния срок от обнародване на поканата в ТРРЮЛНЦ при започнала ликвидация. Според мен активно легитимирани да направят искане по чл. 273 ал. 2 ТЗ следва да са само кредиторите, предявили вземанията си в шест-месечния срок от обнародване в ТРРЮЛНЦ на поканата по чл. 267 ТЗ. Не отговаря на принципите за сигурност и бързина в търговския оборот да позволим на кредитор, който не се е погрижил за своите интереси своевременно, да иска назначаване на ликвидатор след заличаването на търговското дружество. Такъв кредитор се е дезинтересирал от своето вземане. Законът в много случаи свързва дезинтересоваността с неблагоприятни правни последици за съответната страна. Удачно ще е и в този случай кредиторите, които не са предявили вземанията си в предоставения законов срок, да се лишат от възможността да ги предявят в последствие след заличаването на дружеството. Затова според мен нормата на чл. 273 ал. 2 ТЗ не е приложима по отношение на тези кредитори. За тях шест-месечният срок от обнародване на поканата в ТРРЮЛНЦ е преклузивен и след него те не могат да удоволетворят вземанията си. Тъй като вземането на последните не е било известно, то след надлежното приключване на ликвидацията, правото им на удоволетворяване се погасява поради прекратяване на едната страна по правоотношението без да е налице универсално или сингуларно правоприемство.

Друг е въпросът, ако ликвидаторът умишлено не е включил в заключителния ликвидационен баланс определени предявени от кредиторите на дружеството вземания и въпреки наличието на такива дружеството е заличено. В тези случаи кредиторите на дружеството не са бездействали. Те са предявили вземанията си в срок и за ликвидатора е възникнало задължение да вложи в банка сумата за кредитор с известно вземане, чиято изискуемост не е настъпила или отлагателното условие за неговото възникване не е настъпило (чл. 272 ал. 2 ТЗ). За ликвидатора също така възниква задължение да предостави обезпечения на кредиторите със спорни вземания (чл. 272 ал. 3 ТЗ). Ако ликвидаторът не е извършил цитираните действия, въпреки знанието за наличие на предпоставките за тях, то следва да се предостави защита на засегнатите кредитори. Техните вземания са останали неудоволетворени поради недобросъвестността на ликвидатора. Именно в такава хипотеза според мен е допустима нормата на чл. 273 ал. 2 ТЗ. Тя ще защити интерсите на кредиторите като допусне длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията да назначи досегашните или други ликвидатори за извършване на по-натътъшни действия по ликвидацията. А именно: осребряване на новооткрито имуществото, изпълнение на задължения към кредиторите и разпределение на останалото имущество.

Законът не е уредил кои кредитори ще се ползват от неразпределеното имущество – дали само този подал молбата по чл. 273 ал. 2 ТЗ или всички кредитори на дружеството. Поставя се въпросът дали назначеният ликвидатор има право да удоволетворява вземанията и на други кредитори, чиито вземания също са били неудоволетворени, въпреки тяхната добросъвестност и изправност. На този въпрос според мен следва да се отговори положително. В противен случай биха се създали предпоставки за злоупотреби и за заобикаляне на някои кредитори за сметка на други. Възможна е хипотеза, при която така да се удоволетвори хирографарен кредитор на дружеството, защото той е направил искането по чл. 273 ал. 2, а привилигированият кредитор да остане неудоволетворен. Затова действието на допълнителната ликвидация по мое мнение трябва да се разпростре върху всички вземания на кредиторите, които не са били удоволетворени по време на ликвидацията, а не само по отношение на вземанията на кредитора, поискал назначаването на ликвидатор след заличаването на търговското дружество.

  1. Извод и предложения

Като извод от настоящата разработка следва да се подчертае, че законовата уредба на допълнителната ликвидация от една единствена алинея в ТЗ е крайно недостатъчна. Законодателят трябва да включи в ТЗ de lege ferenda изрична правна уредба, в която да определи предпоставките и действието на допълнителната ликвидация по чл. 273 ал. 2, тъй като въпреки наличието на задължителна съдебна практика все още се срещат решения, които признават „поддържана правосубектност“ на заличеното търговско дружество[11]. Предпоставките са молителят да има качество съществуващо заинтересовано лице, да не са уредени всички задължения на едно вече заличено дружество и да бъде открито имущество, което не е разпределено.

Трябва да бъдат законодателно закрепени последиците като се посочи, че уважаването на искането от чл. 273 ал. 2 от ТЗ не възстановява правосубектността на заличеното търговско дружество. Трябва също така да се определи от чие име действа ликвидаторът, кой заплаща неговото възнаграждение, на кой принадлежи новоткритото имущество. Необходимо е включването на изричен текст, който да посочва, че допълнителните действия за ликвидацията по чл. 273 ал. 2 ТЗ се извършват от името на ликвидатора, но с правен ефект за имущество, което е принадлежало на ликвидираното дружество. Нужно е също така да се определи и срок, в който това право може да бъде упражнено. Според мен с оглед на принципите на търговското право за истинност, публичност, сигурност и бързина на търговския оборот този срок следва да е една година от заличаване на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Трябва също така да се предвиди, че възможността предвидена в чл. 273 ал. 2 не принадлежи на всички кредитори на търговското дружетво, а само на тези които своевременно са предявили вземанията си в шест-месечния срок от обявяването на поканата до кредиторите по чл. 267 ТЗ в ТРРЮЛНЦ. Кредиторите, които са се дезинтересирали от своите права в рамките на предвидения законов срок, следва да бъдат лишени от въможността да ги реализират чрез допълнителната ликвидация, която по същетсвото си представлява едно извънредно средство за защита.

За да има изчерпателност на уредбата на този институт, следва да се определи кои кредитори ще могат да участват в разпределението на имуществото, открито след заличаването. Това следва да са всички кредитори, чиито вземания не са били удоволетворени по време на ликвидацията, а не само кредиторът подал молбата до длъжностното лице към Агенцията по вписванията с искане за назначаване на ликвидатор.

Според мен е удачно тези промени да станат по законодателен път и тяхното систематично място е в глава 17 ТЗ, която е посветена на ликвидацията.

 

[1] Вж. Таджер, В., Герджиков, О.  Капиталови търговски дружества, Труд и право, 2011; Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружества. ­ Пазар и право, 2004 г., № 5, с. 5; Антонова, А. Ликвидация на търговски дружества. С., 2009; Григоров, Гр. Учебник: Търговско право. Кратък курс, С., 2013

[2] „Търговско и конкуретно право“ бр. 4/2007г. стр. 22

[3] Решение № 124 от 26.11.2009г. по т.д. №152-2009г. на ВКС, I т.о.; Определение № 547 от 12.07.2010г. по т.д. № 318/2010г. т. к., II, т. о. на ВКС и др.

[4] Така Голева, П. Търговско право – обща част, Апис, 2014, С.

[5] Решение № 237 от 31.05.2013г. по гр. дело № 398/2013г. на Окръжен съд – Враца

[6] Решение № 430 от 14.09.2011г. по т.д. № 851/2011г. на Апелативен съд – Пловдив

[7] Решение от 08.12.2003г. на САС по ф.д.№1842/2003г., Гражданска колегия, III състав

[8]Ставру, Ст. – Разпределяне и придобиване на вещни права след ликвидацията, сп. Търговско и конкуретно право, кн. 3, 2011, стр. 5-15

[9] Определение № 347 от 27.05.2011г. по търг. дело № 1063/2010г. на ВКС

[10] Решение № 2 от 17.02.2010г. по търг. дело № 401/2009г. на ВКС

[11] Така Определение № 1499/08.08.2011г. по в.г.д. № 2245/2011г. на Софийски апелативен съд, г. к.