Апортът, който е вписан само в търговския регистър, но не и в имотен регистър, противопоставим ли е на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто акт е вписан в Службата по вписванията? – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: vasileff.lawfirm@gmail.com

 

ВЪПРОС

Апортът, който е вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, противопоставим ли е на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто акт е вписан в Службата по вписванията, т.е. по приложението на чл. 113 ЗС, като с оглед особеностите на настоящия случай е прието, че следва да бъде разгледана конкретната хипотеза ако едно и също лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на един правен субект, след което се е разпоредило с правото на собственост в пълния му обем в полза на друг /доколкото в последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се включва в предмета на разпореждане/, противопоставимо ли е първото разпореждане на последващия приобретател, ако то не е било вписано в Службата по вписванията.

 

ОТГОВОР

Разпоредбата на чл. 113 ЗС намира приложение и по отношение на внасянето на недвижим имот като непарична вноска от съдружник в търговско дружество. Апортът, която е вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, не е противопоставим на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто подлежащ на вписване акт е вписан в Службата по вписванията независимо от обстоятелството дали е знаело за извършването на непаричната вноска. Ако едно и също лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на един правен субект /включително и чрез апорт/, след което се е разпоредило с правото на собственост в пълния му обем в полза на друг / доколкото в последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се включва в предмета на разпореждане/, първото разпореждане е непротивопоставимо на последващия приобретател, ако не е било вписано в Службата по вписванията.

Съображенията за това са следните:

Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията, подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира разпоредбата на чл. 113 ЗС, която предвижда, че до вписването им те не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. 3аконът следователно обвързва ефекта на противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е предвидено, тъй като целта на вписването на тези актове е внасяне на яснота, определеност и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти, както и регулиране на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят права върху един и същи имот от един и същи праводател, т.е. вписването на тези актове има оповестително-защитно действие. И тъй като вписването има това действие по отношение на всички актове, посочени в чл. 112 ЗС, както и в чл. 4 от Правилника за вписванията, обстоятелството, какъв е вида на акта /нотариален акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно волеизявление/ е ирелевантно. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция между два такива акта е единствено моментът на вписването.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право, за учредяването или прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава, като дружеството /по аргумент от чл. 73, ал. 4 ТЗ/ придобива съответното вещно право върху предмета на вноската от момента на вписването в търговския регистър. Извършеното чрез непарична вноска /апорт/ разпореждане съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ подлежи на вписване в Службата по вписванията като съответният орган на дружеството след възникването му следва да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор. Вписването на разпореждането в книгите по Правилника за вписванията се извършва по реда на чл. 4, буква „и“ от правилника. То няма конститутивен ефект, но има предвиденото в чл. 113 ЗС действие на противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същи праводател /включително и в хипотеза, при която двама праводатели черпят правата си от актове, сключени с общ предишен праводател/, тъй като тази разпоредба касае всички актове по чл. 112 ЗС. /Това становище е изразено в мотивите към т. 5 на ТР № 7/24.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и според настоящия състав следва да бъде възприето при даването на отговора на поставения въпрос, тъй като няма основание в хипотеза на разпореждане чрез апорт на изискването за вписване да бъде придадено различно правно значение/. Вписването на дружеството в търговския регистър има действие спрямо всички досежно факта на възникването на този правен субект, но при конкуренция на права по отношение на правото на собственост върху апортната вноска, имаща за предмет недвижим имот, меродавно е вписването в Службата по вписванията.

Вж. Р. № 219 от 05.12.2016 г. на ВКС