Вписване на договори за особен залог върху търговско предприятие

Автор: адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,

доктор по гражданско и семейно право

 

Ключови думи: адвокат, гр. Пловдив, особени залози, вписванията, търговско предприятие, търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, книги за вписване, имотен регистър, подновяване на вписването, ново вписване 

 

Договорът за особен залог върху търговско предприятие има за цел да даде правото на заложния кредитор сам да се удовлетвори с предпочитание от търговското предприятие на залогодателя, който не е изпълнил едно или повече задължения.[1] Договорът е търговска сделка – арг. от чл. 312 ТЗ, чиято детайлна законова уредба се намира в разпоредбите на ЗОЗ.[2] По своята правна същност договорът е акцесорен, формален, обезпечителен, сделка на разпореждане. Той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. За него е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п ТЗ – арг. от чл. 21, ал. 1 ЗОЗ.[3] След сключване на договора, той трябва да бъде вписан в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – чл. 21, ал. 2 ЗОЗ.

Специфичен обект на договора е търговското предприятие на заложния длъжник. В чл. 15, ал. 1 ТЗ то е легално дефинирано като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. По отношение на това понятие в литературата се отбелязва, че то трябва да се тълкува и в смисъл, че предприятието е организационна единица, която включва лични и материални средства и преследва стопански цели.[4] Тези активи могат да са както имуществени, така и неимуществени.[5]

Интерес за правната доктрина и съдебната практика представляват въпросите за момента, от който възниква заложното право, и възможността обезпечителното право на заложния кредитор да се противопостави успешно на трети лица с конкуриращи права относно отделните имуществени активи от търговското предприятието на залогодателя, които се отнасят до вещни права върху недвижими имоти. С оглед на решаването на първия въпрос, законодателят предвижда първично вписване на договора за особен залог в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. В чл. 21, ал. 3 ЗОЗ е предвидена възможност за вторично вписване на акта за учредяване на особения залог в „съответния регистър”, който се води за тези активи. Относно правата върху недвижими имоти това са книгите за вписванията по ПВ по персоналната система на вписване и имотния регистър по реалната система.[6] Действието на вписването трае 5 години – чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Предвидена е и възможност за вписване на пристъпването към изпълнение в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – чл. 9, ал. 4 ЗОЗ, както и извършване на последващо вторично вписване в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър, когато заложният кредитор е посочил при пристъпване към изпълнение, че желае удовлетворение при осребряване на точно определен имот на залогодателя – чл. 46, ал. 1 ЗОЗ.

Гореизложеното поставя някои въпроси, които налагат отграничаване на действието на първичното вписване и впоследствие извършените вторични вписвания. Какво е съотношението между правните последици от първичното вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и вторичното вписване в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър? В кой момент възниква противопоставимост в полза на заложния кредитор спрямо трети лица с конкуриращи права? Какво е значението на времевото действие на вписването?

 

  1. Противопоставимост спрямо трети лица по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ

1.1. Вписванията при учредяване на особения залог

Вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на договора за особен залог на търговско предприятие е първично и се извършва по партидата на залогодателя с разпореждане на длъжностното лице в Агенция по вписванията. Вписването има смесено оповестително-защитно и конститутивно действие.[7]

Оповестителното действие на вписването дава възможност на всички трети лица да се запознаят с подлежащите на вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ факти и обстоятелства. То се гарантира от публичността на търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – арг. от чл. 2а, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ. Въведена е и презумпция за знание на вписаните факти и обстоятелства – чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Защитното действие на вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, което допълва оповестителното, създава противопоставимост на договора за особен залог върху търговското предприятие спрямо трети лица, претендиращи самостоятелни права върху същото търговско предприятие като съвкупност.[8] Тази противопоставимост възниква от датата на вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – арг. от чл. 12, ал. 3 ЗОЗ във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗОЗ.

Противопоставимостта спрямо трети лица възниква само по отношение на търговското предприятие като обект на договора. Тя не възниква по отношение на отделните елементи от търговското предприятие, за които се водят специални регистри. Противопоставимостта по отношение на тях възниква едва след съответното вторично вписване в тези регистри.

Конститутивното действие на вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ трябва да се обясни през призмата на фактическия състав, от който възниква заложното право. Сключването на договора в предвидената от закона форма за действителност не е достатъчно, за да могат да възникнат предвидените от закона правни последици. Това става едва след вписването на договора в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – чл. 2, ал. 1 ЗОЗ. Вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е последният елемент от фактическия състав, след осъществяването на който се счита, че заложното право е възникнало върху търговското предприятие като съвкупност. Това води до извода, че фактическият състав, от който възниква заложното право върху търговското предприятие като съвкупност, е смесен. Той се състои от два елемента – гражданскоправен (договор за особен залог) и публичноправен (вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ).

Възможността за вторично вписване в книгите за вписванията по ПВ е предвидена в чл. 21, ал. 3 ЗОЗ във вр. с чл. 4, б. „л” ПВ. След въвеждане на имотния регистър в даден съдебен район това вторично вписване ще се извършва на основание чл. 27, ал. 2, т. 3 Наредба № 2/2005 г. Законът дава възможност за извършване на вторично вписване, за да може заложното право да възникне и спрямо отделния елемент от търговското предприятие (недвижимия имот) и заложният кредитор да противопостави акта си спрямо последващи вписвания на актове на трети лица, които черпят конкуриращи права от тях – арг. от чл. 21, ал. 3 ЗОЗ.[9] След извършване на това вписване, заложното право възниква и върху всички подобрения и приращения върху имота, освен ако в договора за особен залог не е уговорено друго – чл. 21, ал. 4 ЗОЗ.[10]

Ако вписването на акта се извършва по персоналната сиситема на вписване, в книгите за вписване по ПВ трябва да се впише официално удостоверение за вписване на договора за особен залог на търговското предприятие в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, издадено от Агенция по вписванията. Той се вписва в книгите по чл. 33, б. „д” ПВ. В тези книги се вписват и всички официални удостоверения относно последващи вписвания в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, които се отнасят до учредения особен залог. Ако от удостоверението не е видно описанието на имота, тогава към него се прилага и вписаният в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ договор за особен залог – чл. 22а. ал. 1, изр. второ ПВ.

В имотния регистър подлежи на вписване договорът за особен залог на търговското предприятие, а не удостоверението за вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Това следва от липсата на норма в Наредба № 2/2005 г., която да е аналогична на чл. 22а ПВ.

Изискването за вписване в различни регистри е обусловено от спецификата на обекта на особения залог и различните правни последици от вписването в регистрите. Вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е елемент от фактическия състав, по силата на който възниква заложното право, и има за цел да осигури противопоставимост спрямо последващи вписвания по партидата на търговеца относно разпорежданията с цялото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения – чл. 15 ал. 1 ТЗ. Вписването в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър има за цел да разшири защитата на заложния кредитор. То му осигурява възможност за възникване на заложното право и спрямо имота като елемент от търговското предприятие на залогодателя. Тоест, това вписване e condicio iuris за възникване на правните последици от учредения особен залог спрямо отделния елемент от търговското предприятие. То не е част от фактическия състав, от който възниква заложното право спрямо търговското предприятие като съвкупност. Поради това не трябва да се нарежда редом до конститутивния ефект на вписването, например, при ипотеките и възбраните. Вписването се свързва и с осигуряване на допълнителна противопоставимост относно вещните права върху имоти, които са включени като елемент в търговското предприятие на залогодателя и са обременени с права на трети лица след учредяване на залога – арг. от чл. 21, ал. 3 ЗОЗ във вр. с чл. 12, ал. 3 ЗОЗ. По този начин се неутрализира приложението на чл. 20, ал. 1 ЗОЗ относно залога върху съвкупност. Според нормата залогът тежи върху всеки елемент от съвкупността до отделянето му от нея. Причината за съществуването на тази опасност е, че разпоредбите относно особения залог върху съвкупност се прилагат и спрямо особения залог на търговско предприятие – арг. от чл. 21, ал. 9 ЗОЗ.[11]  Това решение поражда един въпрос. За да възникне противопоставимостта по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, необходима ли е индивидуализация на имота в подлежащия на вписване акт?

Отговор на поставения въпрос трябва да се търси с оглед на тълкуването на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, в който не се поставя условие за индивидуализация на имота при вписване на удостоверението за вписване на договора за особен залог в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, което се издава от Агенцията по вписванията. Подобно изискване не се поставя и в чл. 22а ПВ, когато вписването се извърша по персоналната система на вписване. Поради това за вписването на акта в книгите за вписванията по ПВ не се изисква индивидуализация на имота.[12] Трябва да се има предвид обаче, че когато удостоверението за вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ не съдържа описание на имота, към него се прилага и вписаният в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ договор за залог – чл. 22а, ал. 1, изр. второ ПВ. Дори и в този случай обаче не се поставя изискване за индивидуализация на имота – чл. 6, ал. 2, б. „б” ПВ.

Относно вписването в имотния регистър също липсват разпоредби, които да изискват описание на имота в подлежащия на вписване акт – арг. от чл. 77, ал. 2, т. 2 ЗКИР. Такова изискване обаче е поставено спрямо молбата с искане за вписване, която се адресира до съдията по вписванията – арг. от чл. 77, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

Гореизложеното води до два извода. Първо, когато вписването се извършва в книгите за вписванията по ПВ, съдията по вписванията няма правомощие да постанови отказ от вписване по чл. 32а ПВ при липсата на индивидуализация на имота в подлежащия на вписване акт. Ако обаче вписването се извършва в имотния регистър, съдията по вписванията разполага с такова правомощие, ако имотът не е индивуализиран в молбата с искане за вписване – чл. 83 ЗКИР. Второ, заложният кредитор може да се ползва от противопоставимостта относно имота като елемент от търговското предприятие на залогодателя от момента на извършване на вторичното вписване. При това положение всяко трето лице, придобиващо вещни права върху имота без съгласието на заложния кредитор по чл. 8, ал. 3 ЗОЗ, ще ги придобива обременено със заложното право. Това трето лице ще има качеството на залогодател спрямо заложния кредитор – чл. 13, ал. 1 ЗОЗ. Тоест, залогът ще му е противопоставим. Същото качество ще има и всяко последващо недобросъвестно трето лице, придобиващо вещни права върху имота – чл. 8, ал. 4 ЗОЗ.[13] Ако обаче придобивната сделка е в кръга на обикновената дейност на залогодателя по занятие, тогава приобретателят ще придобие имота без да е обременен от заложното право – арг. от чл. 7 ЗОЗ.

1.2. Вписванията при пристъпване към изпълнение

Тук трябва да се подчертае още, че от съществено значение за възникване на противопоставимостта спрямо трети лица е и вписването на пристъпване към изпълнение в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Действието на вписването в този случай се доближава до ефекта на възбраната – чл. 9, ал. 4 ЗОЗ и чл. 32, ал. 4 ЗОЗ. Залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение. Извършените от залогодателя разпореждания със заложеното имущество след вписаното пристъпване към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и присъединените кредитори по чл. 40 ЗОЗ. Това законово положение е доразвито и в чл. 46, ал. 1 ЗОЗ. В него е посочено, че заложният кредитор може по свой избор да се удовлетвори от отделни елементи от търговското предприятие. Изборът се заявява при вписване на пристъпване към изпълнение, като се посочват елементите, от които заложният кредитор иска да се удовлетвори.

Пристъпването към изпълнение върху отделни елементи се вписва и в съответния регистър по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, т.е. в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър, когато избраният елемент е недвижим имот на залогодателя – арг. от чл. 46, ал. 1, изр. трето ЗОЗ. Това вписване е вторично и има характер на отбелязване към първоначално вписаното удостоверение от Агенция за вписванията за вписан договор за особен залог в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. От това вписване възниква чисто оповестително действие.

1.3. Ред на особения залог при извършване на разпределение

Противопоставимостта на особения залог, обременяващ имот като елемент от търговско предприятие, се свързва и с реда на особения залог, който се определя с вписването му. Редът на особения залог осигурява привилегия на вземането на заложния кредитор при разпределение на получената сума от продажбата на имота. Този ред се определя от вторичното вписване на особения залог в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър, тъй като едва след неговото извършване заложното право възниква спрямо вещното право върху конкретния имот – арг. от чл. 12. ал. 3 ЗОЗ във вр. с чл. 21, ал. 3 ЗОЗ. Редът на особения залог има значение при извършване на разпределение след продажбата на имота, обременен с особен залог. Това изисква провеждането на разграничение относно спецификите при извършването на разпределение по реда на ЗОЗ, ГПК, ТЗ и ЗБН.

При разпределение на получената сума след проданта на имота по реда на ЗОЗ не се зачитат правата на ипотекарните кредитори или взискателите с наложена възбрана върху имота.[14] Присъединени кредитори при извършването на разпределение са единствено другите заложни кредитори с противопоставими права относно имота – арг. от чл. 40, ал. 1 ЗОЗ. Причината за това законово решение е, че проданта по реда на ЗОЗ погасява само особените залози, учредени върху продадения имот, но не и ипотеките и възбраните – чл. 37, ал. 8 ЗОЗ. Не се погасяват и учредените ограничени вещни права върху имота. В ЗОЗ липсва разпоредба, аналогична на чл. 175, ал. 1 ЗЗД. Това положение на купувача води до няколко извода. Първо, депозитарят или съдебният изпълнител в хипотезата на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ при изготвяне на разпределение трябва да съобрази единствено реда на учредените особени залози върху търговското предприятие на залогодателя, които са вторично вписани в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър – чл. 12, ал. 3 ЗОЗ във вр. с чл. 21, ал. 3 ЗОЗ. Второ, нотариусът при продажбата на имота трябва да впише в нотариалния акт, че купувачът е съгласен на придобие имота с тежестите (напр. ипотеки и възбрани). Отразяването на това съгласие има значение за отговорността за вреди на нотариусите по чл. 73, ал. 1 ЗННД и отговорността за евикция по чл. 188-192 ЗЗД. Трето, купувачът от проданта по реда на ЗОЗ няма право да иска от съдията по вписванията извършване на заличаване от книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър на ипотеките и възбраните върху имота. Ако такова искане бъде направено от купувача, съдията по вписванията трябва да постанови отказ от вписване поради наличието на неподлежащ на вписване акт.[15]

Редът на особения залог върху имота трябва да се прецени с оглед на гарантиране на привилегията на обезпеченото вземане на заложния кредитор – чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН. Съобразно тези разпоредби трябва да се извърши съобразяване с вписания особен залог в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър. Това задължение трябва да се вмени както на съдебния изпълнител, извършващ разпределение по чл. 460 ГПК в принудителното изпълнение по ГПК, така и на синдиците при несъстоятелност. При тях обаче, за разлика от депозитаря или съдебния изпълнител при продан по реда на ЗОЗ, е налице изискване за зачитане на правата на ипотекарните кредитори като трети лица с конкуриращи права. Аргумент за това дава включването на залозите и ипотеките в един ред при удовлетворяване на кредиторите на залогодателя.

Въпреки различията относно зачитането на правата на третите лица с конкуриращи права при извършването на разпределение в производството по ЗОЗ, принудителното изпълнение по ГПК и несъстоятелността по ТЗ или ЗБН, трябва да се има предвид, че принципното правило за противопоставимостта на особения залог спрямо третите лица е едно и също при всяко едно от тях. Противопоставим е по-рано вписаният акт и конкуренцията между правата на заложния кредитор и третите лица се решава въз основа на тази противопоставимост. При изготвяне на разпределение първи по ред ще е този кредитор на залогодателя, който е вписал своя акт първи по време с оглед на момента на вписването му във входящия регистър при постъпването му в съответната служба по вписвания към Агенция по вписванията.

 

  1. Подновяване и ново вписване

Действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първичното вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл – чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Срокът е преклузивен.[16] В съдебната практика се приема, че ако не е налице подновяване, тогава вписването се заличава служебно от длъжностното лице в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.[17] Заличаването има действие ex nunc (занапред).[18]

Относно вписването на договорите за особен залог върху търговското предприятие в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър обаче не е налице изрично предвиждане на такъв срок. Това поставя въпроса дали това вторично вписване е също ограничено във времето от срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Според мен причината за това е, че срокът на действие на вписването при този вид договори е уреден в чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, който по принцип се отнася до уредбата на първичното вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Срокът е 5-годишен и започва да тече от вписването на договора в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Това поставя въпроса дали с изтичането на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ автоматично трябва да се счита, че и вторичното вписване в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър е изгубило своето действие. Възможно е аргументиране на две тези:

  • след като законът не посочва изрично, че и вторичното вписване е ограничено от срок, тогава то поражда правни последици дори след изтичане на 5-годишния срок относно първичното вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ;
  • вторичното вписване поражда правни последици, доколкото такива поражда първичното. Тази теза е обвързана с установяване на зависимостта на вторичното вписване от това на първичното вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Струва ми се, че по-правилна е втората теза. Чл. 30, ал. 2 ЗОЗ не предвижда изрично срок за действието на вторичното вписване, но това не е и необходимо. Разпоредбата съдържа принципно правило, което не прави разграничение относно първичните и вторичните вписвания. Ако законодателят е искал да въведе такова, той щеше да го направи с изрична разпоредба.

Както вече посочих, 5-годишният срок е преклузивен и след неговото изтичане длъжностното лице в Агенция по вписванията е задължено по закон да заличи служебно вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. С неговото изтичане заложният кредитор губи възможността да се ползва от противопоставимостта спрямо трети лица. Това води до логичния извод, че е недопустимо първичното вписване да не поражда правни последици, а вторичното да поражда. Приемането на обратното би нарушило принципа за обусловеност на вторичните вписвания от първичните. Поради това е по-правилно да се приеме аналогичното решение, което съществува при срока на действие на вписването при ипотеките. След изтичането на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, при липсата на подновяване на първичното вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, това води до автоматична невъзможност правните последици от първичното и вторичното вписване да бъдат противопоставени на трети лица. Първичното вписване подлежи на служебно заличаване, докато заличаването на вторичното вписване се извършва по искане на всяко заинтересовано лице с правен интерес, което представи пред съдията по вписванията удостоверение от Агенция по вписванията за последващи вписвания относно заличения особен залог – арг. от чл. 22а ПВ.[19]

Аргумент за гореизложеното дава и чл. 22а, ал. 3 ПВ, който препраща към съответно прилагане на уредбата по чл. 18, ал. 1 ПВ относно подновяванията на ипотеките. Разпоредбата се прилага и при подновяване на вписването на договора за особен залог върху търговско предприятие в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ, при което заложният кредитор трябва да се снабди с удостоверение за последващи вписвания в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и да го впише в книгите за вписванията по ПВ – чл. 22а, ал. 1 ПВ.

В имотния регистър това вписване ще се извършва в част „В” на имотната партида – арг. от чл. 59, ал. 1, т. 3 ЗКИР във вр. с чл. 62, ал. 1 ЗКИР. То има характера на отбелязване към първоначалното вписване на особения залог.

Подновяването на вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ води до началото на нов 5-годишен срок на действието на вписването. Това обаче не се отнася автоматично и до вписването в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър. Вторичното вписване може и да е обусловено от първичното вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, но то притежава относителна самостоятелност относно създадения ефект на противопоставимост относно вещното право върху имота като елемент от търговското предприятие. Поради това заложният кредитор трябва да извърши допълнително вторично вписване, за да отрази промяната и в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър. Така извършеното подновяване ще има действие не само за заложеното търговско предприятие като съвкупност, а и спрямо имота, който е елемент от тази съвкупност.

С изтичането на 5-годишния срок от датата на вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, ако не е налице подновяване на вписването, действието на вписването спрямо трети лица с конкуриращи права спрямо търговското предприятие като съвкупност се прекратява по силата на закона занапред. Това е съществена особеност от срока при ипотеките, която се основава на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ. Договорът обаче може да бъде вписан отново, дори след заличаването – арг. от чл. 30, ал. 3 ЗОЗ.[20] В такъв случай той има ред от новото вписване.

Тази особеност трябва да се пренесе и на плоскостта на действието на вписването в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър, тъй като то е подчинено на действието на вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. В този случай съответно приложение ще намери чл. 18, ал. 4, изр. второ ПВ, според който особеният залог може да се впише наново. В имотния регистър новото вписване, аналогично на подновяването, ще се отрази в част „В” на имотната партида. Ще се счита, че от датата на изтичане на 5-годишния срок до новото вписване особеният залог не може да бъде противопоставен на трети лица с вписани актове относно имота, които се конкурират с тези на заложния кредитор.

 

[1] Вж. Таджер, В. Понятие за договор за особен залог. – Делова седмица, 1997, № 21, с. 12; Кръшкова, Е. Вписване на залог на търговско предприятие. – Собственост и право, 2011, № 9, с. 68.

[2] Вж. Найденов, Б. Особени залози. – Пазар и право, 2005, № 4, с. 1, Приложение.

[3] Тук възниква въпросът какви ще са правните последици относно действителността на сключения от управителния орган на дружеството договор за особен залог, ако не е спазено изискването за решение по чл. 262п ТЗ. Според мен трябва да се приложи по аналогия принципното решение в т. 1 от ТР № 3 от 2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, застъпено по повод на действителността на разпоредителна сделка относно имот при липсата на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Договорът за особен залог ще е действителен, но управителният орган ще носи отговорност за вреди, ако такива настъпят за търговското дружество, което то представлява.

[4] Вж. Голева, П. Търговско право. Търговци. Шесто преработено и допълнено издание. С.: Нова звезда, 2018, 38-39. За понятието и същността на търговското предприятие – вж. още Ланджев, Б. Търговското предприятие. С., 2003, с. 101 и сл.; Григоров, Г. Търговско право. Кратък курс. Пловдив: FastPrintBooks, 2013, 41-45; Калайджиев, А. Търговско право. Обща част. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд и право, 2011, 64-70.

[5] Вж. Голева, П. Цит. съч., 38-39.

[6] Договорът за особен залог върху търговско предприятие може да бъде вписан и в ЦРОЗ. То обаче не е задължително и няма отношение към възникване на противопоставимостта на особения залог спрямо трети лица. Поради това то няма да бъде разглеждано.

[7] Вж. Иванов, Д. Особеният залог в българското право. С.: Сиела, 2017, с. 71.

[8] В този смисъл е и Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Седмо издание. С.: Сиби, 2016, 736-737.

[9] Вж. Иванов, Д. Цит. съч., с. 71, 114-115.

[10] Към настоящия момент това правило съществува само при особените залози, но не и при ипотеките. Подробно по този въпрос – вж. Василев, Ив., Иванов, Д. Обхваща ли ипотеката върху земя и впоследствие изградените постройки?. – Правна мисъл, 2016, № 3, 39-63.

[11] Вж. опр. № 146 от 24.03.2016 г. по ч. търг. д. № 3221/2015 г., I т. о. на ВКС.

[12] Вж. опр. № 428 от 02.07.2014 г. по ч. търг. д. № 1716/2014 г., II т. о. на ВКС.

[13] Вж. Стефанов, Г. Защита на заложния кредитор при разпоредителни сделки на залогодателя по чл. 8, ал. 3 и 4 от Закона за особените залози. – Търговско и облигационно право, 2017, № 7, 47-53.

[14] Тези кредитори не могат да се присъединят от депозитаря или съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ. Те обаче могат да поискат налагане на запор върху вземането по сметката на депозитаря или съдебния изпълнител – чл. 40, ал. 2 ЗОЗ.

[15] Без значение е дали купувачът твърди, че на вписване подлежи молбата с искане за заличаване или договорът за продажба на имота. Основанието за отказ от вписване ще е еднакво – вж. т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Подробно за отказа на съдията по вписванията – вж. Василев, Ив. Отказ на съдията по вписванията. Основания и обжалване. – Норма, 2017, № 5, 5-23.

[16] В този смисъл е и Митева, Д. Защита на правата на кредитора по учреден особен залог и погасяване на заложното право. – Търговско и конкурентно право, 2012, № 10, с. 39. Според авторката срокът по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ не е давностен и има значение за противопоставимостта на залога на трети лица.

[17] Това положение е изрично прието в: опр. № 61 от 15.07.2009 г. по търг. д. № 272/2009 г., I т. о. на ВКС; р. от 01.02.2012 г. по търг. д. № 3109/2011 г. на СГС; р. № 250 от 27.11. 2013 г. по гр. д. № 560/2013 г. на ОС-Ловеч; р. № 20 от 21.02. 3013 г. по търг. д. № 136/2012 г. на ОС-София.

[18] Вж. опр. № 766 от 17.11.2015 г. по в. ч. търг. д. № 717/2015 г. на АС-Варна, в което е прието, че изтичането на срока по ЗОЗ, считано от датата на вписването на особения залог, настъпило след одобряването на изготвения списък от синдика и одобрен от съда по несъстоятелността, е ирелевантен факт за противопоставимостта на вече признатите права на заложния кредитор.

[19] Вж. опр. № 87 от 15.02.2016 г. по ч. търг. д. № 3423/2015г., II т. о. на ВКС; опр. № 250 от 03.04.2012 г. по ч. търг. д. № 99/2012 г., І т. о. на ВКС; опр. № 447 от 10.07.2009 г. по ч. търг. д. № 58/2009 г., ІІ т. о. на ВКС; опр. № 442 от 20.07.2007 г. по ч. търг. д. № 317/2009 г., І т. о. на ВКС; опр. № 468 от 28.07.2009 г. по ч. търг. д. № 135/ 2009 г., ІІ т. о. на ВКС; опр. № 168 от 07.02.2011 г. по ч. търг. д. № 87/2010 г., ІІ т. о. на ВКС.

[20] Вж. Иванов, Д. Цит. съч., с. 112, както и р. № 83 от 13.02.2017 г. по търг. д. № 50/2017 г., ОС-Пловдив.