ПРОЦЕДУРА ПО ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Автор:

адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА –

редовен докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП при БАН

Ключови думи: адвокат, Пловдив, търговски дружества, еднолични търговци, юридически лица с нестопанска цел (фондации и сдружения), кооперации, имущество, ликвидация

 

  1. Приложено поле

След прекратяване на търговското дружество (СД, КД, ООД, АД, КДА) се извършва ликвидация по правилата, предвидени в Търговския закон (ТЗ). Ликвидацията, като последен етап от съществуването на търговското дружество, има за задача непосредственото заличаване на субекта от правния мир. Процедурата по ликвидация, уредена в ТЗ, е приложима за всички видове търговски дружества, за едноличните търговци (ЕТ) и  за юридическите лица с нестопанска цел (фондации и сдружения).

Процедурата ликвидация за кооперациите е уредена в Закона за кооперациите, като са налице специфики, но като цяло процедурата е сходна с тази при търговските дружества.

Процедурата е приложима и за търговски дружества и кооперации с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани и се смятат за заличени, когато след заличаването бъде открито имущество, но не по-късно от 31 декември 2022г. (§ 5г. Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел).

  1. Основни положения и цели на производството

С прекратяването на дейността на търговското дружество, не настъпва автоматично прекратяване на правния субект. Съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ, след прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация.

Производството по ликвидация  е извънсъдебно и по правило доброволно. То започва след прекратяване на търговското дружество и има за цел  разпределяне на имуществото на дружеството и удовлетворяване на неговите кредитори. Производството протича пред Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към Агенцията по вписванията.  Необходимо е задължително да бъдат уведомени Национална агенция по приходите (изключение само при ЕТ) и Националния осигурителен институт.

Производството по ликвидация се ръководи от ликвидатор. Съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителните му органи. Тази норма следва да се тълкува при съобразяване на особения етап на съществуване на дружеството и при отчитане спецификата на правата и задълженията на ликвидатора в него. Ликвидаторът има задължението да довърши текущите сделки, да събере вземанията, да превърне останалото имущество в пари и да удовлетвори кредиторите.

Назначаването, както и освобождаването на ликвидатора е факт, подлежащ на вписване /арг. от чл. 266, ал. 3 и 4 ТЗ/. Вписването на решението на съда за смяна на ликвидатора по исков път, има същото конститутивно действие, както вписването на решението на общото събрание за назначаване на ликвидатор по чл. 140, ал. 4 ТЗ. С оглед еднаквите им правни последици за възникване на представителната власт на ликвидатора спрямо третите лица, тя ще има действие от момента на вписване на съответния юридически факт. Така Определение № 119 от 26.11.2010 г. по т.д. № 421/2010 г. на Върховен касационен съд.

От ликвидатора би могло да се търси отговорност за неплатени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, ако са налице условията на чл. 19 ДОПК. Така Решение № 4684 от 07.04.2014 г. по адм. д. № 10565/2013 на Върховния административен съд

В ликвидационното производство се довършват само текущите сделки, като сключването на нови сделки от ликвидатора е допустимо, само ако това се налага от ликвидацията – чл. 268, ал. 1 ТЗ.

  1. Срок на ликвидацията

Срокът, в който трябва да завърши ликвидацията, се определя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. Такъв срок определя и длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписването, когато то назначава ликвидатори. При необходимост определеният срок може да се продължи.

Срокът на ликвидацията следва да се определи като се вземат предвид наличното имущество на дружеството, неговите задължения и кредитори, имало ли е дружеството работници и служители, ще бъде ли извършвана ревизия, регистрирано ли е дружеството по ДДС и други обстоятелства.

В практиката минималният срок, в който е възможно да приключи производството, е около 8 месеца, но този срок може да бъде много по-дълъг в зависимост от споменатите по-горе обстоятелства.

Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър. Целта на поканата, вкл. обявяването й в търговския регистър, е единствено довеждане до знанието на дружеството наличието на вземане. Глава ХVІІ на ТЗ не обвързва изтичането на 6-месечния срок от обявяване поканата в търговския регистър, съгласно чл.272 ал.1 ТЗ, с преклузия за удовлетворяване на вземанията /за разлика от производството по несъстоятелност – чл.739 ал.1 ТЗ /. Така Решение № 5 от 01.06.2017 г. по т. д. № 3674 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение. Имуществото на дружеството обаче се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър (така чл. 272 ТЗ).

Според правната теория са допустими всякакви способи за осребряване на имуществото при ликвидация.

Едва след провеждането на производство по ликвидация и въз основа на акт по чл. 271 ТЗ, при предпоставките на чл. 272, ал. 1 ТЗ, на органа по ликвидация, съдружник в търговско дружество би могъл да придобие права върху останалото след провеждането на ликвидацията имущество.

  1. Приключване на производството

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен между съдружниците, ликвидаторите искат заличаване на дружеството в ТРРЮЛНЦ. С вписване на заличаването на дружеството, то престава да съществува като правен субект.