ТЪРГОВСКА ФИРМА – СЪЩНОСТ, РАЗГРАНИЧЕНИЯ И ЗАЩИТА

 

Автор:

адв. МАРГАРИТА БАЛАБАНОВА –

редовен докторант по Търговско/Стопанско право към ИДП при БАН

Ключови думи: адвокат, Пловдив, търговски дружества, търговска фирма, търговска марка, домейн име, защита, конукренция

 

  1. Същност и изисквания към търговска фирма

Нормативната уредба на търговската фирма е в Търговския закон (ТЗ). Общите положения, приложими за всички търговци (еднолични и търговски дружества), са в чл. 7 до чл. 11, а изискванията към фирмите на отделните видове търговци са уредени в съответните глави на ТЗ за тези търговци. Съгласно легалното определение на чл. 7, ал. 1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Чрез фирмата търговецът се индивидуализира. Фирмата на търговеца създава отличителност и е индивидуализиращ белег на търговеца. Всеки търговец задължително трябва да има фирма и тя се посочва както в заявлението за регистрация на едноличен търговец (ЕТ), така и в учредителния акт, дружествения договор или устава на търговското дружеството. Фирмата на търговеца задължително се вписва в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Непосочването на фирмата в учредителния договор или устава на дружеството е основание за обявяване на дружеството за недействително на основание чл. 70 ТЗ.

Изискванията, на които трябва да отговоря всяка една търговска фирма, са предвидени в чл. 7, ал. 2 ТЗ. Всяка фирма има задължително предписано от закона съдържание, което е различно за различните търговци. Съгласно чл. 59 ТЗ фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото. Съгласно чл. 77 ТЗ фирмата на събирателното дружество се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници с указанието „събирателно дружество“ или „съдружие“ („с-ие“). Съгласно чл. 101 ТЗ фирмата на КД трябва да съдържа обозначението „командитно дружество“, или съкратено „КД“, и името поне на един от неограничено отговорните съдружници. Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството. Съгласно чл. 116 ТЗ фирмата на ООД трябва да съдържа означението „Дружество с ограничена отговорност“, или съкратено „ООД“, а когато капиталът принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението „еднолично ООД“. Съгласно чл. 158, ал. 2 ТЗ във фирмата на акционерното дружество се включва означението „акционерно дружество“ или съкращението „АД“, а съгласно чл. 253, ал. 3 ТЗ фирмата на КДА трябва да съдържа означението „командитно дружество с акции“ или съкратено „КДА“. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката „клон“.

За някои търговци има предвидени допълнителни изисквания към тяхната фирма, предвидени в специални закони[1].

Освен задължителното съдържание, търговската фирма може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Това е така нареченото факултативно съдържание, което се определя от търговеца. Търговецът обаче трябва да определи факултативното съдържание така, че фирмата да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала (чл. 7, ал. 2, in fine ТЗ).

Изискването за истинност на търговската фирма означава, че тя трябва да внушава вярна представа за търговеца – за вида на търговеца и за осъществяваната от него дейност. По отношение на вида на търговеца не може например във фирмата на ООД да се включва добавка сочеща на друг вид дружество (СД, АД и др.). По отношение на предмета на дейност, лице, което не притежава лиценз за извършване на дейност по застраховане, не може да използва в своята фирма думата „застраховане“ или нейни производни на български или на чужд език (чл. 18, ал. 2 КЗ). Не може дружество да включи във фирмата си обозначението „банка“ или „авиокомпания“, без да има съответен лиценз за извършване на такава дейност и други.

Изискването фирмата да не въвежда в заблуждение въплъщава законодателния критерий за отличителност и уникалност на фирмата като главен идентифициращ белег на търговеца. Нормата укрепва сигурността на оборота срещу евентуални опити на търговци да търсят по – голямо доверие чрез използване на чужда фирма, която има създадена репутация и добро име. Заблудата може да се изразява както в пълното заимстване на чужда вече регистрирана фирма, но и в имитация или сходство[2]. Заблудата може да се изразява и в използване на елемент от чуждо търговско име[3].

Законодателно въведеното изискване за уникалност на търговското име следва да се преценява в национален мащаб в производството по регистрация. Длъжностното лице по регистрация към ТРРЮЛНЦ осъществява превантивен контрол като проверява дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец (чл. 21, т. 7 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ)). Ако при проверката установи съвпадение или сходство с по-ранно вписана фирма или несъобразяване с изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ длъжностно лице постановява отказ за вписване. Всяка нова фирма трябва да се различава от регистрираните преди нея и да не въвежда в заблуждение, поради което при преценката за наличие на сходство между наименования на търговски дружества следва да се съобрази дали регистрираната впоследствие фирма въвежда потребителите в заблуждение.

Третото изискване към фирмата на търговеца е същата да не накърнява обществения ред и морала. Длъжностното лице по регистрация трябва да осъществява превантивен контрол по отношение на това изискване на закона. Ако бъде заявен за вписване търговец с фирма, която е очевидно неприемлива от гледна точка на морала, длъжностното лице трябва да постанови отказ за вписване. Такава например ще е фирма, която съдържа нецензурни или дискриминационни думи или изрази.

Фирмата трябва задължително да е изписана на български език. Законодателят има предвид изписването на наименованието на търговеца с български букви. Няма законово изискване фирмата да е дума или словосъчетание, което има смисъл на български език. Фирмата се избира свободно от търговеца и тя може да е дори измислена дума или съчетание, което няма никакво значение на какъвто и да е език. Затова няма пречка  фирмата на дружеството да е чуждица дума, изписана с български букви. Например Ауто (от Auto), Бет (от bet), партнер (от partner) и други. Практиката на Агенцията по вписванията приема за допустимо използването на български букви за изписване на думи от чужд език[4]. Възможно е в учредителния акт, дружествения договор или устав на дружеството фирмата да бъде допълнително изписана и на чужд език, както и това изписване на чужд език да бъде вписано в ТРРЮЛНЦ. Това обаче не е задължително.

Друго изискване, което поставя законът, е фирмата да не е идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея (чл. 7, ал. 5 ТЗ). Под защитена марка следва да се разбира такава, която е регистрира пред Патентното ведомство и съответно се ползва със защитата, дадена от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Ако правото на марка е възникнало преди правото на фирма и търговецът, който е регистрирал по-късно правото на фирма, при използването на фирмата нарушава правото на марка, титулярят на правото на марка разполага с искова защита по чл. 76 ЗМГО[5]. Длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписване обаче извършва проверка за права върху фирмата само в ТРРЮЛНЦ и в регистъра на запазените фирми, но не и в Патентното ведомство. Законът не е предоставил превантивна защита по отношение на по-рано регистрираните търговските марки. Затова титулярят на правата върху търговска марка ще може да се защити по реда на чл. 76 ЗМГО. Ако търговската марка бъде регистрирана като търговска фирма и бъде използвана без разрешението на титуляря на по-рано регистрираната марка за същите стоки или услуги според мен ще е налице нарушение на правото на регистрирана марка[6].

ТЗ предвижда при обявяване на търговеца в ликвидация фирмата да съдържа добавка „в ликвидация“, а при обявяване в несъстоятелност – „в несъстоятелност“. По този начин се осигурява сигурност в търговския оборот, тъй като за третите лица съществува яснота относно това, че съответният търговец е в производство по ликвидация респективно в производство по несъстоятелност.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. От този текст следва, че правото на фирма възниква от регистрацията – от вписването в ТРРЮЛНЦ. Правото е абсолютно и противопоставимо на всяко трето лице. Съдържанието на абсолютното право върху фирмата предоставя на търговеца възможност да я използва в цялостната си дейност – при търговски преддоговорни и договорни отношения, рекламна дейност на произвеждани стоки и/или предоставяни услуги, отразяване на фирмата върху произвеждани и предлагани стоки и други.

Търговската фирма е неимуществено, нематериално право, тъй като негов обект е словесно обозначение. Словесното обозначение само по себе си няма имуществена стойност, отделно от търговското предприятие. Такава стойност имат доброто име, реномето и репутацията на дружеството[7], които трябва да се разграничават от фирмата. Търговската фирма е наименованието на търговеца, под което упражнява своята дейност. Именно в резултат на своята дейност дружеството може да изгради добра репутация и добро име в обществото. Те се формират при осъществяване на дейността на дружеството и могат да доведат до увеличение на икономическите изгоди над тези, които дружеството би реализирало без наличието на такава репутация. Репутацията и доброто име са свързани с търговеца, а не с неговата фирма. Те могат да има конкретен материален израз и в тази връзка са част от имуществото на дружеството.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията за учредяване на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), понятието „интелектуална собственост“ включва правата отнасящи се и до търговското наименование. Съгласно чл. 7, ал. 1 ТЗ фирмата е наименование на търговеца.  Затова следва да се приеме, че търговската фирма е обект на индустриалната собственост. Съгласно чл. 8 от  Конвенцията за закрила на индустриалната собственост, подписана на 20 март 1883 г., известна като Парижката конвенция, търговското име се закриля във всички страни – членки на Съюза, без задължение за депозиране или за регистрация, независимо от това, дали то съставлява или не част от една фабрична или търговска марка. В доктрината се приема, че изискването за закрила независимо от регистрацията е предвидено, за да се гарантира закрила на търговските имена на чуждестранните предприятия, които не са регистрирани в ТРРЮЛНЦ на Република България. Правилото, че фирмата се закриля независимо от това дали съставлява част или не от търговска марка цели да гарантира, че действието на закрилата на фирмата няма да бъде прекратено, ако се прекрати закрилата на марката, в която то е било включено[8].

Доколкото търговската регистрация е безсрочна, правото на търговска фирма също е безсрочно[9]. Със заличаването на търговеца от ТРРЮЛНЦ, търговското дружество престава да съществува като правен субект, а ЕТ губи качеството си на търговец. Затова със заличаването на търговското дружество се прекратява и правото върху търговската фирма.

Търговската фирма не може да се прехвърля отделно от предприятието на търговеца, нито да се отстъпва временно или безсрочно чрез договор за лицензия. Това правило изрично е предвидено за фирмата на ЕТ в чл. 60 ТЗ. Доколкото обаче търговското наименование е индивидуализиращ белег и всеки търговец е длъжен да има фирма, то няма как последната да се прехвърли отделно от предприятието не само при ЕТ, но и при търговските дружества и другите търговци. Няма как търговец да остане без търговско наименование. Аргумент в полза на застъпено становище черпя и от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ТЗ. Нормата е императивна, доколкото е установена в обществен интерес. Общественият интерес за правов ред изисква уникалност на търговската фирма като първичен признак за нейната отличимост и търговска идентификация и този интерес е поставен над волята на страните[10]. За разлика от търговската марка, където в чл. 13 ЗМГО изрично е предвидена възможност за разпореждане с нея, то ТЗ не предвижда никаква диспозитивна възможност за разпореждане с фирмата, отделно от търговското предприятие. Такава възможност не е предвидена и в ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това нормата на чл. 60 ТЗ следва да се прилага по аналогия и за търговските дружества.

  1. Разграничение на търговска фирма от търговска марка

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Общото между фирмата и марката е тяхната отличителна функция. Основното различие е обаче, че фирмата отличава търговци, а марката – стоки или услуги. От това следва, че един търговец може да има само една фирма, но може да има неограничен брой марки, доколкото един търговец може да предлага неограничен брой стоки и услуги. Фирмата е винаги словесно означение, докато марката може да бъде както словесна, така  и фигуративна – да включва рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото на фирма възниква с вписването и в ТРРЮЛНЦ, а правото на марка се придобива чрез регистрация в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявката. Срокът на закрила също е различен. Фирмата се ползва от закрила до заличаване на вписването й в ТРРЮЛНЦ, а марката за период от 10 години от датата на подаване на заявката. Регистрацията на марката може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години. Фирмата може да се прехвърля само заедно с търговското предприятие, а марката може да се прехвърля свободно[11], доколкото тя не е свързана със самия търговец, а със стоките и услугите, които той предлага.

Изискванията, на които трябва да отговорят фирмата и марката, за да бъдат регистрирани, са различни. Изискванията към търговската фирма бяха изяснени по-горе. Общите изисквания, които са еднакви за фирмата и за марката, са да не противоречат на обществения ред или на добрите нрави и да не въведат в заблуждение потребителите.

Абсолютните основания за отказ за регистрация на марката са свързани с възможността един знак изобщо да бъде марка, а относителните са свързани с наличието на по-ранни права на трети лица. Абсолютните основания, при които се постановява отказ за регистрация на марка са предвидени в чл. 11 ЗМГО. Най-общо абсолютните основания се свързват с изискването за отличителност[12] и за истинност[13] на марката. Относителните основания за отказ за регистрация обхващат хипотезите, при които регистрацията може да засегне по-ранни права на трети лица[14].

Защита на търговската фирма и на марката също е различна. Гражданско правната защита на търговската фирма е уредена в ТЗ, а тази на марката в ЗМГО.

  1. Разграничение на търговска фирма от домейн име

Домейн е термин, който няма легално определение. Преобладаващо е мнението, че понятията домейн и домейн име са синоними[15] и същите ще бъдат използвани като такива в настоящия анализ. Като термин домейн име е използван в чл. 35, ал. 3 ЗЗК. С оглед на нарастващото значение на интернет се увеличават споровете във връзка с използването на домейн имена. Това налага дефинирането на понятието.

Домейн името е уникално име на сайт в Интернет[16]. То е адрес в интернет и изпълнява функцията за адресация към определен ресурс в интернет.  Съществуването на две или повече домейн имена с напълно съвпадащи символи технически е изключено. Доколкото домейн името е уникално и не може да се повтаря, според мен то е идентифициращ белег на субекта, на когото принадлежи даден сайт и на информацията, която се съдържа в него[17].

Домейн името се състои от три части. Първият елемент на домейн името, който обаче не е задължителен, е “www”. Този елемент не носи каквато й да е индивидуализираща информация, а само указва прилагането при използването на домейна на специално информационно пространство  – World Wide Web[18]. Разширенията на домейните или още наричани домейни от първо ниво (bg, com, net, org, info и др.) носят обща информация за принадлежността на домейните. Например, че домейнът е регистриран като организация за осъществяване на търговска дейност, че е регистриран по признака държавна принадлежност и други. Разширенията на домейнa също не съдържат отличителност за конкретни субекти. Третият елемент на домейна е словесно обозначение, което се избира свободно от лицето, което го регистрира.  Това е второто ниво на интернет адреса, което е „същинското име“ на домейна. Домейн името е уникално за интернет, защото то оправомощава своя титуляр да го използва в мрежата и задължава съответния регистратор да не го разрешава за ползване от друго лице.

Законовата уредба на домейн името е много лаконична. В национален мащаб чл. 35, ал. 3 ЗЗК забранява използването на домейн на интернет страница, идентичен или близък до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите[19]. От това следва, че както при търговската фирма и марка, така и по отношение на домейн имената, има изискване същите да не въвеждат в заблуждение потребителите.

Домейн името не трябва да съответства на по-рано регистрирана търговска фирма или марка и да се използва по начин, който би довел до заблуда потребителите и би увредил интересите на лице с по-ранни права[20]. Регистраторите на домейн имена следят единствено за съответствие на заявеното за регистрация домейн име с по-рано регистрирани домейн имена, а не и за съответствие с по-рано регистрирани търговски марки и фирми. Няма превантивен контрол за съответствие.

Домейн имената не трябва да се използват по начин, който да нарушава правата на търговските фирми и марки на трети лица или други права, произтичащи от закона. Домейн имената не са материални, физически активи, а договорно право за използване на домейни. Европейският съд по правата на човека в решение по делото Paeffgen Gmbh v. Germany е приел, че домейн имената могат да имат икономическа стойност и се явяват обект на собственост по смисъла на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи[21]. Ако  регистрирано домейн име нарушава права върху търговска фирма или марка, правоимащото лице може да потърси правата си по съответния законов ред в зависимост от нарушението.

  1. Защита на търговска фирма по исков ред

Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма и за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Тази разпоредба предвижда три възможности за защита.

Първо, всеки търговец разполага с правото да предяви установителен иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, която е идентична или сходна с по-рано регистрирана. Не е необходимо да е налице настъпила вреда. Установителният иск не се погасява по давност. С него търговецът, титуляр на правото на фирма, може да установи със сила на присъдено нещо, че неговата фирма се използва от друг търговец недобросъвестно.

Втората възможност, която предвижда тази разпоредба, е предявяване на осъдителен иск за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, която е идентична или сходна с по-рано регистрирана. Тази защита е по-интензивна, тъй като с нея се иска прекратяване на недобросъвестното използване. Искът не се погасява по давност.

Защитата, която дава законът, обаче не е достатъчна. Законодателят не е предвидил изрична легитимация един търговец да иска вписване в партидата на друг търговец, изразяващо се в промяна или заличаване на наименованието на последния, в резултат на успешно проведено производство по иск с правно основание чл.7, ал.4 ТЗ. Не може да се приеме, че по силата на чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ този търговец е легитимиран заявител[22]. Освен това не е предвидено изрично, че съдебното решение се изпраща служебно на Агенцията по вписванията за вписване или заличаване по чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. Цитираната норма предвижда, че в случаите, предвидени със закон, вписване, заличаване и обявяване се извършват незабавно въз основа на акт на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител. В тези случаи актът се изпраща на агенцията служебно.

Не може да намери приложение и искът по чл. 29 ЗТРРЮЛЦ, според който всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване от длъжностно лице, което не отговаря на изискванията
за валидност. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на
нелегитимирано в регистърното производство лице. Понятието несъществуващо обстоятелство, чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е въвел само по отношение на подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно[23]. Недобросъвестното използване на по-рано регистрирана фирма не попада в нито една от предвидените хипотези.

De lege ferenda трябва да се приеме нова алинея на чл. 7 ТЗ, в която да се уреди, че търговецът, с по-рано регистрирана фирма, който е осъдил търговеца с по-късно регистрирана фирма да преустанови недобросъвестното използване, има право да заяви в ТРРЮЛНЦ промяна или заличаване на фирмата, вместо търговеца – нарушител. Другата възможност е изрично да се предвиди, че съдът служебно изпраща окончателното съдебно решение по иск с правно основание чл. 7, ал. 4, предл. 2 ТЗ в Агенцията по вписванията за вписване или заличаване по чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. Систематичното място на тази алинея е чл. 7, ал. 5 ТЗ, а сегашната ал. 5 може да стане ал. 6. По този начин правата на търговеца с по-ранни права върху фирма ще са гарантирани. Към настоящия момент дори при уважен иск по чл. 7, ал. 4, предл. 2 ТЗ, при липса на доброволно изпълнение на решението, не е налице възможност за реализиране на заличаването или промяната на по-късно регистрираната фирма в ТРРЮЛНЦ.

Третата възможност, която дава чл. 7, ал. 4 ТЗ, е търговецът да предяви иск за обезщетение за  претърпените вреди. В този случай освен използването или заявяването на по-рано регистрирана фирма, трябва да се докажат вредите и техния размер. Осъдителният иск за обезщетение се погасява с общата пет годишна давност.

Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Т.е. и в трите разгледани хипотези е налице презумпция за недобросъвестност, която може да бъде оборена единствено до изтичането на 15 дни от вписването, ако третото лице докаже, че му е било невъзможно да узнае за вписаната по-рано фирма (чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ).

Съгласно чл. 11, ал. 2 ТЗ при използване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използване и обезщетение за вредите. Тази разпоредба на пръв поглед се припокрива с чл. 7, ал. 4 ТЗ по отношение на исковете за преустановяване на ползването и обезщетението за вреди. Налице е обаче съществена разлика във фактическите им състави. В чл. 7, ал. 4 ТЗ недобросъвестното използване може да се изразява единствено в  недобросъвестно заявяване или използване на фирма, която е идентична или сходна с по-рано регистрирана фирма. Хипотезата на чл. 11 , ал. 2 ТЗ е по-широка по обхват доколкото касае всякакво друго недобросъвестно използване на чужда фирма – използване на регистрираната фирма като марка, домейн име или използване в търговските книжа, реклами и други. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ТЗ, която не се отнася до случаите, когато се използва регистрирано по съответния ред сходно търговско наименование[24]. Осъдителният иск за преустановяване на нарушението по чл. 11, ал. 2 ТЗ не се погасява по давност, а искът за обезщетение за вреди се погасява с пет годишна давност.

Исковете по чл. 7, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 ТЗ се разгледат по реда на Общия исков процес, уреден в част II на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а не по реда на разглеждане на търговски спорове – чл. 365 – 378 ГПК.

  1. Защита пред Комисия за защита на конкуренцията

Използването на чужда фирма може да представлява нелоялна конкуренция. Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗК е забранено използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Фактическият състав изисква да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) използване на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица и 2) използването да става по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите[25].

С включването на думата, носеща главното смислово значение в търговското наименование на други, нововъзникнали стопански субекти, се създава вероятност за въвеждане в заблуждение, както търговските партньори, така и потребителите на съответния пазар, относно наличието на правна и фактическа връзка между търговските дружества. Със самия факт на вписване в ТРРЮЛНЦ на дружество със сходно търговско наименование и предмет на дейност, включващ производство и търговия със същия вид стоки, е налице намерение за конкурентно пазарно поведение, което би се явило в разрез с добросъвестната търговска практика. Такова поведение е противно на правилата на конкуренцията при наличието на изрично предвидена законова забрана за използването на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите или/и на потребителите. За да се приеме, че съставът на чл.35, ал.2 ЗЗК е осъществен, не е задължително фактическото извършване на конкурентната стопанска дейност, както и появата на вреди. При тълкуване на разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.2 ЗЗК, както и на пряко приложимата разпоредба на чл.35, ал.2 ЗЗК се извежда правилото, че възможността за правна защита съществува и само при опасност от такова поведение, без то да е било реално проявено[26].

Производството пред КЗК започва по искане на заинтересованите лица, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение. При образувано производство, задачата на КЗК е да следи за спазването на разпоредбите на ЗЗК, с оглед защита на конкуренцията и гарантиране на свободната стопанска инициатива. По съществото си  производството е такова за установяване на нарушение и налагане на предвидена в закона санкция за него.  КЗК съобразява общите цели на правото на конкуренция за осигуряване на достатъчен възпиращ ефект на санкциите и другите административни мерки. Производството приключва с решение, с което КЗК може да установи извършеното нарушение и нарушителя, да наложи имуществена санкция или глоба и да постанови прекратяване на нарушението. Производството пред КЗК допълва възможностите за защита срещу нарушения на правата върху търговските фирми, марки и домейни и може да се реализира паралелно с исковата съдебна защита.

[1] Вж. чл. 18, ал. 1 КЗ, съгласно който фирмата на застрахователното акционерно дружество съдържа думата „застраховане“ или нейни производни на български език и може да съдържа думата „застраховане“ или нейни производни и на чужд език.

[2] Брайков, В., Търговското име и неговата защита, сп. Търговско право, 2001г., бр. 2, с. 126-127

[3] Вж. Определение № 304 от 15.05.2018 г. по т. д. № 2918/2017 г. на ВКС, II т. о., където е прието, че използването дори само на един елемент от фирменото наименование, който е част от името на по-рано регистрирано дружество, може да е недобросъвестно, като преценката е винаги конкретна.

[4] Така Решение № 1 от 17.11.2009 г. по т. д. № 835/2009 г. на Окръжен съд – Бургас, Решение № Ф-90 от 30.11.2010 г. по ф. д. № 97/2010 г. на Софийски апелативен съд, Решение № 375 от 21.02.2018 г. по т. д. № 127/2018 г. на ТО VI-20 състав на Софийски градски съд и други.

[5] Калайджиев, А. Търговско право. Обща част, С., ИК Труд и право, 2015г., с. 167

[6] Считам за преодоляна по-стара практика на ВКС, обективирана в Решение № 154 от 08.12.2009 г. по т. д. № 194/2009 г. на ВКС, II т. о., където е прието обратното, доколкото решението е постановена преди приемането на новата чл. 7, ал. 5 ТЗ, която изрично въвежда изискването, че търговската фирма не може да бъде идентична или сходна със защитена марка.

[7]Вж. Решение на Общия съд от 8.11.2011г. по T‑88/09,  Idromacchine Srl срещу Европейската комисия относно доброто име и реноме на юридическо лице.

[8] Така Драганов, Ж., Обекти на интелектуалната собственост, С., Сиби, 2016г., с. 235-236

[9] Така Калайджиев, А., цит. съч., с. 162

[10] Така приемат и Брайков, В., цит. съч. с. 128-129 и Калайджиев, А. цит. съч., с. 163

[11] Вж. Драганов, Ж., цит. съч.,  с. 236-237

[12] Вж. чл. 11, ал. 1, т. 1 до 5 ЗМГО

[13] Вж. чл. 11, ал. 2, т. 6 до 13 ЗМГО

[14] Вж. чл. 12 ЗМГО

[15] Така P. Mockapetris, Domain names – concepts and facilities https://www.ietf.org/rfc/rfc1034.txt?number=1-34 и др., обратното Цакова., И.  Интернет право.бг – кратък курс лекции, Парадигма, С., 2014, с. 202-203, която обаче не посочва в какво се състои разликата между понятията. Технически погледнато разлика няма.

[16] Интернет е изграден от IP адреси, а не от домейни. Затова е създаден Domain Name System (DNS), която пази връзка между всяко едно домейн име и определен IP адрес.

[17] В този смисъл и Цакова, И. цит. съч., с. 198

[18] Информационно пространство, в което документи и други уеб ресурси се идентифицират чрез Uniform Resource Locators

[19] Вж. Решение № 9134 от 22.07.2016 г. по адм. д. № 13259/2015 на ВАС, съгласно което сходство/идентичност, респективно различие между домейните, следва да се търси във второто ниво на интернет адреса, който се избира от адресанта на свободен принцип.

[20] Вж. Решение № 929 от 23.05.2013 г. по т. д. № 4313/2011 г. на Софийски градски съд, където съдът е приел, че използването в домейн на знак, който е част от търговска марка на друго лице, без съгласието на притежателя на марката, е нарушение на правата на притежателя на марката, тъй като поради идентичността или сходството на знака с марките и идентичността/ сходството на стоките на марките и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марките.

[21] В разглежданото решение съдът е приел, че решението на националния съд на Германия, с което дружество е задължено да  преустанови използването на домейн имена, които нарушават правото върху регистрирани по-рано търговски имена и марки, и да подаде заявка за анулиране на регистрацията на тези домейн имена, служи за утвърждаване на законния общ интерес от запазването на функционираща система за защита на търговските марки и имена. Това става чрез ефективно предотвратяване на неоправомощени трети лица от неоснователно използване на отличителния характер и зачитане на защитени марки или наименования в ущърб на техните притежатели.

[22] Така Решение № 1647 от 29.06.2018 г. по т.д. № 2126/2018 г. на Софийски апелативен съд

[23] Така Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 6.12.2002г. по тълк. дело №1/2002г.

[24] Решение № 788/30.01.2003 г. по адм. д. № 4231/2002 г. на ВАС

[25] Вж. Решение № 819 от 15.10.2015 г. по преписка вх. № КЗК – 158/2015г. на КЗК

[26] Така Решение № 788 от 30.01.2003 г. по адм. д. № 4231/2002 г. на ВАС