Съдебна делба на съсобственост. Въпроси и отговори от съдебната практика – Адвокат от Пловдив

 

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ

доктор по гражданско и семейно право

тел.: 0896/ 733 134

E-mail: balabanova.vasilev@gmail.com

 

  1. По допустимостта на делбата на някои права

Правото на строеж върху чужд имот, включително и правото на надстрояване и пристрояване, е вещно право по смисъла на чл. 63 от Закона за собствеността (ЗС). Съгласно чл. 111 ЗС разпоредбите на закона относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Понеже по отношение на вещното право на строеж в закона не е предвидено друго, трябва да се приеме, че намира приложение и разпоредбата на чл. 34 ЗС, независимо от това дали е започнало или не неговото осъществяване. Затова, когато вещното право на строеж върху чужд имот принадлежи на няколко лица, то може да бъде предмет на делба. Това следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ)(*1).

Някои съдилища допускат без съгласие на страните да се учредява със самото решение в делбеното производство правото да се построи в незастроен парцел нова сграда или да се надстрои съществуваща сграда. Това е неправилно. Правото да се извърши построяване на определена сграда или да се надстрои построена вече сграда не може да се учреди с решението по делбата, макар и да съществува техническа възможност за застрояване, надстрояване или пристрояване на общия имот. Трябва да се различава възможността за учредяване на вещното право на строеж от самото му учредяване. Това е така, защото до делба се допускат съществуващи, а не бъдещи вещи и вещни права и защото с чл. 63, ал. 3 ЗС е предвидена възможността за учредяване на собственост върху постройка отделно от земята под нея само чрез доброволна, а не и чрез съдебна делба. Касае се за учредяване на тежест върху чужд имот, а това може да стане със съгласие на собственика; когато се касае до съсобственост – по общо съгласие на всички съсобственици, а не по пътя на съдебната делба.

Членството в жилищностроителна кооперация (ЖСК) не създава вещно право на кооператора, поради което не е допустима по съдебен ред делбата на участие в ЖСК. Т. следва и от разпоредбата на чл. 11, б. „в“ от Правилника за жилищностроителните кооперации, във връзка с т. 12 от Типовия устав на ЖСК (*2), в който е предвиден специален ред за заместване при смърт на член на ЖСК. Що се касае до делбата на апартамент в построена от ЖСК сграда, такава е допустима, след като съответният й член придобие правото на собственост върху него.

 

  1. По приложението на чл. 12, ал. 1 и 2 от Закона за наследството (ЗН)

а) С повишаване жизненото равнище на народа в обикновената покъщнина се включват все повече вещи, които съобразно с бита на семейството служат за задоволяване на неговите нужди. С оглед на това при допускане на делбата могат при поискване да се включат в дела на наследниците, които са живели с наследодателя и са се грижили за него, тези вещи, които съобразно с общия стандарт на живота и бита на домакинството са били в обичайно ползване.

б) Сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари. Искането за това се разрешава с решението по чл. 286 ГПК. Приносът обаче не води до уголемяване на определения със закона наследствен дял, който е в зависимост само от степента на родството с наследодателя, броя на наследниците, наличието на завещания и др.

 

  1. За приложението на чл. 281 ГПК

а) С тълкувателно решение № 67 на ОСГК от 1970 г. се прие, че в рамките на делбеното производство може да се упражни правото на единия съпруг след развода да получи част от движимите вещи на другия съпруг или от тяхната стойност, ако е допринесъл за придобиването им, а също така, че с иска за делба може да бъде съединен иск за по-голям дял поради по-голям принос. С решението следователно се възприема, че може да се иска делба на вещи, които в самото производство ще бъдат признати за съсобствени, а също – че в него може да се постанови един или друг размер на дяловете на съделителите.

С тълкувателно решение № 6 на ОСГК от 1972 г. се дадоха указания, че искът за прекратяване по съдебен ред на имуществена общност между съпрузите при наличие на важни за това причини не може да бъде съединен с иск за делба. С това решение следователно се прие, че искът за установяване на съсобственост не може да бъде съединен с иск за делба.

Пленумът счита, че съдебна делба следва да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена. Това следва от правилото на чл. 34 ЗС. В случаите, когато с решението по конститутивен иск се създава съсобственост (чл. 14, ал. 1, изречение второ от Семейния кодекс (СК) (*3), чл. 14, ал. 4 и 5 СК (*4), чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на идеална част от недвижим имот, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и т. н.) тя не съществува, преди да е влязло в сила решението по този иск. Поради това искът за делба на съсобственост не може да бъде съединен с иска за създаването й или за създаването на различни от законните дялове.

б) В практиката не се разрешава еднакво въпросът дали правото да се иска намаление на завещание и на дарение може да се предяви освен от прекия наследник, чиято запазена част е накърнена, още и от неговите наследници, заветници, приобретатели на наследствени права или от кредиторите му.

Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците, включително и на наследника с право на запазена част. Такъв наследник може да упражни правото на своя наследодател. От друга страна, упражнението му зависи от личното усмотрение на наследника с право на запазена част, който може да се съобрази с волята на наследодателя, извършил разпореждане със своите имоти чрез завещание или дарение. Поради това не може да се признае на приобретателя на наследствените права на наследника с право на запазена част, както и на неговите заветници да искат намаление на завещанието или дарението, което накърнява запазената част на техния праводател, освен ако последният изрично им е прехвърлил и това право. Приобретателят на наследствените права или заветникът придобива тези права в състоянието им към момента на сделката или откриване на наследството. Щом искът за възстановяване на запазена част не е упражнен от наследника с право на запазена част, следва, че той е прехвърлил правата си, без да включи и правото да се иска възстановяването й.

Тези съображения нямат място досежно кредиторите на наследника с право на запазена част. Ако такъв наследник не упражни правото да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му, те имат право да упражнят правото на своя длъжник. Това е в съгласие с разрешението, дадено в чл. 56 ЗН, според което кредиторите на лицето, което се е отказало от дадено наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Правото на отказ от наследството е също в зависимост от личната преценка на наследника, но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на отказа при посочената предпоставка. Бездействието да се упражни правото за възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни правата на своя длъжник.

в) Не се разрешава еднакво и въпросът дали по предявения иск за възстановяване на запазена част от един наследник следва да се възстанови запазена част и на тези наследници, които не са предявили този иск. Правото да се иска намаление на завещания и на дарения е лично право. Поради това, когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане. То не може да ползва наследници, които не са поискали намаление на завещание или на дарение.

г) Поначало всички вземания и права се погасяват по давност с изтичане на определен срок, освен ако в закона е постановено друго. В закона не е посочено дали искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност. Според чл. 34, ал. 3 ЗС искът за делба не се погасява по давност. Тази разпоредба се отнася само до исковете за делба, но не и за останалите вземания на наследниците. Поради това при липса на специален срок следва да се приеме, че искът за намаляване на завещания и на дарения се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. На наследника обаче могат да не бъдат известни направените от наследодателя завещания. Поради това петгодишният давностен срок започва да тече от момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието. Това следва и от правилото на чл. 55 ЗН, според което наследникът с право на запазена част може да иска намаление на завещания, открити след като той е приел наследството, а приемането на наследството може да се извърши в петгодишен срок от откриването на наследството по силата на чл. 50 ЗН.

Упражняването на завещанието може да стане в петгодишен срок от откриване на наследството.

Що се касае до даренията, правото да се иска намалението им, когато с тях е накърнена запазена част на наследника, възниква от откриването на наследството. Елемент на договора за дарение е приемането на подареното от страна на надарения. От момента на приемането на дарението последният вече упражнява правата си по договора. От друга страна, накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството. Поради това от този момент започва течението на петгодишния давностен срок.

д) При направеното възражение, че даден съделител не е приел наследството или сам се е отказал от него, може да се слуша противно възражение, че е налице приемане или пък че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е извършено приемане. За установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие. Отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск – вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство.

Тези съображения не намират място при унищожаване на отказа поради пороци на волята или при невъзможност на кредиторите на отреклия се да се удовлетворят от имуществото му. В първия случай отказалият се от наследство може както в производството за делба, така и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради пороци на волята, когато законът не изключва това. Във втория случай искът се предявява от кредитора извън делбеното производство. Тези изводи следват от обстоятелството, че искът за унищожаване на отказа е конститутивен, а не установителен.

 

  1. По приложението на чл. 286 ГПК

а) В делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Затова не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от съделителите във връзка с личен заем. Това се отнася и за заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ.

б) Съществува противоречие в съдебната практика по въпроса за това, откога започва да тече давността за предявяване на искането по чл. 12, ал. 2 ЗН. Според едното становище правото на сънаследника, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството, да иска да му се пресметне това увеличение е свързано с наследството, поради което давността започва да тече от откриване на наследството. Според второто становище употребеният в закона израз, че правото да се иска увеличението за вземането по чл. 12, ал. 2 ЗН в имот или в пари се прави в делбата, дава основание да се приеме, че давността за това вземане започва да тече от предявяване на иска за делба.

Правилно е второто становище. Според чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение. Оттук трябва да се направи заключение, че давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба.

 

  1. Относно разделителния протокол

а) Нееднакво се разрешава въпросът дали при разпределение на дяловете от съда по чл. 292 ГПК трябва да се съставя разделителен протокол. Според чл. 292 ГПК съдът извършва делбата чрез разпределяне на наследствените имоти между съделителите, без да се тегли жребие, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно. От изричния текст на закона следва да се направи заключение, че при разпределение на допуснатите до делба имоти от съда не се съставя разделителен протокол.

б) Тегленето на жребие по смисъла на чл. 292 ГПК е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребие, може да се получи така, че съделителя с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част – по-голям дял.

Тегленето на жребие трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребие може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите по делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребие.

в) Съсобствена сграда или жилище могат да бъдат разделени по съдебен ред в самостоятелни обекти, когато това не е свързано със значителни преустройства или с неудобства, по-големи от обикновените, и при спазване на строителните правила и норми – чл. 39, ал. 2 ЗС, респективно чл. 62 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ). Когато обособяването на сградите или жилището в самостоятелни нови жилища е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект, то не може да бъде извършено по съдебен ред, преди органите на народния съвет в определения от съда срок да са одобрили архитектурния проект за обособяване на дяловете. Когато обаче обособяването на жилищата не е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект, такова одобрение не е необходимо да се изисква.

 

  1. По приложението на чл. 288 ГПК

а) С т. 6, ал. 1 от Постановление № 4 на Пленума на ВС от 1964 г. се даде тълкуване, че по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се поставят в дял само жилища или дворни места, в които има и жилищни сгради, и че не могат да бъдат предмет на възлагането празни дворни места.

С чл. 3, ал. 1 ЗСГ (*1) обаче се постанови, че жилищен имот е не само жилището, но и жилищностроителният парцел, правото на строеж, на надстрояване или на пристрояване, а чл. 22, ал. 1 от същия закон (*1) предвижда съделителите да правят искания за възлагане по реда на чл. 288 ГПК на неподеляеми недвижими имоти, на право на строеж, надстрояване и пристрояване. Същевременно с чл. 58, ал. 2 ЗТСУ се дава право да се иска поставяне в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на незастроен парцел върху този съделител, който има право да го застрои и чиято нужда е най-голяма. При това изменение на законодателството т. 6, ал. 1 от Постановление № 4 на Пленума на ВС от 1964 г. следва да се счете за загубила сила. Съобразно с изложеното могат да бъдат възлагани по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК както построени жилища, така и такива в строеж, а също така учредени права на строеж, надстрояване и пристрояване и незастроени жилищностроителни парцели.

б) По реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се възлагат на двама или повече съделители две или повече жилища. В някои случаи тези жилища се намират в една постройка и чрез възлагането им на различни съделители се образува етажна собственост. В други случаи жилищата се намират в отделни постройки, но в един общ парцел.

Тъй като в първия случай се създава етажна собственост чрез решението на съда за възлагане на жилищата, делът на получателите на жилищата в общите части на сградата се определя пропорционално на стойностите на жилищата при възлагането – чл. 40, ал. 1 ЗС. Когато строежът на едното жилище или на двете жилища не е още окончателно завършен, дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно със съотношението между стойностите на отделните жилища към времето на завършване на строежа – чл. 40, ал. 2, изречение второ ЗС.

Вторият случай е аналогичен на тези, уредени в чл. 31 ЗТСУ (*5). Поради това дяловете от парцела на получателите на жилища са равни, когато парцелът е определен за малоетажно застрояване, и пропорционални на стойностите на възложените жилища, когато той е определен за многоетажно застрояване.

в) Според чл. 288, ал. 6 ГПК решението за възлагане на неподеляемото жилище се обезсилва по искане на заинтересованата страна при неплащане на две вноски (*6). От смисъла на закона се разбира, че се касае до неплащане на две вноски в пълен размер. Възможно е обаче няколко или всички вноски да са платени в непълен размер, и то така, че сборът на недоплатеното от тях да е равен на сбора на две пълни вноски. В този случай също следва да се приеме, че е налице основание за обезсилване на решението за възлагане, защото общото неизпълнение е в размер, признат от закона за значителен.

Разсрочването на плащането по чл. 288 ГПК е едно улеснение за получателя на жилището и същевременно затруднение на съделителите, на които делът се уравнява с пари. На първия не следва да се дава по-голямо улеснение от предвиденото в закона, а на вторите – по-голямо затруднение чрез удължаване на изискваните от закона срокове. Поради това следва да се признае, че при плащане се погасяват хронологично по-старите вноски.

г) От общите правила за прихващане на задълженията (чл. 103 и сл. ЗЗД) следва, че съделителят, на когото е възложено жилище, може да прихване вземанията си по сметките от другите съделители срещу вноските, които им дължи за уравнение. На същото основание съделителите, които имат задължения по сметките срещу този, на когото е възложено жилище, могат да прихванат срещу тях вземанията си по вноските за уравнение. При това такова прихващане е възможно не само срещу вноските с настъпил падеж, но и срещу тези с ненастъпил падеж. Този извод се налага поради специфичните отношения, създадени между съделителите във връзка с възлагане на неподеляем имот по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК. Разсрочката на плащането за уравнение е предвидена в чл. 288, ал. 6 ГПК за облекчаване на имащия по-голяма жилищна нужда съделител. Когато обаче той има насрещно вземане по сметките срещу останалите съделители, събирането на това вземане, преди да се издължат сумите за уравнение и без да се извърши прихващане, неоправдано ще затрудни тези съделители.

д) След влизане в сила на решението за възлагане на неподеляемо жилище съделителят, на когото то е възложено, може да го отчужди на трето лице. Възможно е след такава сделка решението за възлагане на жилището да бъде обезсилено по реда на чл. 288, ал. 6 ГПК или да бъде отменено по реда на чл. 225 или чл. 231 ГПК. Поначало приобретателите на жилището запазват своите права, тъй като те са се доверили на влязло в сила решение на съда. Приобретателите обаче могат да бъдат и недобросъвестни при получаване на жилището било защото им е било известно, че се атакува по надлежния ред решението по възлагането, било защото са сключили привидна сделка със съделителя, комуто жилището е възложено, било защото им е известно, че с нея се увреждат останалите съделители. Поради това следва да се признае на последните правото да искат обявяване на прехвърлителната сделка за нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД или за недействителна по отношение на тях по реда на чл. 135 ЗЗД.

е) След обезсилване на решението по чл. 288, ал. 6 ГПК жилището може да бъде възложено по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на друг съделител. Възлагането на този случай не следва да се постановява, преди решението за обезсилването да е влязло в сила, тъй като преди този момент жилището продължава по силата на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК да бъде възложено на първоначалния получател.

Срокът за предявяване на искане за възлагане на жилище е определен в чл. 288, ал. 5 ГПК, а именно – най-късно до първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Поради това след влизане в сила на решението за обезсилване на първоначалното възлагане жилището може да бъде възложено само на този съделител, който своевременно, в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК е направил искане.

 

  1. За нищожността на делбата

Според чл. 75, ал. 2 ЗН делбата, извършена без участие на някои от съделителите, е изцяло нищожна. Поради това договорът за доброволна делба, когато като страна в него не участва някой от съсобствениците на вещта, както и съдебната делба, извършена без участието на някой съсобственик, са нищожни. Решението по нищожната делба не е пречка за извършването на делба между действителните съсобственици, тъй като не са налице условията на чл. 224 ГПК.

Когато при участие на всички съсобственици в делбата вземе участие и несъсобственик на вещта, решението по допускане на делбата, а също и последващите решения по чл. 286, чл. 288 и чл. 289 ГПК са постановени в нарушение на закона, поради което подлежат на преглед по реда на чл. 225 ГПК.

 

  1. За спогодбата по делбеното дело

а) Съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото (съдебно) производство, не се отличава по своята същност от извънсъдебната. Подобно на нея тя представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или държавния народностопански план или ги заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения.

Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Поради това то не следва да бъде отменено по реда на чл. 225 или чл. 231 ГПК. Съделителите могат да се позоват на нищожността или да искат унищожаването на спогодбата или нейното разваляне поради неизпълнение, без да е необходима отмяната на определението по някои от извънредните способи за това.

По тези съображения следва да се изостави становището, заето в т. 2, б. „и“ от Постановление № 16 на Пленума на ВС от 1963 г.

б) Досежно вещите, които са предмет на делбата, самата спогодба има вещно прехвърлително действие по отношение на тях. Това се отнася и за случая, когато предмет на делбата е една единствена вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение.

Със съдебната спогодба могат да се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на делото за делба. Когато тези действия по силата на закона трябва да се извършат в специална форма, съдебната спогодба сама по себе си не произвежда ефект. Това следва от разпоредбата на второто изречение на чл. 365, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това, за да настъпи създаването, изменението или погасяването на правоотношенията, които не са били предмет на делбата, спогодбата трябва да бъде последвана от сключване на акт в определената от закона форма, но тъй като се сключва писмено, тя представлява в тези случаи предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако са налице необходимите условия.

 

  1. Други въпроси

Пленумът на ВС констатира, че по някои въпроси в производството за делба се допускат неточности и грешки. Това налага да се обърне внимание на съдилищата върху някои такива грешки и неточности. Така исканията по сметките не се записват в съдебния протокол точно и пълно, решенията по сметките не винаги съдържат осъдителен диспозитив, в някои случаи само се признава съществуващото вземане; при насрещни задължения осъдителният диспозитив не дава отговор на първоначалните и на насрещните претенции, а само на резултата от тяхната компенсация, и то дори когато такава не е поискана. Това се отнася и за съдебно-деловодните разноски. Обикновено съдилищата не се произнасят по тях, макар да следва те да се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране. Когато обаче разноските са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК.

 

1. Правото на строеж върху чужд имот може да бъде предмет на съдебна делба.

С решението по делбата без съгласие на страните не може да се учреди право да се построи нова сграда в съсобствено място или да се надстрои или пристрои съществуваща сграда.

Делба на апартамент в сграда, построена от ЖСК, може да се допусне, след като кооператорът, за когото той е отреден, придобие правото на собственост. Правото на членство в ЖСК не може да се дели по съдебен ред.

2. а) При определяне на покъщнината като обикновена по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНасл. се вземат предвид общият стандарт на живота по времеоткриване на наследството, битът на семейството и присъщите му нужди.

б) Размерът на наследствения дял не може да бъде уголемен поради приноса на сънаследник в увеличаване имуществото на наследодателя при условията на чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Наследникът получава за приноса си възнаграждение в имот или в пари.

3. а) С иска за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове.

б) Правото да се иска възстановяването на запазена част може да бъде упражнено както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. То не може да бъде упражнено от други приобретатели на наследствени права, освен ако изрично им е прехвърлено.

При бездействие на наследника със запазена част кредиторите му могат да искат намаление на завещания и на дарения за възстановяване на запазената му част, доколкото не могат да се удовлетворят от личното му имущество.

в) Намаление на завещания и на дарения, за да се възстанови запазената част, се допуска само в полза на поискалия това. Запазена част на наследници, които не са направили искане, не се допълва.

г) Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието.

д) Иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск.

4. а) В срока по чл. 286 ГПК съделителите могат да предявят искания само за вземания, които те имат един спрямо друг във връзка с прекратената общност.

б) Давността за исканията по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от предявяване на иска за делба.

5. а) Разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребие.

б) Невъзможност за теглене на жребие по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба се допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.

Голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения.

в) При обособяване на отделни жилища в съсобствена сграда е необходимо проектът за това обособяване да бъде одобрен от органите на народния съвет само когато то е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект.

6. а) По реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се възлагат жилище, завършено и в строеж, учредено право на строеж, на надстрояване и пристрояване и жилищностроителен парцел.

Обявява т. 6, ал. 1 от Постановление № 4/1964 г. на Пленума на ВС за загубила сила. (*7)

б) При възлагане на две или повече жилища на различни съделители в един парцел общите части, включително и от съсобственото място, се определят пропорционално на стойностите на жилищата при възлагането, когато се образува етажна собственост и когато жилищата са довършени. Когато строежът на едно или повече жилища не е довършен по време на възлагането, дяловете на съсобствениците в общите части се определят съобразно със съотношението между стойностите на отделните жилища към времето на завършване на строежа.

Когато жилищата се намират в отделни постройки в един парцел, делът на съделителите, на които те се възлагат, е равен в случая, че той е определен за малкоетажно строителство, и съразмерен на стойностите на възложените жилища, в случай че парцелът е определен за многоетажно строителство.

в) Решението по чл. 288, ал. 2 ГПК се обезсилва при неплащане на две вноски в пълен размер, а също и при непълно плащане на няколко вноски, когато сборът на недоплатеното е равен на две пълни вноски. При плащане се погасяват по-старите вноски.

г) Съделител, на когото е възложено жилище, може да прихване вземанията си по сметките от другите съделители срещу вноските, които им дължи за уравнение на дяловете.

Съделители, които имат задължения по сметките срещу този, на когото е възложено неподеляемото жилище, могат да прихванат срещу тях вземанията си по всички вноски, включително и по тези с ненастъпил падеж.

д) Когато решението за възлагането на жилища е обезсилено, а също и когато то е отменено по реда на чл. 225 или 231 ГПК, приобретателите на имота запазват правата си, ако са ги придобили преди обезсилването или отмяната на решението. Заинтересуваните обаче могат да поискат обявяването на прехвърлителната сделка за нищожна или за недействителна по отношение на тях.

е) След обезсилване на решението за възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК жилището се възлага на друг съделител, след като то влезе в сила. Новият приобретател трябва да е направил искането за възлагане в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК

7. Договорът за доброволна делба е нищожен, когато като страна в него не участвува някой от съсобствениците на имота. Нищожна е и съдебната делба, когато като страни в производството не са участвували всички съсобственици.

На преглед по реда на надзора подлежи решението, постановено в делбено производство, в което е участвувал несъсобственик.

8. Съдебната спогодба може да бъде унищожена само по исков ред. По този ред може да се иска развалянето на съдебната спогодба поради неизпълнение. Съдебната спогодба е нищожна в случаите на чл. 26 ЗЗД.

Определението за одобряване на съдебна спогодба не подлежи на преглед по реда на надзора и на отмяна. Отменява т. 2, б. „и“ от Постановление № 16/1963 г. на Пленума на ВС.

б) Спогодбата има вещно прехвърлително действие досежно вещите, предмет на делбата, включително и тогава, когато такъв предмет е една вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение.

Когато със съдебната спогодба се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са предмет на делото за делба, този ефект не настъпва със самата спогодба, ако законът предвижда за това друга форма. За да настъпи създаването, изменението или погасяването на тези правоотношения, спогодбата трябва да бъде последвана от сключване на акт в определената от закона форма. Спогодбата в този случай представлява договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

9. Обръща внимание на съдилищата при разглеждане на дела за съдебна делба да следят за точно и пълно отбелязване в съдебните протоколи на исканията за сметките; решенията по сметките да съдържат осъдителен диспозитив за всички уважени искания, включително и когато те са насрещно предявени; съдебните и деловодните разноски да се разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК (*8).

 

–––––––-

(*1) Отм. (ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

(*2) Срв. чл. 23 ЗЖСК. Също и чл. 15 от същия закон

(*3) Срв. чл. 26, ал. 2 СК от 1985 г.

(*4) Срв. чл. 28 и чл. 29 СК от 1985 г.

(*5) Срв. изменението на чл. 31 ЗТСУ (ДВ, бр. 45 от 1984 г.)

(*6) Срв. чл. 288, ал. 7 ГПК според ДВ, бр. 31 от 1990 г.

(*7) Следва да се има предвид отменяването на гл. I и II ЗСГ (ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

(*8) Срв. чл. 293а ГПК (ДВ, бр. 23 от 1983 г.)

 

Така ППВС 7 от 28.11.1973г.