Предявяване на иск за собственост и на иск за парична равностойност на вещите

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

ЗАКОНОВА УРЕДБА

Закон за задълженията и договорите

Чл. 65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.
Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.
Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.
Граждански процесуален кодекс
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.
Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността и. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост – и след разпит на свидетели и вещо лице.
(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.

 

В съдебната практика се поставя следния въпрос:

Допустимо ли е съединяването на иска за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност?

На този въпрос бившият ВС отговаря следното:

Касае се до едно обективно съединение на искове. Такова съединяване в посочения случай може да стане по два начина:

1) чрез условен (евентуален) иск, при който се иска ревандикацията на вещта, а ако тя не е налице или е развалена изцяло или отчасти, нейната равностойност и

2) чрез алтернативен иск, при който вещта е налице, а се търси ревандикацията й или нейната равностойност.

Съединяването на исковете и по двата посочени по-горе начини е допустимо.

Евентуалното обективно съединяване на исковете е допустимо, като бъдат спазени условията, предвидени в закона, а именно двата иска да са предявени с една искова молба, между едни и същи страни, да са подсъдни на един съд и да се разглеждат по реда на една и съща процедура. Обстоятелството, че предметът на отделните искове е различен, е без значение. Напротив, в случая именно предметът следва да се очаква да бъде различен, защото при наличността на останалите изисквания в закона, посочени по-горе, ако и предметът не е различен, не ще бъдат налице няколко иска, а един и същ иск. От това, че предметите на отделните искове са различни, не би могло да се черпят аргументи против допустимостта на евентуалното обективно съединение на исковете. А в действителност в хипотезата на съединяването на ревандикацията с искането за присъждане парична равностойност няма взаимно изключване, защото се касае до евентуално субсидиарно съединение на два иска, които имат общи неща в основата си и поставят второто искане условно, само в случая, когато пасивната легитимация на ответника не е налице или е отпаднала.

Ако присъдената вещ не се намери у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. Ако тази равностойност не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал този лист, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица. Щом като във фазата на изпълнително производство се допуска съединяване на възможността за реализиране правото на собственост чрез предаване на вещта с правото да се търси нейната равностойност в случай, че вещта не е налице, няма никакво основание да се отрече възможността това съединяване да бъде осъществено още във фазата на исковото производство, което разполага с много по-големи възможности за неговото правилно разрешение.

Ищецът, който е предявил само ревандикационен иск, при случай, че в неговия ход установи, че вещта е погинала, може да измени предмета на първоначално заведения иск и да го поддържа като такъв за заплащане стойността на вещта. Аналогично право той има и в изпълнителното производство. Неубедително е при това положение да се поддържа, че той не би могъл да направи същото още в самото начало при завеждането на иска си чрез предявяването на един евентуален иск, с който търси присъждането собствеността на движимата вещ или нейната равностойност, когато тя не е налице.

С оглед на това ВС приема, че е допустимо евентуалното обективно съединяване на иска за собственост на движими вещи с иск за заплащане на тяхната равностойност в случаите, когато те не са налице или са развалени изцяло или отчасти.

ВС приема, че по начало е допустимо алтернативното съединяване на иска за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност поради следните съображения:

Както се каза по-горе, това се отнася до хипотезата, при която вещта е налице, а се иска нейната ревандикация или нейната равностойност. Правото на избор в случая е предоставено на ответника. Той е, който ще избере по кой от двата начина да погаси своето задължение. Следователно с така заведения и уважен срещу него иск той не се злепоставя с нищо.

По силата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да се съгласи да получи нещо, различно от дължимото. В настоящия случай вместо дължимата му вещ той може да се съгласи да приеме нейната парична равностойност. Не съществува законна забрана да стане това – напротив, такава замяна е позволена от чл. 65 ЗЗД. Завеждането на един алтернативен иск, когато вещта е налице, представлява именно упражнението на правото, дадено на кредитора от чл. 65 ЗЗД, който може да го упражни било след предложението от страна на длъжника, било преди това – при завеждането на самия иск. Не се злепоставя и длъжникът, които може да избере по-удобната за него форма на погасяване на задължението. В действителност в голямото мнозинство случаи от живота на ищеца е безразлично дали ще получи вещта, или нейната равностойност, както и за ответника е безразлично дали ще върне вещта, или нейната равностойност, освен когато се касае до предмети на изкуството, семейни спомени или някои дефицитни вещи, които случаи са редки. Не би могло да се допусне алтернативното съединение на иска само когато за прехвърлянето на ревандикираната вещ е необходима специална форма, защото в такива случаи срещу присъдената в полза на ищеца стойност ответникът обективно не може да придобие правото на собственост на вещта, чиято стойност той е осъден да заплати. С изключение на това ограничение обаче, като се вземе пред вид, че страните са едни и същи, че искът е подсъден на един съд, че се разглежда по една и съща процедура, че преследваната правна и стопанска цел е еднаква и че чрез съединяването ще се постигне процесуална икономия, следва да се приеме, че е допустимо и алтернативното обективно съединяване на исковете.

ВС приема като извод на всичко гореизложено следното:

Допустимо е съединяването на иск за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност при условията на евентуалното обективно съединяване, при което се иска ревандикацията на вещта, а ако тя не е налице или е развалена пълно или частично – нейната равностойност. Допустимо е същото съединяване и при условията на алтернативното обективно съединение, при което вещта е налице, но се иска ревандикацията й или нейната равностойност, в последния случай само ако за прехвърляне собствеността на същата вещ не е необходима специална форма.

 

Вж. ТР 114/1963 на ВС