Защита на длъжника по изпълнителното дело при изтекла погасителна давност и предявен иск по чл. 422 ГПК

Автор: адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,

доктор по гражданско и семейно право

 

Ключови думи: адвокат, гр. Пловдив, погасителна давност, действия по принудително изпълнение, установителен иск по чл. 422 ГПК, спиране на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД, прекъсване на погасителната давност по чл. 116 ЗЗД, частен съдебен изпълнител, заповед за изпълнение, възражение по чл. 414 и чл. 414а ГПК

 

Увод

Настоящото изследване поставя някои въпроси на погасителната давност в съдебния процес по установителен иск на основание чл. 422 ГПК. Те представляват интерес с оглед на възможността за защита на интересите на страните, които трябва да се съобразяват с възможността от настъпване на правните последици на погасителната давност, сред които най-важни са изгубване на възможността кредиторът да търси принудително изпълнение на своето главно вземане, както и на неговите акцесорни вземания – лихви, неустойки, задатък, отметнина, обезпечителни права и т.нат.[1] Целта на анализа е да обобщи становищата и аргументите в съдебната практика и правната доктрина, както и да постави някои нови въпроси, които до този момент не са били изследвани.

 

Прекъсва ли се погасителната давност при подаване на искова молба по чл. 422 ГПК?

Подаването на исковата молба по чл. 422 ГПК поставя начало на съдебния процес. Той е функционално обвързан със защита на вземането, което се търси по принудителен ред в рамките на висящото изпълнително производство. В тази връзка т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС[2], дава отговор, че предявяването на иска прекъсва погасителната давност. В съдебния акт се посочва като аргумент в подкрепа на направения извод, че това следва от характера на заповедното производство, което е уредено като част от изпълнителното производство. Този аргумент поставя въпроса за основанието, на което се прекъсва погасителната давност. Дали това е разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно предприемане на изпълнителни действия? Или е разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД относно предявяване на иск?

Предпочитание трябва да се даде на разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД. В този смисъл е и Определение № 390 от 22.06.2010 г. по търг. д. № 70/2010 г., II т.о. на ВКС.[3] Това се налага от изграждането на логическа и правна конструкция на изпълнителното производство. Когато е налице заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК, тогава изпълнителното производство започва с подаване на молба от взискателя по чл. 426 ГПК и представен на съдебния изпълнител изпълнителен лист. По време на неговата висящност е възможно да се развие паралелно съдебен процес по чл. 422 ГПК за установяване на вземането. Този съдебен процес обаче не е част от процесуалните действия, изграждащи отделните изпълнителни способи в изпълнителното производство. Съдебният процес е насочен към стабилизиране на издадената от съда заповед за незабавно изпълнение и защита на изпълняемото право от взискателя, инкорпорирано в представения пред съдебния изпълнител изпълнителен лист. В този смисъл то се явява не продължение или част от изпълнителното производство, а самостоятелно уредено от законодателя съдебно производство, развиващо се пред съдебна юрисдикция и завършващо с акт, имащ силата на пресъдено нещо. Този извод се налага с още по-голяма сила и когато е налице заповед за изпълнение по 410 ГПК. В този случай съдът не издава изпълнителен лист на взискателя, докато заповедта за изпълнение не влезе в сила, и за него е невъзможно да потърси съдействие от съдебния изпълнител.

Предвид изложеното, исковата молба по чл. 422 ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната давност  на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното производство – така т. 9 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС[4].

 

Спира ли да тече погасителната давност по време на съдебния процес по иска на основание чл. 422 ГПК?

След започване на съдебния процес по чл. 422 ГПК се поставя въпросът дали по време на неговата висящност погасителната давност за вземането, чието съществуване трябва да се установи, е спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. Този въпрос, на пръв поглед, трябва да намери положителен отговор. Пред съда кредиторът е предявил искова молба, с която цели защита на своето притезателно право. Той цели да се снабди със съдебно решение, което да потвърди съществуването на вземането му срещу длъжника. Би трябвало, аналогично на приетата конструкция в исковото производство, до датата на влизане в сила на съдебното решение по иска по чл. 422 ГПК, да се приеме, че погасителната давност е спряна. А ако исковата молба бъде отхвърлена – да се приеме, че тя не е била прекъсвана или спирана.

Гореизложената логическа и правна конструкция, разгледана в светлината на съобразителната част на т. 10 и 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, трябва да бъде до известна степен коригирана. При даване на отговор на поставения въпрос трябва да се даде преимущество на основния принцип на института на погасителната давност, че нейните правни последици настъпват като санкция за бездействащия кредитор. Той може да действа и да търси принудително изпълнение на вземането си от длъжника, но не извършва активни действия в тази насока. В общата хипотеза на исково производство кредиторът е стимулиран да действа с прекъсване на погасителната давност при предявяване на исковата молба, както и с нейното спиране по време на висящността на съдебния процес. Причината за това е, че законовите разпоредби поощряват неговите действия с оглед на момента, в който той ще се снабди със съдебно решение и изпълнителен лист, след което ще образува изпълнително производство. Презумира се, че в този случай той ще има възможността да получи съдействие от съдебния изпълнител, който ще упражни своите законови правомощия и като резултат това ще доведе до удовлетворяване на интересите му.

Дали това решение е обаче всякога приложим при наличието на съдебен процес по искова молба по чл. 422 ГПК? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Той трябва да бъде търсен в светлината на различните варианти, в които е възможно да бъде поставен кредиторът. Водещ принцип при изграждане на съответния отговор трябва да е възможността на кредитора да търси принудително изпълнение на подлежащото на удовлетворение вземане, в резултат на което то да бъде погасено. Нека разгледаме двете възможни хипотези в тази насока на разсъждения.

Когато е налице съдебен процес по искова молба по чл. 422 ГПК след подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК

След издаване на заповедта на изпълнение по чл. 410 ГПК, тогава същата се връчва на длъжника от съдебен призовкар. Ако длъжникът подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу нея, тогава заповедта за изпълнение не влиза в сила и на кредитора не се издава изпълнителен лист. А без изпълнителен лист той няма да може да образува изпълнително производство. За него ще съществува единствено възможността да предяви иска по чл. 422 ГПК с цел да се снабди със съдебно решение, установяващо съществуването на вземането. Едва след влизане в сила на съдебното решение издадената заповед за изпълнение ще влезе в сила – арг. от чл. 416, изр. първо ГПК. Тогава ще бъде издаден и изпълнителен лист на кредитора, който ще може да търси съдействие от съдебен изпълнител.

Видно от изложеното, в разглеждания пример приложение трябва да намери общият принцип на погасителната давност. По време на висящността на съдебния процес относно установяване на съществуване на вземането кредиторът не може да действа, защото все още не се е снабдил с изпълнителен лист и не е образувал изпълнително производство. В този случай, докато съдебният процес е висящ и исковата молба по чл. 422 ГПК не бъде уважена, погасителната давност ще се счита спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.

Когато е налице съдебен процес по искова молба по чл. 422 ГПК след подадено възражение срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК

При наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа на документ по чл. 417 ГПК се издава и изпълнителен лист на кредитора. Изпълнителният лист се връчва на длъжника не от съдебен призовкар, а от съдебния изпълнител – арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК. Това действие се извършва най-рано с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Предвид възприемане на това законово решение, крадиторът може да образува изпълнително производство и да извършва активни действия с цел удовлетворение на своите интереси. Тези действия се извършват както от него – с подаване на молби до съдебния изпълнител с искания за предприемане на действия по изграждане на изпълнителни способи (освен когато е налице възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), така и със самото предприемане и извършване на поисканите изпълнителни действия. Поради тази причина в Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а се прекъсва многокретно на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.[5]

Когато обаче при наличието на висящо изпълнително производство бъде паралелно образуван и съдебен процес въз основа на искова молба по чл. 422 ГПК, възможно е принудителното изпълнение да бъде спряно на основание чл. 420 ГПК. Това е възможно в три хипотези. Първа е хипотезата, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. Втора е хипотезата, когато в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът направи искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, и съдът, постановил незабавно изпълнение, с определение спре принудителното изпълнение. Трета е хипотезата, когато е налице документ по чл. 417, т. 9 ГПК – вземане по запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея, тогава принудителното изпълнение се спира по силата на закона.[6] И в трите хипотези, ако принудителното изпълнение е спряно въз основа на представено на съдебния изпълнител определение, тогава кредиторът няма да може да действа. Моментът, в който тази невъзможност ще настъпи, е датата на представяне на определението от длъжника на съдебния изпълнител – арг. от Определение № 700 от 19.11.2009 г. по ч. търг. д. № 713/2009 г., II т.о. на ВКС, и Определение № 415 от 15.07.2009 г. по ч. търг. д. № 375/2009 г., I т.о. на ВКС[7]. От този момент ще е оправдано погасителната давност за вземането да се счита спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, защото до неговото настъпване кредиторът ще е можел да иска от съдебния изпълнител предприемане и извършване на изпълнителни действия, а съдебният изпълнител – да изпълни исканията. Крайният момент на спиране на погасителната давност ще е отпадане на правното основание, препятстващо принудителното изпълнение на вземането. Тоест, ще е необходимо кумулативното наличие на два елемента – отмяна на определението за спиране на изпълнителното производство и довеждане до знанието на това определение до кредитора. Едва тогава той ще има обективна възможност да поиска възобновяване на изпълнителното производство и продължаване на изпълнителните действия.

Тук обаче трябва да се направи уточнение. Ако кредиторът е узнал за определението на съда, с което отпада пречката му да действа в изпълнителното производство, и той е бездействал, тогава не е необходимо изпълнителното производство да бъде формално възобновявано от съдебния изпълнител, за да се счита, че давността е започнала да тече. Установяването на този момент е въпрос на доказване. Важен е обаче принципът. Може ли кредиторът да действа, за неговото вземане погасителната давност тече.

Ако изпълнителното производство не бъде спряно на основание чл. 420 ГПК и кредиторът има възможност да извършва активни действия по защита на своите права, дали тогава погасителната давност трябва да се счита спряна по време на висящия съдебен процес на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД? Отговорът е отрицателен. Аргумент за това дава вече посоченият принцип на погасителната давност. И в този случай решението трябва да е с оглед на санкциониране на бездействащия кредитор, който по време на висящия исков процес по иск на основание чл. 422 ГПК не е ограничен от съда от правото да иска предприемане на изпълнителни действия, както и не е ограничен съдебният изпълнител да ги извършва съобразно тези искания. Въпреки това обаче кредиторът бездейства и не иска извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител. В този случай, справедливо е да се приеме, че приложението на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД трябва да се стесни с оглед на разглежданата хипотеза и да се даде преимущество на основния принцип на погасителната давност. С оглед на това се налага изводът, че погасителната давност не спира да тече по време на съдебния процес по установяване на вземането, ако кредиторът е можел да действа в рамките на висящото изпълнително производство и не е сторил това.

 

Спира ли да тече погасителната давност за непредявената част от вземането в хипотезата на частичен иск по чл. 422 ГПК?

Поставеният въпрос намира принципно противоречиво решаване в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК и правната доктрина, доколкото той може да се сведе единствено до общата формулировка на поставения въпрос, но без да се вземат предвид ососбеностите, свързани със съдебното производство по иска на основание чл. 422 ГПК. От една страна е изложената аргументация в Решение № 610 от 09.12.2008 по търг. д. № 391/2008 г., I т.о. на ВКС[8], в което е изразено становище, че за непредявената част от вземането погасителната давност нито спира, нито се прекъсва. Това становище се поддържа от Любен Велинов и Валентин Брайков[9]. От друга страна е изложеното в Решение № 22 от 14.07.2010 по търг. д. № 428/2009 г., I т.о. на ВКС[10], в което е направен изводът, че предявяването на частичен иск спира погасителната давност и за непредявената част от вземането на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. Това становище се застъпва от Благовест Пунев и Камелия Цолова.[11]

С оглед на това противоречие, безспорно е, че би могло да се търси обосновка, която в хипотезата на съдебен процес по иск на основание чл. 422 ГПК да се нагоди към аргументите на което и да е от посочените съдебни решения и становища в правната доктрина. Този подход не може да бъде споделен като правилен. Причината за това е липсата на съобразяване в съдебните решения и аргументи на посочените автори с разпоредбите на чл. 414, ал. 1 ГПК и чл. 415, ал. 2 ГПК. В горепосочените съдебни решения по чл. 290 ГПК това се дължи на наличие на фактическа обстановка, която не съответства на хипотезата на предявен частичен иск по чл. 422 ГПК. С оглед на това, трябва да се направи извод, че ако бъде предявен частичен иск по чл. 422 ГПК и той не съответства по своята цена на размера на направеното възражение от длъжника, тогава няма да е налице хипотеза на активни действия по защита на цялото вземане на кредитора, претендирано в заповедното производство. В непредявения размер на вземането в исковата молба заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респективно заповедта за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК, ще бъде обезсилена от съда – арг. от чл. 415, ал. 2 ГПК. Тази правна последица ще настъпи и по отношение на изпълнителния лист, ако такъв е бил издаден – арг. от чл. 415, ал. 2 ГПК.[12] Причината за това ще е невъзможността да се докаже пред съда упражняване на пълна и съразмерна по обем съдебна защита спрямо предявеното възражение от длъжника, с което се отрича съществуването на вземането. Кредиторът по своя преценка ще се е отказал да действа, да търси защита на част от своето вземане. С оглед на това и при наличието на принципа на погасителната давност, че бездействащият кредитор се санкционира и за него давността тече, задава се логичният въпрос трябва ли да бъде поощрявано това бездействие на кредитора, признавайки се правната последица на спиране на погасителната давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД за непредявената част от вземането. Отговорът трябва да е отрицателен. За непредявената част от вземането с иска по чл. 422 ГПК погасителната давност не спира на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.

 

Съдебно потвърдено по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ли е вземането, съществуването на което е установено в съдебния процес по иск на основание чл. 422 ГПК?

Поставеният въпрос има значение с оглед на правните последици, които предвижда разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ако приемем, че вземането не е съдебно потвърдено по смисъла на цитираната разпоредба, тогава вземанията с кратка погасителна давност – например запис на заповед, вземания по неустойки за неизпълнен договор, лихви, вземания за наем и т.нат., ще са със същия срок на погасителната давност, дори след влизане в сила на съдебното решение по иска по чл. 422 ГПК. За тях няма да е налице трансформация на погасителната давност.[13] Ако обаче приемем обратното решение, тогава съдебното потвърждаване на вземането ще води винаги до приложение на общата петгодишна погасителна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Правилно е второто решение. То дава преимущество на разбирането, че съдебно потвърдено вземане е това, при което е налице съдебен акт, който има сила на пресъдено нещо.[14] В тази връзка е безспорно, че съдебните решения по искове по чл. 422 ГПК притежават тази правна характеристика, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД трябва да намери приложение.

С оглед на изведения отговор, трябва да се уточни, че силата на пресъдено нещо се разпростира само до този размер на вземането, който е установен за съществуващ със седебното решение. Възможни са две линии на разсъждения. Първата линия на разсъждения е при изцяло потвърдено вземане на кредитора. В този случай силата на пресъдено нещо ще се разпростре до пълния размер на вземането и за него, след влизане в сила на съдебното решение, ще е приложима петгодишна давност по чл 117, ал. 2 ЗЗД. Втората линия на разсъждения обхваща случаите, в които предявеният иск е частично уважен от съда. В този случай се задава въпросът дали вземането в частта, в което е отхвърлен искът, ще е съдебно потвърдено. Отговорът е отрицателен. По отношение на него няма да е формирана сила на пресъдено нещо[15] и погасителната давност няма да се счита прекъсвана или спирана с което и да е действие в заповедното, изпълнителното или исковото производство. Ще настъпят правните последици на чл. 422, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК и съдът ще издаде обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото принудително изпълнение.

 

Какви са правните последици относно погасителната давност при отхвърлен иск на основание чл. 422 ГПК?

По този въпрос в съдебната практика няма спор, като във всяка една хипотеза на отхвърлен от съда иск се счита, че с обратно действие се заличават всички правни последици, които се свързват с предявяване на иска по чл. 422 ГПК – арг. от т. 13 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Този извод се отнася и до погасителната давност. Тя няма да се счита нито прекъсната с подаването на искова молба на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД, нито спряна по време на съдебния процес на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.

Последица от това законово решение е невъзможността издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК да влезе в сила и на кредитора да бъде издаден изпълнителен лист или невъзможността заповедта за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК да бъде стабилизирана и обезсилването на изпълнителния лист, издаден въз основа на тази заповед. В тази връзка в разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК е предвидено прекратяване на изпълнителното производство. Важно е да се отбележи, че в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, е направен извод, че независимо на какво основание се прекратява изпълнителното производство, това води като последица до обезсилване по право на всички предприети изпълнителни действия. Това обезсилване е с обратна сила.[16] Съобразно този извод в задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК се обосновава, че обезсилените по право изпълнителни действия не прекъсват погасителната давност, тъй като не произвеждат процесуални и материални последици – Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г.о. на ВКС[17].

 

Заключение

От изложеното става видно, че някои от въпросите на погасителната давност в хипотезата на съдебен процес по иск на основание чл. 422 ГПК не намират безспорни отговори. Това поставя за в бъдеще нуждата от последователно изграждане на принципна конструкция, която да послужи като отправна точка за даване на отговори при решаване на делата, в които се поставят идентични или сходни въпроси. Мисля, че основополагащата греда на тази констукция трябва да е принципът на погасителната давност, че бездействието на кредитора, когато той има законова възможност да действа с оглед удовлетворяване на интересите му, води до неговото санкциониране. В този случай погасителната давност за вземането, за което не се извършват действия по активна защита, не се прекъсва или спира.

 

 

[1] Това разбиране е безспорно в правната доктрина – вж. например Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., 2001, с. 735; Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С., 2002, с. 672-673; Василев, Л. Гражданско право. Обща част. С., 2000, с. 431; Сталев, Ж. Принудително осъществяване на право засегнато от давност. – Соц. право, № 4, 1967; Голева, П., Чернев, С. За характерна на погасителната давност. – Бюлетин на СЮБ, № 6, 1989 и др.

[2] Достъпно на страницата на ВКС:

http://www.vks.bg/Dela/2013-02-%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%A2%D0%9A-%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf.

[3] Достъпно на страницата на ВКС:

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/0F83E6DB33A053C1C22577E60056707D.

[4] Достъпно на страницата на ВКС:

http://www.vks.bg/Dela/2013-04-ОСГТК-Тълкувателно%20решение.pdf.

[5] Вж. Василев, И. Предприемането на кои изпълнителни действия прекъсва погасителната давност в изпълнителния процес?. – достъпна на сайта на Сдружение „Грамада”: http://gramada.org/предприемането-на-кои-изпълнителни-д/.

[6] Подробно за приложението на чл. 420 ГПК – вж. Чернев, С. Заповедно производство. С., 2012, 213-220.

[7] Достъпни в ПИС “Сиела”.

[8] Достъпно на страницата на ВКС:

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/EB6935DB3D056003C2257A3D003D4F0A.

[9] Вж. Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право. С., 2008, с. 120; Брайков, В. Спира ли частичният иск давността за непредявената част на вземането? – достъпна на сайта на Сдружение „Грамада”: http://gramada.org/спира-ли-частичният-иск-давността-за-н/.

[10] Достъпно в ПИС “Сиела”.

[11] Вж. Пунев, Бл. Уваженият частичен иск и погасителната давност за непредявената с него част от вземането (по повод на едно отклонено тълкувателно питане с ТР № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС). – Пазар и право, № 11, 2006, 19-24; Цолова, К. Частичният иск. С., 2012, 117-118.

[12] В този сличай изпълнителното производство ще бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК – така Чернев, С. Цит. съч., с. 225, бел. под линия № 82.

[13] Вж. Велинов, Л. Цит. съч., 63-64.

[14] Пак там.

[15] Този аргумент относно силата на пресъдено нещо се споделя и от Валентина Попова – вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С., 2012, с. 352.

[16] Вж. Василев, И. Прекъсват ли погасителната давност обезсилените по право изпълнителни действия, когато изпълнителното производство е прекратено поради перемпция? – достъпна на сайта на Сдружение „Грамада”: http://gramada.org/прекъсват-ли-погасителната-давност-о/.

[17] Достъпно на страницата на ВКС:

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/EF180864C6BC7239C2257ED6003C2475.