Прекъсване на погасителната давност при предприемане на действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД)

Автор: адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,

доктор по гражданско и семейно право

 

Ключови думи: погасителна давност, прекъсване, принудително изпълнение, залози, изпълнително производство, заповедно производство.

 

Въведение

Преди 1980 г. съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата на чл. 116, б. “в” ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност се прекъсва както с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, така и със самото им предприемане в рамките на изпълнителен способ по време на висящото изпълнително производство по ГПК[1]. След 1980 г. това тълкуване е изоставено. В ППВС № 3/1980 г. се възприема тълкуването, аргументирано от Ж. Сталев след 1960 г.[2], че с образуване на изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се прекъсва, а по време на неговата висящност тя спира да тече. През 2015 г. в т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС отново се възприемат тълкуванията в съдебната практика, съществуващи от преди 1980 г.[3] Те поставят пред правната доктрина и съдебната практика някои въпроси, които не намират еднозначен отговор.

 

“Действия по принудително изпълнение” или “изпълнителни действия”?

В чл. 116, б. “в” ЗЗД се говори за “действия по принудително изпълнение”, които прекъсват давността. В правната доктрина обаче често се използва понятието “изпълнителни действия”, като нито един автор не дава становище дали това понятие има идентично значение с легално използваното в горепосочената разпоредба[4].

Според мен двете понятия са близки по значение, но не са идентични. Съдържанието им трябва да се запълни съобразено техните общи черти и различия.

Двете понятия имат следните общи черти:

– действията дават защита на еднакви субективни права – притезателните, при които носителят на правото може да иска от задълженото лице да спазва дължимото поведение;

– дават отговор на въпроса кой може да предприеме действия – кредиторът, трети лица, действащи по негова поръчка, и съдебният изпълнител;

– имат еднаква цел – удовлетворение на законовия интерес на кредитора по принудителен ред, въпреки липсата на съгласие на длъжника.

Двете понятия имат и съществени различия:

– действията по принудително изпълнение предполагат активно поведение на кредитора след настъпване на изискуемостта на вземането, което може да осъществява преки или косвени (подготвителни) действия с цел достигане на резултат, докато изпълнителните действия осъществяват юридически факти, чрез които пряко се определя способът за принудително изпълнение;

– действията по принудително изпълнение не е задължително всякога да доведат до резултат, който внася правна промяна в имуществената сфера на длъжника, докато изпълнителните действия са част от фактически състав, осъществяването на който води до такава промяна.

С оглед на гореизложеното съпоставяне може да се направи извод, че действията по принудително изпълнение са всички онези действия на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и съдебния изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се осъществи принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не всички действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но всички изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение. Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто. Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с осъществяване на по-широкото понятие за действия по принудително изпълнение.

В допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се говори за “предприемане” на действия по принудително изпълнение. Може обаче да възникне въпросът дали не е по-правилно тълкуването, според което действията трябва да бъдат “успешни”. Преимущество трябва да бъде дадено на разбирането, че активността на лицето, извършващо действия по принудително изпълнение, е достатъчна, за да произведе прекъсващ ефект относно давността[5].

 

Кои субекти могат да предприемат действия по принудително изпълнение?

Кредиторът, имащ качеството на взискател в изпълнителното производство по ГПК. Според т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител в рамките на висящото изпълнително производство прекъсват погасителната давност, защото задължават съдебния изпълнител да предприеме посочените изпълнителни действия – чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ.

Погасителната давност се прекъсва и с подаване на възражение от взискателя по чл. 436, ал. 3, изр. първо ГПК. Аргумент за това е задължението на взискателя със свои действия да поддържа висящността на изпълнителното производство и да предприема действия по защита на избраните изпълнителни способи. Според съдебната практика на ВКС възражението има характер на изграждащо изпълнителния способ[6].

Тази практика на ВКС поставя въпроса дали всяко едно действие на взискателя с цел защита на принудителното изпълнение прекъсва давността на основание чл. 116, б. “в” ЗЗД. Отговорът е отрицателен. Аргумент дава хипотезата на подаване на искова молба на основание чл. 422 ГПК, когато е налице възражение от длъжника срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК. Това действие защитава започналото принудително изпълнение, но трябва да се квалифицира като подаване на искова молба по чл. 116, б. “б” ЗЗД, тъй като поставя началото на спорно съдебно производство относно съществуване на вземането[7].

Съдебният изпълнител. Изпълнителни действия могат да бъдат предприемани от съдебния изпълнител в рамките на висящо изпълнително производство по ГПК при изграждане на изпълнителен способ. В този случай съдебният изпълнител действа в изпълнение на задължението си по процесуалното отношение, възникнало между него и взискателя с образуване на изпълнителното производство. Той трябва да действа въз основа на исканията на взискателя. Ако липсва конкретно искане на взискателя за предприемане на изпълнително действие или овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, давността няма да се счита за прекъсната.

Въпреки зависимостта на действията на съдебния изпълнител от исканията или овластяването от взискателя, трябва да се има предвид, че именно в резултат на действията на съдебния изпълнител се поражда възможността да се размести имущество от патримониума на длъжника, което да доведе до частично или изцяло погасяване на вземането на взискателя.

Кредиторът, предприемащ действия по принудително изпълнение извън изпълнителното производство по ГПК. Приложението на чл. 116, б. “в” ЗЗД не трябва да бъде ограничавано единствено до субектите, предприемащи действия по принудително изпълнение в изпълнителното производство по ГПК. То трябва да се свързва с преценката дали е налице бездействие на кредитора в рамките на определения в закона срок[8], която да се обвърже с възможностите, които законовата уредба му дава за удовлетворение по принудителен ред. Аргумент в подкрепа на казаното е разпоредбата на чл. 14:402 ПЕДП[9]. Според нея давността се прекъсва с предприемане на действия на кредитора. Разпоредбата кореспондира с тези на 14:202 ПЕДП и чл. III.7:202 ПОРР, които са относими към съдебно установените вземания и към вземанията, установени с арбитражни решения или други актове, подлежащи на принудително изпълнение – съдебните спогодби и частни актове[10].

Законодателството ни познава правни способи, чрез които кредиторът може без съдействието на съдебен изпълнител да проведе принудително изпълнение. Кредиторът разполага с правото със собствени действия да внесе промяна в правната сфера на длъжника с цел да получи липсващото доброволно изпълнение. Такива възможности за кредитора съществуват в следните хипотези на възникнало заложно право, когато кредиторът избере да пристъпи към продан на заложеното имущество:

– при сключен договор за търговски залог в хипотезата на чл. 311 ТЗ[11];

– при законен търговски залог[12]. Това са хипотезите на: чл. 375 ТЗ при договора за превоз; чл. 357 ТЗ при комисионния договор[13]; чл. 361, ал. 2 ТЗ във вр. с. чл. 357 ТЗ при спедиционния договор[14]; чл. 583 ТЗ при договора за влог в публичен склад.

– при сключен договор за особен залог върху имущество на длъжника[15].

Посочените правни възможности за кредитора са въведени в правния мир след влизането в сила на сега действащия ЗЗД. ЗОЗ влиза в сила на 1.04.1996 г.[16], а ТЗ – на 1.07.1991 г.[17] Поради това е до известна степен обяснимо защо запазеното до настоящия момент тълкуване на чл. 116, б. “в” ЗЗД в правната доктрина не отговаря в пълнота на съвременното разбиране, че не винаги е необходимо кредиторът да е придобил процесуалното качество на взискател в изпълнителното производство по ГПК, за да бъдат предприети изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника. Налага се изводът, че такива могат да бъдат предприети и в изрично предвидените от закона случаи и извън него.

Трети лица, действащи по поръчка на кредитора. Принудителното изпълнение може да бъде проведено и от трето лице по поръчка от кредитора, когато това е допустимо от закона.

Пример може да се даде с оглед на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, когато съдебният изпълнител продава имущество на длъжника, обект на договор за особен залог[18]. В този случай  той не действа в качеството си на орган по принудително изпълнение по ГПК, между него и кредитора не е налице процесуално отношение. Съдебният изпълнител действа в качеството си на частно лице, което по изрично законово изключение може да упражни потестативното право на кредитора при сключен възмезден мандатен договор. Той извършва продажбата на имуществото на длъжника в полза и за сметка на кредитора.

Други трети лица, действащи по поръчка на кредитора, могат да са комисионерът или консигнаторът в хипотезата на започнато принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, когато кредиторът избира да се довери на професионалист в дадена област на търговията за извършване на продажбата. Тези възможности за сключване на комисионен договор и договор за консигнация са допустими с оглед на задължението на кредитора да положи грижата на добрия търговец и да достигне максимална цена при продажбата за заложеното имущество – арг. от чл. 37, ал. 3 ЗОЗ.

Синдиците, извършващи действия в рамките на висящото производство по несъстоятелност по ТЗ, не са трети лица, които действат по поръчка на кредитора. Те се назначават от съда по несъстоятелността, ръководят се от неговите разпореждания и са подчинени единствено на тях[19]. Правният режим на прекъсването на давността в този случай не е подчинен на общата разпоредба на чл. 116, б. “в” ЗЗД, а на специалните разпоредби на чл. 628а и чл. 685а ТЗ. Въз основа на тях може да се обоснове изводът, че молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност и молбата на кредитор за предявяване на вземането при открито производство по несъстоятелност се приравняват на искова молба.

 

Чрез кои действия се осъществява принудително изпълнение?

Действия по принудително изпълнение, предприети при висящо изпълнително производство по ГПК. В рамките на изпълнителното производство по ГПК е налице процесуално отношение между съдебния изпълнител и взискателя. Взискателят има правото да иска извършване на определени от закона изпълнителни действия, които съдебният изпълнител е длъжен да предприеме съобразно исканията. Това положение налага уточнението кои действия при осъществяване на правата и задълженията по това отношение прекъсват давността.

В т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС се приема, че исканията на взискателя прекъсват погасителната давност, защото съдебният изпълнител е длъжен да предприеме посочените изпълнителни действия. Тази аргументация не е достатъчна и трябва да бъде допълнена. Исканията прекъсват погасителната давност, защото са проявление на заинтересоваността на взискателя спрямо защитата на собствените му интереси. Те са уместен опит на кредитора за изпълнение по смисъла на чл. 14:402 ПЕДП и чл. III. – 7:402 ПОРР. Исканията обаче не са изпълнителни действия. Тяхното предприемане не води до пряка промяна в имуществената сфера на длъжника, но могат да бъдат квалифицирани като действия по принудително изпълнение, тъй като по косвен път обуславят и подготвят реализирането на такава промяна. Те са condicio sine qua non, което обуславя валидността на предприетите изпълнителни действия.

Както вече посочих, подадената молба за образуване на изпълнителното производство с посочен изпълнителен способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и допълнителните молби от взискателя след образуване на изпълнителното производство, с които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността[20]. Искането на взискателя прекъсва давността само за посочената от него част от вземането. Така, например, ако той избере да търси по принудителен ред само главницата, но не и лихвите и неустойките, за последните давността ще продължи да тече. Без значение е, че те са изрично посочени в изпълнителния лист.

В задължителната съдебна практика на ВКС се приема, че въз основа на исканията на взискателя съдебният изпълнител извършва както действия по подготовка на успешното провеждане на изпълнителния способ (несъщински изпълнителни действия), така и действия, които изграждат фактическия състав на способа (същински изпълнителни действия). Само вторият вид действия прекъсват погасителната давност, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица[21]. Това изброяване е неизчерпателно. От него обаче проличава основната принципна идея в съдебната практика, че всяко едно изпълнително действие на съдебния изпълнител – от насочване на изпълнението чрез налагане на обезпечителна мярка запор или възбрана до завършване на последното действие от избрания изпълнителен способ, прекъсва давността.

Част от изпълнителния способ може и да е лично действие на взискателя, насочено към предизвикване на правна промяна в имуществената сфера на длъжника. Такова е уведомлението на взискателя до дружеството с ограничена отговорност по чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Правната промяна настъпва с връчването на уведомлението чрез действия на съдебния изпълнител[22], поради което това действие води до прекъсване на давността.

Изпълнителни действия може да бъдат извършвани и от трети лица. Такива са членовете в стоковите борси. В този случай, при наличието на предпоставките по чл. 474, ал. 2 и 3 ГПК за продажба на движими вещи, проданта може да се извърши опосредено от борсовия член, който действа на стоковата борса чрез своя представител (брокер)[23]. Доктрината приема, че проданта е част от изпълнителния способ[24], поради което действията по изграждане на фактическия й състав водят до прекъсване на давността.

В обобщение на гореизложеното може да се направи изводът, че искането и овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ винаги имат самостоятелен прекъсващ ефект относно давността, независимо дали впоследствие въз основа на тях са предприети изпълнителни действия. Обратното обаче не е вярно. Преценката относно породения прекъсващ ефект на изпълнителните действия е обвързана с кумулативното наличие на искане от взискателя или овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и предприети въз основа на него изпълнителни действия. Ако липсва искане или овластяване, тогава изпълнителните действия няма да породят прекъсващ ефект относно давността.

Действия по принудително изпълнение, предприети извън изпълнителното производство по ГПК. Към настоящия момент законът допуска провеждането на принудително изпълнение извън изпълнителното производство по ГПК в изрично уредени хипотези, които засягат разновидностите на залога.

В хипотезите на договорен или законен търговски залог е възможно кредиторът да извърши извънсъдебна продажба на движимите вещи на длъжника – арг. от чл. 311 ТЗ. Както и при залога по ЗЗД, така и тук не е предвиден специален ред за продажбата, както и за удовлетворяване от получената сума от продажбата. Кредиторът обаче е длъжен да положи грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ. В която и да е хипотеза на действия по изграждане на фактическия състав на вида продажба по чл. 318 и сл. ТЗ те ще прекъсват давността.

При особен залог върху имущество на длъжника по чл. 4, ал. 1 ЗОЗ принудителното изпълнение върху това имущество се извършва с оглед на действията на кредитора и третите лица, действащи по негова поръчка. Преди проданта на имуществото кредиторът е длъжен да впише в съответния регистър пристъпване към изпълнение – чл. 32 ЗОЗ, и след това да съобщи писмено това обстоятелство на длъжника – чл. 33 ЗОЗ. Той може да предприеме и действия за запазване на имуществото съобразно чл. 34 ЗОЗ. Всички тези действия трябва да се квалифицират като действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. “в” ЗЗД. Вписването представлява първото действие по насочване на принудителното изпълнение, а действията по запазване на имуществото на длъжника защитават избрания способ за изпълнение. Аргумент за правилността на този извод дават и чл. 22 и сл. от Модела-закон за обезпечените сделки[25]. В тях също са предвидени аналогични решения относно възможностите за предприемане на принудително изпълнение на кредитора. Предвид изложеното, може да се каже, че тези действия прекъсват давността.

Същинските изпълнителни действия обаче, изграждащи способа за принудително изпълнение върху заложеното имущество, се реализират при осъществяване на фактическия състав на: продажбата на движимо или недвижимо имуществото по реда на чл. 37 и сл. ЗОЗ[26]; прехвърлянето на ценна книга по чл. 44 ЗОЗ; прекратяване на участието на съдружник съобразно чл. 45, ал. 1 ЗОЗ във връзка с чл. 125, ал. 2 ТЗ и т. н. Всички тези действия прекъсват давността.

 

Прекъсва ли погасителната давност подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК?

В т. 14 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС се приема, че подаването на заявление от кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК не прекъсва давността. Това становище обаче не се възприема като правилно в правната доктрина, в която са изразени становища, че тези действия на кредитора са действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. “в” ЗЗД[27].

Присъединявам се към становищата в правната доктрина. Доводите в горепосоченото ТР не са убедителни. Те поставят като условие за прекъсването на давността единствено наличието на производство, в което длъжникът участва. Трябва да се отбележи обаче, че в заповедното производство има изключение, при което длъжникът може да участва като страна. Това е хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която се връчва на длъжника от съдебен призовкар.

Мисля, че като по-правилен трябва да бъде възприет аргументът, че успешно проведеното заповедно производство гарантира възможността за започване на изпълнителното производство по ГПК. Началото на заповедното производство се поставя с подаване на заявлението от кредитора, което манифестира неговата активност в желанието му да се снабди с изпълнителен лист за вземането си. Предвид това на действието по подаване на заявлението трябва да бъде погледнато като на действие по принудително изпълнение, което обуславя допустимостта на изпълнителното производство по ГПК и подготвя неговото законосъобразно провеждане – арг. от чл. 426 ГПК.

Трябва да се посочи, че активността на кредитора при подаване на заявлението трябва да е насочена към защита на цялото вземане. Ако той подаде заявление, в което се иска издаване на изпълнителен лист за част от изискуемото вземане, тогава погасителната давност за непредявената част няма да е прекъсната на основание чл. 116, б. “в” ЗЗД. Кредиторът е избрал да бездейства, поради което не трябва да му се признава правото да се позовава на прекъсващия ефект на действието по подаване на заявлението.

Може да се отбележи, също така, че на кредитора не е дадено правото да увеличава размера на искането си в подаденото заявление по време на висящото заповедно производство, каквато възможност той има в исковия процес – арг. от чл. 214, ал. 1 ГПК. Поради това тази разпоредба не може да послужи като аргумент за пораждането на спор относно допускането на възможността за прекъсване на давността и за непредявената част от вземането в заповедното производство.

 

Валидни ли са предприетите действия по принудително изпълнение след прекратяване на изпълнителното производство по ГПК?

По този въпрос има противоречиви мотиви в съдебните актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК в хипотезата на настъпило прекратяване поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това противоречие обаче трябва да бъде поставено в светлината на всички основания за прекратяване на изпълнителното производство по ГПК, тъй като засяга принципни въпроси на давността.

Струва ми се, че проблемът е породено главно от различните тълкувания на мотивите и диспозитива на т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, както и на решаването на въпроса относно същността на прекратяването на изпълнителното производство по ГПК като юридически факт.

В една група съдебни актове се приема, че при прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правната последица е обезсилване с обратна сила на всички изпълнителни действия, поради което те не се считат за произвели прекъсващ ефект относно погасителната давност на основание чл. 116, б. “в” ЗЗД[28].

Във втора група съдебни актове се приема обратното – при прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните действия запазват своето материалноправно значение относно прекъсването на давността[29].

Мисля, че създаденият проблем се поражда от диспозитива на ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, в който в т. 10 се посочва като правно релевантни за прекъсването на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. “в” ЗЗД само онези изпълнителни действия, които са валидни. В мотивите на ТР е посочено, че при всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство по ГПК всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изрично посочените в чл. 433, ал. 3 ГПК. Тоест валидността на изпълнителните действия се обвързва с правните последици от тяхното обезсилване по право.

Според мен обезсилването на изпълнителните действия е специфична правна последица от настъпилия правоотменящ юридически факт на прекратяването на изпълнителното производство по ГПК. Поради това е по-правилно да се говори за отмяна и заличаване на правните последици от изпълнителните действия[30]. Правната последица при прекратяване на изпълнителното производство е заличаването с обратна сила на процесуалното отношение[31] между взискателя и съдебния изпълнител, както и на всички правни последици, породени въз основа на него. Всички юридически факти, които са пораждали тези последици, трябва да се считат за невалидни. Обезсилването настъпва както спрямо предприетите и извършени изпълнителни действия, така и спрямо исканията на взискателя и овластяването на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, които представляват право, упражнявано от взискателя въз основа на процесуалното отношение[32]. Поради това трябва да се приеме, че обезсилването с обратна сила обхваща всички действия по принудително изпълнение, които са предприети по прекратеното изпълнително производство по ГПК.

Мнението ми е съобразено с чл. 433, ал. 2 ГПК относно запорите и възбраните, които се вдигат служебно от съдебния изпълнител[33]. За останалите юридически факти правните последици се извличат по тълкувателен път от чл. 433, ал. 3 ГПК, където е предвидено, че при прекратяване не се засягат правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от трето задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

Следователно, след като разпоредбата посочва кои права не се засягат, по аргумент от противното може да се направи извод, че всички други права, които не са посочени в нея, се засягат от прекратяването. Законодателният подход при формулиране на чл. 433, ал. 3 ГПК е да се посочат само онези права, които запазват своето материално и процесуално значение спрямо определени лица и в определени случаи.

Аргумент за възприемане на гореизложените изводи е и изложеното в правната доктрина, в която е направен извод, че при прекратяване на изпълнителното производство по ГПК взискателят губи всички права, които е придобил преди прекратяването[34]. Такова е и правото на взискателя да се позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудително изпълнение.

Прекратяването се явява неблагоприятна последица за взискателя. То има санкционна функция за него. Тя се изразява в последиците на прекратяването, които настъпват поради липсата на постигнат резултат[35]. Поради тази причина не трябва да се прави разграничение между отделните основания за прекратяване по чл. 433, ал. 1 ГПК, тъй като всяко едно от тях визира хипотеза, в която взискателят не е постигнал изцяло или частично търсения резултат от принудителното изпълнение.

Този извод може да се направи и с оглед на основанието за прекратяване по чл. 422, ал. 3 ГПК и отхвърлен положителен установителен иск за съществуване на вземането на кредитора. В този случай съдебната практика на ВКС приема, че всички изпълнителни действия се обезсилват по право с обратна сила и не се счита, че са прекъсвали погасителната давност. Те не произвеждат процесуални и материални последици[36].

Предвид гореизложената аргументация и обвързаност на чл. 116, б. “в” ЗЗД с правните последици по чл. 433, ал. 2 и 3 ГПК, неправилно е да се използват аргументи с оглед на липсата на изрично предвиждане на правните последици за заличаване на прекъсването на погасителната давност, какъвто е законодателният подход в чл. 116, б. “б” ЗЗД[37]. В чл. 116, б. “б” ЗЗД са посочени хипотези, които не могат да бъдат приравнени на предприетите действия по принудително изпълнение в изпълнителното производство по ГПК. Според т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС изпълнителното производство по ГПК няма характеристиките на съдебен процес и не може да има същите правни последици като при неуважен иск или възражение. Поради това, съобразявайки изложеното в ТР, е по-правилно последиците на заличаване на ефекта от прекъсване на давността да се преценяват не на плоскостта на опит за аналогия с чл. 116, б. “б” ЗЗД, в хипотезата на искова молба или възражение, а на плоскостта на преценката за валидност на действията по принудително изпълнение, очертана в чл. 433, ал. 2 и 3 ГПК. Противното разбиране би довело до нуждата от обосноваване на вътрешно противоречивата теза, че невалидните действия по принудително изпълнение, непроизвеждащи материални и процесуални правни последици между взискателя и длъжника след настъпило прекратяване на изпълнителното производство по ГПК, могат да бъдат зачетени при правен спор като валидни, произвеждащи прекъсващ ефект относно давността. Едно такова разбиране би противоречало на изричното и изчерпателно изброяване на последиците, които по изключение се запазват съобразно чл. 433, ал. 3 ГПК. А видно от съдържанието на разпоредбата, прекъсването на погасителната давност не е сред тях.

Изложеното води до извода, че прекратяването на изпълнителното производство има за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудително изпълнение – исканията на взискателя, овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и предприетите изпълнителни действия. Причината за това е тяхната невалидност, която обосновава невъзможността да породят правни последици между взискателя и длъжника.

 

Заключение

Изследването дава предложения за осъвременяване на учението за погасителната давност, съобразени с българското законодателство и съдебна практика, както и с оглед на модерните тенденции, очертани в източниците на т. нар. soft law. Предвид това бяха направени следните по-важни изводи:

– исканията на взискателя и овластяването на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ имат самостоятелно значение за прекъсването на давността. Предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител обаче нямат такова самостоятелно значение. Те прекъсват давността, когато са предприети по изрично искане или въз основа на овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ;

– действията по принудително изпълнение могат да се предприемат и извън изпълнителното производство чрез лични действия на кредитора или от трети лица по поръчка на кредитора – в изрично уредените от закон хипотези на залог върху имуществото на длъжника. С тяхното предприемане давността се прекъсва;

– давността при предприети действия по принудително изпълнение се прекъсва само за тази част от вземането, за която се търси защита чрез удовлетворение по принудителен ред. За останалата част от вземането давността не се прекъсва;

– подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК е действие по принудително изпълнение и прекъсва давността;

– при прекратяване на изпълнителното производство по ГПК, независимо от основанието, по аргумент от чл. 433, ал. 2 и 3 ГПК се счита, че всички предприети действия по принудително изпълнение са невалидни. Те не произвеждат правни последици между взискателя и длъжника и не прекъсват давността.

 

 

[1] Вж. например: р. № 755 от 19.03.1964 г. по гр. д. № 2951/63 г., I г. o. на ВС; р. № 1539 от 17.06.1963 г. по гр. д. № 959/63 г., I г. о. на ВС; р. № 854 от 22.04.1966 г. по гр. д. № 343/66 г., I г. o. на ВС.

[2] Вж. Сталев, Ж. Критичен преглед на практиката на ВС по ГПК през 1964 г. – Правна мисъл, 1966, № 5, с. 128. Той критикува изводите в съдебната практика на ВС и аргументира разбирането, че с подаването на молба за образуване на изпълнително производство давността се прекъсва, а по време на висящността на производството тя спира да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД.

[3] Аргументите в ТР съм подложил на критика във Василев, И. Спиране и прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес (в светлината на ТР № 2 от 2015 г., ОСГТК на ВКС). – Общество и право, 2015, № 10, 45–64.

[4] Срв. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 670. Други автори не извършват разграничение между двете понятия – вж. Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право. С.: Фенея, 2008, 141–144; Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С.: Софи-Р, 2001, 730–732; Рачев, А. Погасителната давност при правоотношения, в които участват и социалистически организации. С.: БАН, 1956, 131–134; Джеров, А. Гражданско право – обща част. 3. прераб. и доп. изд. С.: Труд и право, 2012, 593–594.

[5] В този смисъл е и изложеното в Тасев, С., М. Марков. Гражданско право. Обща част. Помагало. 8. прераб. и доп. изд. С.: Сиби, 2015, с. 293. Вж. също р. № 1416 от 24.06.1969 г. по гр. д. № 884/69 г., I г. о. на ВС. Според мотивите на съдебния акт неуспешно извършените изпълнителни действия от съдебния изпълнител поради ненамиране на длъжника на посочения адрес също прекъсват погасителната давност.

[6] Така р. № 28 от 2.02.2016 г. по гр. д. № 4899/2014 г., IV г. о. на ВКС.

[7] По-подробно по този въпрос вж. Василев, И. Въпроси на погасителната давност в хипотезата на съдебен процес по установителен иск на основание чл. 422 ГПК. – Норма, 2016, № 5, с. 16.

[8] Така Таджер, В. Цит. съч., с. 681; Велинов, Л. Цит. съч., с. 17; Рачев, Ф. Гражданско право. С.: Стопанство, 2001, с. 460; Василев, Л. Гражданско право. Обща част. С.: Ромина, 2000, 402–403.

[9] Така също Lando, O. et al. Principles of European Contract Law. Part III. The Hague: Kluwer Law International, 2003, 200–201; v. Bar, Chr. et al. Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law. p. 1220, достъпно на http://ec.europa.eu/justice/contract/files/european-private-law_en.pdf.

[10] Така Busch, D. et al.. The Principles of European Contract Law. Part III. Kluwer Law International, 2006, p. 187.

[11] Вж. например Голева, П. Търговско право. Втора част. Търговски сделки. С.: Апис, 2015, 179–180.

[12] Пак там, с. 179.

[13] Според Т. Йосифова при законния залог в хипотезата на комисионен договор кредиторът не разполага с възможността да продаде вещта без съдействието на съдебния изпълнител – вж. Йосифова, Т. Комисионният договор. С.: Сиби, 2006, с. 122. Това становище не може да бъде подкрепено. От анализа на разпоредбата на чл. 311, ал. 2 във вр. с. чл. 310, ал. 2 ТЗ следва, че правото на кредитора да извърши продажба на чуждото имущество е приложимо във всички случаи на законен залог.

[14] Вж. Колева, Ж. Проблемни моменти при упражняване правото на законен залог на спедитора. – Правна мисъл, 2015, № 3, с. 87 и сл., в което съчинение са анализирани специфичните предпоставки за упражняване на заложното право.

[15] Вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. 6. изд. С.: Сиби, 2013, с. 673; Голева, П. Цит. съч., 180–185; Иванов, Д. Някои въпроси на продажбата на недвижим имот по реда на ЗОЗ като елемент от заложено търговско предприятие. – Търговско и облигационно право, 2014, № 4, 51–59.

[16] Обн., ДВ, бр. 100 от 22.11.1996 г., с изм. и доп.

[17] Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., с изм. и доп.

[18] Вж. също Иванов, Д., Д. Николов. Становища относно приложението на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ. – Търговско и облигационно право, 2015, № 2, с. 41 и сл.

[19] Вж. Григоров, Г. Търговско право. Кратък курс. Пловдив: FastPrintBooks, 2013, с. 298.

[20] По отношение на редовността на тези молби трябва да намери приложение чл. 128 и 129 ГПК. Те могат да бъдат отстранени във всяко положение на висящото изпълнително производство по ГПК – така също р. № 27 от 16.02.1971 г. по гр. д. № 8/1971 г., ОСГК на ВС. Приемането на този извод дава възможност на взискателя, който иска да се ползва от прекъсващия ефект на предприетите без искане или овластяване действия от съдебния изпълнител, да валидира порока впоследствие, след като действията вече са били предприети.

[21] Вж. например: р. № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; р. № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС; р. № 130 от 23.12.2015 г. по търг. д. № 855/2011 г., I т. о. на ВКС; р. № 324 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 6730/2013 г., III г. о. на ВКС; р. № 456 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 4894/2013 г., IV г. о. на ВКС; р. № 325 от 13.01.2016 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС; р. № 10 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о. на ВКС; р. № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о. на ВКС.

[22] Подробно за този изпълнителен способ – вж. Василев, И. Принудително изпълнение върху дял на съдружник в дружество с ограничена отговорност. – Норма, 2015, № 11, с. 24 и сл.

[23] Вж. Голева, П. Цит. съч., 370–371.

[24] Вж. Сталев, Ж. и др. Българско гражданско процесуално право. 9. прераб. и доп. изд. С.: Сиела, 2012, 1040–1041.

[25] Моделът-закон за обезпечените сделки е изработен през 2010 г. в рамките на дейността на Европейската банка за реконструкция и развитие. Той има за цел да даде предложения за повишаване на ефективността на икономиката на страните-членки в ЕС. Пълният текст на източника на soft law е достъпен на: http://www.ebrd.com/news/publications/guides/model-law-on-secured-transactions.html.

[26] Основен принцип на ЗОЗ е, че по този закон не могат да се залагат, респективно да се продават недвижими вещи – арг. от чл. 4 ЗОЗ. Когато недвижим имот служи за обезпечение на задължение, той трябва да се ипотекира. По изключение обаче, когато обект на особения залог е търговското предприятие на длъжника и в него като елемент е включен недвижим имот, тогава този имот може се обхване от заложното право и може да бъде обект на принудително изпълнение.

[27] Вж. Чернев, С. Заповедно производство. С.: Сиби, 2012, с. 159; Велинов, Л. Цит. съч., с. 136.

[28] Вж. р. № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; р. № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС. В този смисъл е и р. № 32 от 11.08.2016 г. по търг. д. № 781/2015 г., II т. о. на ВКС, в което е възприет принципният извод за обезсилване на всички изпълнителни действия.

[29] Вж. р. № 130 от 23.12.2015 г. по търг. д. № 855/2011 г., I т. о. на ВКС; р. № 324 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 6730/2013 г., III г. о. на ВКС; р. № 456 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 4894/2013 г., IV г. о. на ВКС; р. № 325 от 13.01.2015 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС; р. № 10 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о. на ВКС; р. № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о. на ВКС.

[30] Този вид юридически факти заличават с обратна сила породените преди това правоотношения – така Павлова, М. Цит. съч., с. 422.

[31] Така също Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Т. II. Съдебни и несъдебни производства. С.: Софи-Р, 2010, с. 253.

[32] Изключение от гореизложената теза за обезсилването на предприетите изпълнителни действия с обратна сила може да има с оглед на прекратяването на изпълнителното производство поради приключване. В този случай запазването на значението на изпълнителните действия е оправдано, защото производството е завършено успешно вследствие на проведеното принудително изпълнение. То е достигнало своето нормално завършване – така също Силяновски, Д., Ж. Сталев. Граждански процес. Том II. С.: НИ, 1957, с. 88.

[33] Вж. Сталев, Ж. и др. Цит. съч., с. 992. С настъпване на някое от основанията, принудителното изпълнение се прекратява ex lege и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не – така ТР № 47/1965 г., ОСГК на ВС. Постановлението за прекратяване има единствено декларативен характер.

[34] Пак там.

[35] Така също Силяновски, Д., Ж. Сталев. Цит. съч., с. 88. Ж. Сталев изтъква, че при прекратяване, когато не може да бъде завършено започнатото изпълнение, тогава то губи своя смисъл. Затова се извършва отмяна на изпълнителните действия, а техните правни последици се заличават.

[36] Вж. р. № 285 от 6.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС. Повече по този въпрос съм изложил във Василев, И. Въпроси на погасителната давност…, 28–29, в което съчинение съм развил подробно въпроса за прекратяване на изпълнителното производство при отхвърлен иск по чл. 422 ГПК и ефекта на този юридически факт върху прекъсването на давността в изпълнителното производство по ГПК.

[37] Този аргумент, основан на чл. 116, б. “б” ЗЗД, е използван в Сталев, Ж. и др. Цит. съч., с. 993. Велинов, Л. Цит. съч., с. 142, прави извод, че на което и да е основание по чл. 330, ал. 1 ГПК отм. (чл. 433, ал. 1 ГПК) да е прекратено изпълнителното производство, не се заличава ефектът на прекъсване на давността.