Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители (чл. 143 СК) – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Ключови думи: иск за издръжка, непълнолетно дете, родител, чл. 143 СК, Адвокат от Пловдив

 

НОРМА

Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители

Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) По искане на родител или на лице по чл. 137, на което са възложени грижи за дете, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

 

ВЪПРОСИ

Дали родителят на малолетно, респ. непълнолетно дете, който не е титуляр на родителските права по силата на влязъл в сила съдебен акт, има активната процесуална легитимация да предяви, респ. да даде допълващо съгласие по иск за присъждане на издръжка на детето срещу другия родител?

За обстоятелствата, които са релевантни при определяне на издръжката на дете и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да съобрази намалелите (в сравнение с момента на постановяване на първоинстанционното решение) доходи на осъденият да заплаща издръжка родител.

 

ОТГОВОРИ

Титуляр на правото на издръжка е детето. Издръжката е необходима за задоволяване на жизнено важните му потребности, които са ежедневни, поради което споровете относно упражняването на родителските права не следва да рефлектират върху неговото право на издръжка от родителя, който не я предоставя – в натура или парично. Родителят, който не е лишен от родителски права, и полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, може да предяви иск за издръжка от името на малолетно дете като негов законен представител, както и да даде съгласие непълнолетно дете да предяви иск за издръжка срещу другия родител.

Вж. Решение № 109 от 05.05.2016 г. на ВКС

По материалноправния въпрос съдебната практика е уеднаквена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 16.11.1970 г., което не е изгубило значението си. И. на издръжката не е уреден в действащия СК по начин, който се различава съществено от уредбата по СК от 1968 г. (отм.), при действието на който е прието Постановление № 5/16.11.1970 г. С последното е дадено задължително тълкуване, според което възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна, тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Оттук следва, че когато доходите на задълженото да дава издръжка лице намалеят, това обстоятелство е винаги е релевантно при предявен иск за изменение на размера на вече присъдена издръжка. Намаленият размер на доходите обуславя намаляване на размера и на дължимата издръжка.

Когато намаляването настъпи в периода след постановяване на първоинстанционно решение по иск за увеличение на присъдена издръжка, дължима от родител на дете, при подадена жалба от задълженото лице въззивният съд е длъжен да съобрази новонастъпилото обстоятелство. Решението му трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания (решение № 217/26.05.2011 г. по гр. д. № 999/2010 г., III г. о.). Поради това преценката на съда и за основателността на иска, и за размера на претенцията (когато същата е измерима), следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания, а не в деня на предявяването на иска.

Съдът по същество, включително въззивният, е длъжен да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, както и по събраните по техни искания доказателства във връзка доводите и възраженията им. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си (решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., ІV г.о. и цитираните в него актове). Когато страната твърди новонастъпило обстоятелство, което е релевантно за спорното право, съдът е длъжен да обсъди доводите й и да изложи мотиви дали фактът се е осъществил и има ли претендираното правно значение. Пренебрегването на това задължение е съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на постановения съдебен акт.

Вж. Решение № 164 от 10.10.2016 г. на ВКС