Искът за изменение или прекратяване на издръжка (чл. 150 СК) – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Ключови думи: иск за издръжка, изменение, прекратяване, непълнолетно дете, изгубване на правото на издръжка, чл. 150 СК,  адвокат от Пловдив. 

 

НОРМИ 

Семеен кодекс 

Изменение и прекратяване на издръжката

Чл. 150. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Размер на издръжката

Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители

Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) По искане на родител или на лице по чл. 137, на което са възложени грижи за дете, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

Изгубване на правото на издръжка

Чл. 151. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.

(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.

(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.

 

ВЪПРОСИ

За критериите при определяне размера на дължимата издръжката за непълнолетно дете; критериите, от които се преценява изменението на издръжката, както и начин на определяне нуждите на лицето с право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Относно обстоятелствата, които следва да бъдат съобразявани при определяне на необходимата издръжката на непълнолетно дете.

За значението на формата на вината (умисъл или непредпазливост) при извършването на тежко провинение срещу дължащия издръжка и на способността на търсещия издръжка да си я осигури сам.

Следва ли съдът при иск за промяна на издръжка да съобрази сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен?

 

ОТГОВОРИ

За критериите при определяне размера на дължимата издръжката за непълнолетно дете; критериите, от които се преценява изменението на издръжката, както и начин на определяне нуждите на лицето с право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице.

Относно обстоятелствата, които следва да бъдат съобразявани при определяне на необходимата издръжката на непълнолетно дете. 

При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. /т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г. /.

За значението на формата на вината (умисъл или непредпазливост) при извършването на тежко провинение срещу дължащия издръжка и на способността на търсещия издръжка да си я осигури сам.

По първия материалноправен въпрос – вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й (вж. решение № 348/11.10.2011 на ВКС, ІV ГО по гр. д. № 387/2010). Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени (напр. грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия). По принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност (предимно, но не само за обезщетение) се обуславя от наличието на вина, а каква е нейната форма има значение за наказанието. Формата на вината има значение в гражданското право в случаите, в които определена (по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не при неполагане на дължимата грижа. В тези случаи умисълът в наказателното и гражданското право съвпадат напълно, като в гражданското право формите на умисъла (пряк и евентуален) са без значение. В наказателното право наказуеми са умишлените деяния, а непредпазливите – само в уредените от закона случаи, докато в гражданското право отговорност възникна при неполагане на дължимата грижа, а по-тежка отговорност – когато законът изисква умисъл. Отговорността в гражданското право е обусловена от наличието на умисъл само в изрично уредените случаи. При тежкото провинение срещу дължащия издръжка или негов близък законът не изисква умисъл.

По втория материалноправен въпрос – способността на търсещия издръжка да си я осигури сам има значение за възникването и съществуването на правото на издръжка, както и за нейното изменяване или прекратяване по чл. 150 СК. Правото на издръжка възниква, когато лице от съответния кръг не може да се издържа от имуществото и доходите си. Ако в последствие то придобие имущество и/или доходи, които не са достатъчни за издръжката му, това е основание тя да бъде намалена, а ако придобитите имущество и/или доходи са достатъчни, това е основание за прекратяването й. Способността на търсещия издръжка да си я осигури сам няма значение за изгубването на правото на издръжка по чл. 151 СК. Основание за изгубването на това право е тежкото провинение, то поражда последиците си, независимо от това дали провинилият се може да се издържа сам, или няма такава възможност.

Следва ли съдът при иск за промяна на издръжка да съобрази сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен?

По въпроса е постановена задължителна практика на ВКС, обобщена с ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. Съобразно предвиденото в т. 2 от същите родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за издръжка на всяка дете се определя между двамата родители. С. като родителите дължат издръжка на всички свои ненавършили пълнолетие деца, то сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен, съставлява обстоятелство, което съдът следва да съобрази при определяне на размера на дължимата издръжка за първото дете.

Така Р. № 77 от 21.03.2012 г. на III г.о. на ВКС, Р. № 154 от 16.07.2013 г. на III г.о. на ВКС,

Р. № 313 от 10.09.2012 г. на IV г.о. на ВКС, Р. № 131 от 01.06.2015 г. на III г.о. на ВКС