Изплащане на присъдена издръжка от държавата (чл. 152 СК) – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Възможно е, след като единият от родителите е осъден от съда да заплаща издръжка на непълнолетно дете, да няма финансова възможност да изпълнява задължението си поради липса на доходи и имущество. Това положение създава проблем за другия родител, който няма да може да разчита на паричните приходи от издръжката, за да полага грижи за детето. В този случай законът допуска при наличието на определени условия държавата да изплаща издръжка на непълнолетното дете в максимален размер на 80 лв.

Решение на този проблем предоставят разпоредбите на чл. 152 от Семейния кодекс (СК):

 

Изплащане на присъдена издръжка от държавата

Чл. 152. (1) Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

(2) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

(3) (Отм.)

(4) Държавата не изплаща присъдена издръжка по 145.

(5) Издръжката се изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който са установени обстоятелствата по ал. 2.

(6) Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва.

(7) Държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. В тези случаи дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника.

(8) Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

 

От разпоредбите на чл. 152 СК става видно, че за родителя съществува възможност да получава издръжка от държавата, когато другият родител няма доходи и имущество да я заплаща. Какви са обаче основните стъпки, които съобразно чл. 152 СК трябва да се предприемат от родителя, които търси заплащането на издръжка?

Първо, родителят трябва да разполага с осъдително решение, в което изрично да е записано, че другият родител трябва да заплаща издръжка на непълнолетното дете. Ако той не разполага с такъв съдебен акт, трябва да се предяви искова молба в съответния компетентен съд, в която да се иска осъждане на другия родител да заплаща издръжка. Може да иска издръжка и за минал период от време – до една година от датата на подаване на исковата молба.

Второ, родителят трябва да поиска от съответния компетентен съд издаване на изпълнителен лист за вземанията за издръжка. Изпълнителният лист е официалният документ, който служи за удостоверяване, че вземанията за издръжка подлежат на принудително изпълнение.

Трето, трябва да се образува изпълнително дело при частен съдебен изпълнител за принудително събиране на вземанията за издръжка. Делото се образува по постоянния или настоящия адрес на детето – по избор на неговия родител. За изпълнителното дело родителят не заплаща такси и разноски в полза на ЧСИ, тъй като е освободен от тях по закон. В рамките на образуваното изпълнително дело трябва да се предприемат действия по пълно имуществено проучване на длъжника, незаплащащия издръжка родител, които да установят дали той има доходи и имущество.

Четвърто, след установяване от ЧСИ на обстоятелството, че длъжникът няма доходи и имущество по смисъла на чл. 152 СК, издава се констативен протокол, в който се описват всички справки и проверки на длъжника, от които е установено, че той няма доходи и имущество. Констативният протокол се съставя в два екземпляра. В него се посочват номерът и датата на образуване на изпълнителното дело, трите имена и адресите на длъжника, на взискателя и на детето/децата, датата на раждане на детето/децата и месечният размер на присъдената издръжка. Към констативния протокол по чл. 4 се прилагат копия от документите, удостоверяващи доходите и имущественото състояние на длъжника. Тези документи следва да са издадени от компетентните органи и лица преди не повече от 6 месеца от датата на съставяне на протокола. Когато длъжникът има доходи и имущество, върху които не може да се насочи принудително изпълнение, в протокола по чл. 4 се описват доходите и/или имуществото, като се посочват причините, поради които не може да се осъществи изпълнение върху тях.

Пето, родителят чрез съдебния изпълнител подава писмено искане на основание чл. 152 СК до общината по постоянния си адрес за изплащане на издръжката. Съдебният изпълнител изпраща искането в 10-дневен срок от постъпване му, като към него прилага: екземпляр от констативния протокол; копие от изпълнителния лист; копия от документите, удостоверяващи доходите и имущественото състояние на длъжника.

Шесто, при постъпване на искането за изплащане на присъдената издръжка по реда на чл. 152 СК в общината се създава досие, в което се съхраняват всички документи, съдържащи информация за взискателя и длъжника и за извършените плащания. Издръжката се изплаща ежемесечно считано от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е съставен констативният протокол. Тя е в размер на не повече от 80 лв. за съответния месец. Преди всяко изплащане взискателят е длъжен да попълни декларация, че за конкретния месец не е получил издръжка от длъжника. Месечната издръжка се изплаща след изтичане на съответния месец, за който тя се дължи. За месеца, в който лицето е навършило пълнолетие, издръжката се изплаща в размер, изчислен пропорционално на съответния брой дни от месеца до датата на навършване на пълнолетие. В тридневен срок от изплащането на издръжката общината уведомява писмено съдебния изпълнител за извършеното плащане и за неговия размер.

В допълнение на гореизложеното, трябва да се посочи, че съобразно чл. 183 НК, който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин. Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

Ако деянието по л. 183, ал. 1 и 2 НК е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

От горното става видно, че неизплащането на издръжка може да се квалифицира като престъпление при определен обстоятелства. Това означава, че родителят може да се обърне към държавата не само за съдействие за изплащане на издръжката по реда на чл. 152 СК, но и към прокуратурата с жалба за извършено престъпление.