РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ДЕЙСТВИЯТА, ПРЕПЯТСТВАЩИ ПЕРИМИРАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЛО, И ДЕЙСТВИЯТА, ПРЕКЪСВАЩИ ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Автор:

адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА –

редовен докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП при БАН

Ключови думи: адвокат, Пловдив, погасителна давност, перемпция, изпълнителен процес, изпълнително дело, изпълнителни действия

 

В съдебната практика неправилно се смесват действията, препятстващи прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – така нар. перемпция (искане на изпълнителни действия), с действията които водят до прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес по чл. 116, б. „В“ ЗЗД (искане или предприемане на изпълнителни действия). Настоящата статия има за цел да разграничи двете хипотези.

  1. Перемпция на изпълнително дело

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Единственото, което препятства перемирането на изпълнителното производство, е искането от страна на взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия.

За прекратяване на изпълнителното дело по право е иррелевантно дали по изпълнителното дело са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия пречат на делото същото да бъде перемирано съгласно изричната, ясна и ненуждаеща се от тълкуване норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Условие за ненастъпване прекратяване на изпълнителното производство по силата закона е поискването по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство. Това е разяснено с т.10 от  Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. по т.д.№2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, което постановява: „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години  и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1 , т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.“д“ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. Разясненията на тълкувателното решение не въвеждат различно от установеното по отношение на процесуалната предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство, установена с изричната разпоредба на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно непоискването по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие. Началният момент на новата погасителната давност, посочена в тълкувателното решение касае материално – правния институт на давността като юридически факт, относим към погасителната давност по чл.116, б.“в“ ЗЗД, така както това се разяснява с мотивите към тълкувателното решение в т.10 от същото. В този смисъл извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител се явява относимо към прекъсване на давността по чл.116, б.“в“ ЗЗД, а не към препятстване на погасяването на изпълнителното дело по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В изпълнителните действия, които следва да са извършени валидно преди перемиране на изпълнителното дело, тълкувателното решение  включва:  „ извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н…“  Така описаните действия не са отнесени към  хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, за която правно релевантно е единствено искането от страна на взискателя извършването на конкретно изпълнително действие. При непоискването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. /Така Решение № 1433/22.11.2018г., постановено по в. гр. д 2151/2018г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, г. о., IX с-в и Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, обратното е прието в Решение № 401/29.03.2019г. постановено по в гр. д № 250/2019г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, г. о., VII с-в/

  1. Погасителна давност в изпълнителния процес

Според мотивите на Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. по т.д.№2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането или поискаването на последното по време валидно изпълнително действие. Извършените след изтичане на двугодишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразно извършени и не прекъсват погасителната давност по отношение на вземането.

Въз основа на тези мотиви, ВКС в диспозитива на цитираното тълкувателно решение е приел, че: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.“

От това следва, че в изпълнителното производство погасителната давността за вземането се прекъсва с поискаването или предприемането на изпълнителни действия по изпълнителното дело от страна взискателя.

  1. Извод и разграничение

На база на гореизложеното е видно, че в изпълнителното производство погасителната давността за вземането се прекъсва с поискаването или предприемането на изпълнителни действия по изпълнителното дело от страна взискателя. От друга страна, действията, които пречат на изпълнителното дело да се погаси по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (т. нар. перемпция), са само исканията за извършване на изпълнителни действия, направени в изпълнителното дело.