Допустима ли е делба на право на строеж? – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

Ключови думи: доброволна делба, съдебна делба, право на строеж, суперфиция, наследствени имоти, адвокат от Пловдив, имотни дела.  

 

ПРАВНА УРЕДБА

Закон за собствеността
Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Искът за делба не се погасява с давност.
Закон за наследството
Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
(3) Наследникът – земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

 

ВЪПРОС

Допустима ли е съдебна делба на вещно право на строеж в случаите, когато постройката не е извършена?

 

ОТГОВОР

Правото на строеж е самостоятелно вещно право върху чужд имот. След осъществяването му то включва в себе си две права: право на собственост върху постройката, изградена въз основа на него, и правото да се държи тя в чужда земя.

Правото на строеж по смисъла на чл. 63 ЗС е типично вещно право върху чужда вещ. Вещният му характер се състои в това, че както собственикът на терена, така и всички други лица са длъжни да не предприемат срещу него действия, несъвместими с неговото съществуване, които могат да го нарушат или обременят. Веднъж учредено, вещното право на строеж следва обременения с него участък земя и при прехвърлянето му на друг собственик. То може да бъде защитено както с всички вещни искове за защита на собствеността, така и с всички искове за вреди и загуби.

Като вещно имуществено право правото на строеж може да бъде наследявано, защото законът не изключва изрично неговото наследяване при смъртта на притежателя му, както например правото на ползване – чл. 59 ЗС. Следователно при смъртта на носителя на правото на строеж, то преминава върху неговите наследници по пътя на универсалното правоприемство и те стават, ако са повече от един, негови съсобственици. Създава се следователно по силата на наследството и закона общност върху правото на строеж.

Освен по пътя на наследяването имуществената общност върху вещното право на строеж може да се създаде и по пътя на договорите. Това е най-често практикуваният способ за учредяване и прехвърляне на вещното право на строеж. По пътя на продажбата това право може да бъде прехвърлено върху няколко лица и да създаде имуществена общност върху него.

Съгласно чл. 34 ЗС и чл.69 от Закона за наследството никой не може да бъде принуден да стои неделен, освен ако законът разпорежда друго или ако то е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Това правило следва да се приложи и относно вещните права върху недвижими имоти, включително и върху вещното право на строеж, защото съгласно чл. 11 ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Не съществува законна разпоредба, която да постановява друго за вещното право на строеж. Неговото естество и предназначение не са несъвместими с неговата делба, защото то е твърде сходно с правото на собственост както по съществото, така и по предназначението си. Във всички случаи обаче то трябва да е било учредено. Вещното право на строеж може да бъде предмет на делба както когато е осъществено и въз основа на него е изградена постройка върху чужд терен, така и когато не е осъществено, т.е. не е изградена такава постройка. То е материално, имуществено право и като такова има своя цена, която може да бъде определена било от закона (раздел V, ал. 2 на Тарифата за оценки на имоти, отчуждени за държавна и обществена полза), било от експерти в делбения процес. То може да бъде предмет на делба, когато е поделяемо, т.е. включва възможността за строеж на няколко обекта, и когато не е поделяемо, понеже се ограничава в строеж само на един обект. В последния случай не съществува законна пречка то да бъде поставено в дял само на един от съделителите. Всички тези модификации произтичат от същността на правото на строеж, което е вещно право, съвсем близко по съдържание и обем до правото на собственост, и по изложените по-горе законни основания и съображения няма причини да бъде третирано различно от нея.

 

Съдебна делба на вещното право на строеж в случаите, когато постройката не е извършена, е допустима.

Вж. ТР № 33/1971 г. на ОСГК на ВС