Правен интерес при установителен иск за собственост на идеални части от дворно място-етажна собственост (чл. 124 ГПК) – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

Ключови думи: етажна собственост, дворно място, установителен иск, правен интерес, адв. д-р Ивайло Василев, вещно право, адвокат от Пловдив.

 

НОРМИ

Граждански процесуален кодекс

Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.

(3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.

(4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Закон за собствеността

Чл. 38. При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

Общите части не може да се делят.

Чл. 40. Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.

При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.

Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.

 

ВЪПРОС

Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на идеални части от дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, когато посочените права от ищеца в исковата молба в процентно съотношение, не се засягат от посочените за ответника права, за които той се легитимира с констативен нотариален акт за собственост?

 

ОТГОВОР

Чл.124 ал.1 ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца.

Когато ищецът притежава идеална част от недвижим имот , той има правен интерес от положителния установителен иск за собственост само ако ответникът претендира респ. има титул за собственост на същия имот в обем, който засяга правата на ищеца. Съгласно приетото с ТР 3/2012 на ВКС, ОСГК, лице, което претендира правото на собственост, признато другиму с констативен нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. При положителния установителен иск за собственост, предмет на установяване са правата на ищеца, затова отмяната на констативния нотариален акт на ответника като законна последица от уважаването на иска, следва да се постанови от съда само по отношение на признатите на ищеца права с решението, защото само за тях се разрешава възникналият спор за материално право. Когато и двете спорещи страни по положителния установителен иск за собственост притежават констативни нотариални актове за идеални части от един и същ недвижим имот, установяването на правата на ищеца може да има за последица отмяна на констативния нотариален акт на ответника, само ако между тях има колизия. При условие, че съсобственици на един имот са се снабдили с констативни нотариални актове за идеални части, с които техните права не се застъпват, не е налице правен интерес от положителния установителен иск. Тогава спорът за материално право по смисъла на чл. 537 ал.2 ГПК няма да бъде разрешен, защото ищецът ще установи своите права, но няма да отрече правата на ответника в обема, в който ищецът твърди, че не ги притежава. При спор за собственост между съсобственици по отношение на обема на правата на всеки един от тях, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, които той отрича, защото идеалните части на съсобствениците са от значение за вътрешните отношения между тях за използването и управлението на общата вещ съгласно чл. 32 ЗС. Положителен установителен иск е недопустим и по отношение на дворно място, което е в режим на етажна собственост. В тази хипотеза по силата на чл. 38 ЗС дворното място е обща част, затова действителните права на етажните собственици следва да бъде установени едновременно за всички в производство по чл. 40 ЗС.

Така Р. № 59 от 17.07.2019 г. на ВКС